Хайнрих IX (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих с Вулфхилд в Historia Welforum
Хайнрих (ок. 1510)
Документ на Хайнрих от 30 юли 1125.

Хайнрих Черния или Хайнрих IX (на немски: Heinrich IX, „der Schwarze“, * 1075; † 13 декември 1126 в Равенсбург) е херцог на Бавария от 1120 до 1126 г.

Той произлиза от фамилята Велфи и е син на Велф IV и Юдит (Фауста) Фландерска, дъщеря на граф Балдуин IV. След като брат му Велф V умира без наследници, той го последва през 1120 г. като херцог в Херцогство Бавария.

Той се жени между 1095 и 1100 г. за Вулфхилда Саксонска (ок. 1075 – 29 декември 1126), дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги и Вулфхилда от Норвегия.

Баща е на седем деца:[1]

Хайнрих Черния играе роля при избора на крал през 1125 г. Първо поддържал своя зет Фридрих II, херцог на Швабия, след това той променя мнението си и започва да поддържа Лотар, херцога на Саксония, който така е избран за римско-немски крал като Лотар III. Вероятно Лотар му е обещал да даде дъщеря си Гертруда за жена на неговия син Хайнрих Горди. През 1127 г. се състои сватбата.[2]

След избора на Лотар през декември 1125 г. франкски и швабски поддържници на Хоенщауфена Конрад го издигат за гегенкрал. Хайнрих Черния влиза като монах в манастир, където умира на 13 декември 1126 г. – вероятно, за да не тръгне против своя зет. Неговото допълнтелно име Черния („der Schwarze“) е доказано едва от 13 век.[3] Съпругата му Вулфхилд Саксонска умира скоро след него на 29 декември 1126 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Sigmund Ritter von Riezler: [Heinrich IX]. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Bd. 11. Lpz.: Duncker & Humblot, 1880. S. 461 – 462.
  • Kurt Reindel: Heinrich IX. der Schwarze. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8. Berlin: Duncker & Humblot, 1969. S. 343.
  • Bernd Schneidmüller, Die Welfen. Herrschaft und Erinnerung (819 – 1252). Stuttgart 2000, S. 149ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heinrich IX Herzog von Bayern, thepeerage.com
  2. Knut Görich, Die Staufer. Herrscher und Reich. München 2006, S. 26.
  3. Joachim Ehlers, Heinrich der Löwe. Biographie. München 2008, S. 32.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]