Хайнрих I (Мекленбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хайнрих I Поклоник (на латински: Heinrich I, Herr zu Mecklenburg, „der Pilger“, * ок. 1230, † 2 януари 1302) е от 1264–1275 и от 1299–1302 г. княз, регент на Господство Мекленбург.

Той е най-големият син на княз Йохан I (1211–1264) и съпругата му Луитгарт фон Хенеберг (1210–1267), дъщеря на граф Попо VII фон Хенеберг.

Той управлява първо с брат си Албрехт I, който умира през 1265 г. През 1270 г. той участва в кръстоносен поход против още нехристанизираните литвийци. През 1271 г. той тръгва на поклонение в Светите земи. По пътя за там той е отвлечен в Кайро и остава там 27 години в арабска плен. През 1298 г. Хайнрих I се връща през Мореа и Рим в Мекленбург. Малко преди смъртта си той поема управлението от 1299 до 1302 г. Хайнрих I е погребан в княжеската гробница в катедралата на Доберан.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих I се жени през 1259 г. за Анастасия (* ок. 1245, † 15 март 1317), дъщеря на херцог Барним I от Померания и Матилда, дъщеря на маркграф Ото III от Бранденбург. Двамата имат децата:

  • Хайнрих II (1266–1329), княз на Мекленбург
  • Йохан III (1270–1315), княз на Мекленбург
  • Луитгард († 12 декември 1283)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]