Хайнрих VII (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих VII.

Хайнрих VII
Император на
Свещената Римска империя
Henry Lux head.jpg
Лични данни
Управление Романия27 ноември 1308-24 август 1313
Италия—6 януари 1311 – 24 август 1313
Свещена Римска Империя29 юни 1312 – 24 август 1313
Коронация Романия-6 януари 1309, Аахен
Италия—6 януари 1311, Милано
29 юни 1312, Рим
Други титли Крал на Италия и Романия
Роден
Починал
24 август 1313 г. (38 г.)
Погребан в Дуомо ди Пиза, Пиаца ди Мираколи, Пиза
Предшественик Романия—Алберт I Германски
Италия—Ото IV
Свещена Римска империя—Фридрих II
Наследник Лудвиг IV Баварски
Семейство
Династия Luxembourg New Arms.svgЛюксембурги
Баща Luxembourg New Arms.svgХайнрих VI Люксембургски
Майка Blason ville fr Ramousies (Nord).svgБеатрис д'Авен
Брак Маргарите Брабантска
Потомци Ян Люксембургски, Мария, Беатрис
Герб Armoiries Henri VII de Luxembourg.svg
Хайнрих VII в Общомедия

Хайнрих VII (на немски: Heinrich VII; * ок. 1275, Валансиен, Франция, † 24 август 1313 г., Бонконвенто, близо до Сиена, Италия) – граф на Люксембург от 1288 година, крал на Германия (римско-немски крал) от 27 ноември 1308 година, император на Свещената Римска империя от 29 юни 1312 година, от династията на Люксембургите, син на граф Хайнрих VI Люксембургски и Беатрис д’Авен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих е първият император от Люксембургската династия, водеща своето начало от X век, син на Хайнрих VI (1240 – 1288), граф на Люксембург, и Беатрис д’Авен († 1321), наследява баща си през 1288 година.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

На 9 юни 1292 година) се жени за Маргарита Брабантска (4 октомври 1276 — 14 декември 1311), дъщеря на Жан I Победителя и Маргарета Фландърска. От брака се раждат три деца:

Избор за крал[редактиране | редактиране на кода]

7 курфюрсти избиращи Хайнрих VII за император. Те се познават по гербовете (от ляво на дясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия

По-малкият му брат Балдуин (1285 – 1354) е архиепископ на Трир (1307 – 1354). Балдуин е един от най-изкусните политици от първата половина на XIV век в Свещената Римска империя. Съвместно с Майнцкия архиепископ Петер фон Аспелт чрез умела дипломация той се добива в 1308 година до избирането на своя брат Хайнрих за Германски крал.

Своето избиране на германския престол през 1308 година Хайнрих дължи и на френския крал Филип IV Красиви и Авиньонската папска курия. Нидерландец по произход, Хайнрих е възпитан във Франция; Филип IV го посвещава в рицарство, а Хайнрих, като негов васал, обещава да му служи в борбата против англичаните.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Първите мерки на новия император са възстановяване на рейнските митници и признание на независимостта на три горски кантона на Швейцария – обосновали несъчувствието му към хабсбургската политика.

Елишка Пршемисловна, дъщеря на последния Пршемисъл в Чехия, Вацлав II, дава своята ръка на сина на Хайнрих, Ян, който и е коронясан в Прага за крал на Бохемия.

Италиански поход[редактиране | редактиране на кода]

Ханрих VII преминава презСан Кашано ин Вал ди Пеза

По време на цялото си управление Хайнрих VII е завладян от идеята да възстанови властта на Германската империя в Италия. През 1310 година с петхилядна войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддръжник на гвелфите, нито за поддръжник на гибелините, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да примири Делла Торе и Висконти. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог Амадей V Савойски.[1]

През пролетта и лятото на 1311 г. има тежки сражения в Северна Италия. Хайнрих воюва най-вече срещу градовете Кремона и Бреша. Кремона се предава бързо, но е наказана доста строго; вероятно заради образът, в който Хайнрих иска да наложи над бунтовниците. Бреша поддържа отчаяна съпротива в продължение на няколко месеца. По време на обсадата умира братът на Хайнрих Валрам, докато в армията избухва чума. Едва през септември 1311 г. градът капитулира. Хайнрих обявява публично, че бунтовниците заслужават да умрат, но че им подарява живота от снизхождение. Това е последвано от тежки наказателни мерки срещу Бреша. В допълнение към тежките глоби, стените са разрушени.

С придвижването на Хайнрих на юг, на север започват безредици, градовете възстават един срещу друг. В Тоскана само Пиза се подчинява на Хайнрих.

Флоренция, Сиена и Лука му се противопоставят. Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие Данте слага императора (под името Ариго) на високо място в „Рай“, в 30 кантика, ред 137 на „Божествена комедия“.

коронация в Латерано

Коронясване за император[редактиране | редактиране на кода]

На 29 юни 1312 година Хайнрих VII е коронясан с ново направената желязна корона на лангобардите в Латеранската базилика от кардинал Николо де Прато, тъй като катедралата Св. Петър, в която обикновено протичат коронациите е, както и много други части на Рим, под контрола на противниците на Хайнрих VII. Той решава въпроса в своя полза относно това, дали императорът е длъжен в светските си дела да зависи от папата или не.

Война[редактиране | редактиране на кода]

Против Хайнрих въстава кралят на Неапол – Робер Неаполитански, когото поддържат папата и френския крал. Хайнрих VII решава заради това да се съюзи с Федериго II Сицилийски, крал на Сицилия.

На 26 април 1313 година Хайнрих издава едикт, по силата на който крал Робер е лишен от всички свои владения и титли.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Death Henry 7.jpg

По време на приготовлението на решителната битка с Робер Неаполитански, Хайнрих внезапно умира, /както се говори – от отрова/ (на 24 август 1313 г.). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град Пиза.

Илюстрирана хроника за Хайнрих[редактиране | редактиране на кода]

Коронация в Милано

Запазена е илюстрирана хроника за император Хайнрих VII – изготвена по заповед на курфюрста Балдуин Люксембургски, което представлява историческо съчинение за неговия брат император Хайнрих VII. Съхранена е в оригинал от XIV в.[[2]] Обхваща период от 1308 г. до 1313 г. Повествованието изброява главните събития станали в Свещената Римска империя през това време.

Хайнрих и Данте[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 година, когато се отбелязва 600-годишнината на Данте Алигиери, по решение на италианското правителство саркофагът и надгробието с паметника на Хайнрих VII, изваяни през XIV век от Тино ди Камаино, са пренесени в катедралата на Пиза. Гробницата е украсена с нов надпис на латински и стиховете на Данте от ХХХ-та песен, ред.137 от „Рай“: „Дойде да избави Италия, но преди тя да е готова за това.“ До него може да се прочете и на френски епитафия: „На Хайнрих Справедливия, граф Люксембургски, римски император, най-знаменития син на народа и древната, свободна люксембургска страна“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Roland Pauler: Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.
  2. Kaiser Heinrichs Romfart. Die Bilderchronik von Kaiser Heinrich VII. und Kurfuerst Balduin von Luxemburg 1308 – 1313. Noerdlingen 1978.