Хайнрих VII (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих VII.

Хайнрих VII
Император на
Свещената Римска империя
Henry Lux head.jpg
Лични данни
Управление Романия27 ноември 1308-24 август 1313
Италия—6 януари 1311-24 август 1313
Свещена Римска Империя29 юни 1312-24 август 1313
Коронация Романия-6 януари 1309, Аахен
Италия—6 януари 1311, Милано
29 юни 1312, Рим
Други титли Крал на Италия и Романия
Роден
Починал
Погребан в Дуомо ди Пиза, Пиаца ди Мираколи, Пиза
Предшественик Романия—Алберт I Германски
Италия—Ото IV
Свещена Римска империя—Фридрих II
Наследник Лудвиг IV Баварски
Семейство
Династия Luxembourg New Arms.svgЛюксембурги
Баща Luxembourg New Arms.svg[Хайнрих VI (Люксембург)
Майка Blason ville fr Ramousies (Nord).svgБеатрис д'Авен
Брак Маргарите Брабантска
Потомци Ян Люксембургски,Мария, Беатрис
Герб Armoiries Henri VII de Luxembourg.svg
Хайнрих VII в Общомедия
Ханрих VII San Casciano

Хайнрих VII (нем. Heinrich VII, * ок. 1275, Валансиен, Франция, † 24 август 1313 г., Бонконвенто, близо до Сиена, Италия) – граф на Люксембург от 1288 година, крал на Германия (римско-немски крал) от 27 ноември 1308 година, император на Свещената Римска империя от 29 юни 1312 година, от династията на Люксембургите, син на граф Хайнрих VI Люксембургски и Беатрис д’Авен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих е първият император от Люксембургската династия, водеща своето начало от X век, син на Хайнрих VI (1240 – 1288), граф на Люксембург, и Беатрис д’Авен († 1321), наследява баща си през 1288 година.

Избор[редактиране | редактиране на кода]

По-малкият му брат Балдуин (1285 – 1354) е архиепископ на Трир (1307 – 1354). Балдуин е един от най-изкусните политици от първата половина на XIV век в Свещената Римска империя. Съвместно с Майнцкия архиепископ Петер фон Аспелт чрез умела дипломация той се добива в 1308 година до избирането на своя брат Хайнрих за Германски крал.

Своето избиране на германския престол през 1308 година Хайнрих дължи и на френския крал Филип IV Красиви и Авиньонската папска курия. Нидерландец по произход, Хайнрих е възпитан във Франция; Филип IV го посвещава в рицарство, и Хайнрих, като негов васал, обещава да му служи в борбата против англичаните.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Първите мерки на новия император са възстановяване на рейнските митници и признание на независимостта на три горски кантона на Швейцария – обосновали несъчувствието му към хабсбургската политика. Елисавета, дъщеря на последния Пршемисъл в Чехия, Вацлав II, дава своята ръка на сина на Хайнрих, Ян, който и е коронясан в Прага за крал на Бохемия.

Италиански поход[редактиране | редактиране на кода]

По време на цялото си управление Хайнрих VII е завладян от идеята да възстанови властта на Германската империя в Италия. През 1310 година с петхилядна войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддръжник на гвелфите, нито за поддръжник на гибелините, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да примири Делла Торе и Висконти. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог Амадей V Савойски.

С придвижването на Хайнрих на юг, на север започват безредици, градовете възстават един срещу друг; в Тоскана само Пиза се подчинява на Хайнрих. Флоренция, Сиена и Лука му се противопоставят. Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие Данте слага императора (под името Ариго) на високо място в „Рай“, в 30 кантика, ред 137 на „Божествена комедия“.

Коронясване за император[редактиране | редактиране на кода]

На 29 юни 1312 година Хайнрих VII е коронясан с ново направената желязна корона на лангобардите в Латеранската базилика от кардинал Николо де Прато, тъй като катедралата Св. Петър, в която обикновено протичат коронациите е, както и много други части на Рим, под контрола на противниците на Хайнрих VII. Той решава въпроса в своя полза относно това, дали императорът е длъжен в светските си дела да зависи от папата или не.

Война[редактиране | редактиране на кода]

Против Хайнрих въстава кралят на Неапол-Робер Неаполитански, когото поддържат папата и френския крал. Хайнрих VII решава заради това да се съюзи с Федериго II Сицилийски, крал на Сицилия.

На 26 април 1313 година Хайнрих издава едикт, по силата на който крал Робер е лишен от всички свои владения и титли.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

По време на приготовлението на решителната битка с Робер Неаполитански, Хайнрих внезапно умира, /както се говори – от отрова/ (на 24 август 1313 г.). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град Пиза.

Хайнрих и Данте[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 година, когато се отбелязва 600-годишнина на Данте Алигиери, по решение на италианското правителство саркофагът и надгробието с паметника на Хайнрих VII, изваяни през XIV век от Тино ди Камаино, са пренесени в катедралата на Пиза. Гробницата е украсена с нов надпис на латински и стиховете на Данте от ХХХ-та песен, ред.137 от „Рай“: „Дойде да избави Италия, но преди тя да е готова за това.“До него може да се прочете и на френски епитафия: „На Хайнрих Справедливия, граф Люксембургски, римски император, най-знаменития син на народа и древната, свободна люксембургска страна“.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрирана хроника[редактиране | редактиране на кода]

Запазена е илюстрирана хроника за император Хайнрих VII — изготвено по заповед на курфюрста Балдуин Люксембургски, което представлява историческо съчинение за неговия брат император Хайнрих VII. Съхранена в оригинал от XIV в.[[1]] Обхваща период от 1308 до 1313 г. Повествованието изброява главните събития станали в Свещената Римска империя през това време.

7 курфюрсти избиращи Хайнрих VII за император. Те се познават по гербовете (от ляво на дясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия
Коронация в базиликата Латерано

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kaiser Heinrichs Romfart. Die Bilderchronik von Kaiser Heinrich VII. und Kurfuerst Balduin von Luxemburg 1308—1313. Noerdlingen 1978.
  • Roland Pauler: Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]