Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих XXIV принц Ройс-Кьостриц, 1907
Дворецът Ернстбрун

Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц (на немски: Heinrich XXIV Fürst Reuss zu Köstritz; Heinrich XXIV. Prinz Reuß jüngere Linie; * 8 декември 1855 в Требшен в Бранденбург; † 2 октомври 1910 в Ернстбрун в Долна Австрия) от младата линия на княжеския род Ройс е принц и княз от Ройс-Кьостриц и композитор. Той е брат на царица Елеонора Българска.

Той е син на Хайнрих IV Ройс-Кьостриц (1821 – 1894) и съпругата му принцеса Луиза Ройс цу Грайц (1822 – 1875) от старата линия Ройс, вдовица на принц Едуард фон Саксония-Алтенбург (1804 – 1852), дъщеря на княз Хайнрих XIX Ройс цу Грайц (1790 – 1836) и принцеса Гаспарина дьо Рохан-Рошфор (1798 – 1871).[1] Сестра му Елеонора Каролина Каспарина Луиза (Елеонора Българска) (1860 – 1917) е омъжена в Кобург на 28 февруари 1908 г. за цар Фердинанд I от България (1861 – 1948).

Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц расте във Виена, получава уроци по пиано от баща си и в Дрезден. Въпреки музикалните му интереси Хайнрих XXIV следва право и промовира през 1883 г. за др. по право. Той се занимава от тогава само с музика. Той се влияе от Йоханес Брамс.

На 25 юли 1894 г. Хайнрих XXIV поема от баща си Ройс-Кьостриц и неговата княжеска титла. Така той има глас в „ландтаг Ройс младата линия“, в който е член от 8 март 1897 до 2 октомври 1910 г. Той също е собственик на Ернстбрун и Хагенберг в Долна Австрия.

Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц умира на 2 октомври 1910 г. на 54 години в дворец Ернстбрун, два месеца преди рождения си ден, където е резиденцията на рода от 1828 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц се жени на 27 маи 1884 г. в Юнкендорф за братовчедката си принцеса Елизабет Ройс-Кьостриц (* 10 юли 1860, Юнкендорф; † 2 декември 1931, Михелдорф, Австрия), дъщеря на принц Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц (1798 – 1886) и графиня Елеонора фон Щолберг-Вернигероде (1835 – 1903), дъщеря на Херман фон Щолберг-Вернигероде.[2] Те имат пет деца:[3][4][5]

  • Регина Фелицитас Хелена Луиза Амадеа (* 4 април 1886, Юнкендорф; † 31 януари 1980, Кач ан дер Мур, Щирия, Австрия), омъжена на 12 юли 1916 г. в Дрезден за граф Георг Ернст фон Щолберг-Щолберг (1883 – 1965)
  • Сибила Габриела (* 26 септември 1888, Кьостриц; † 21 март 1977, Кастел), омъжена на 5 октомври 1920 г. в Ернстбрун за граф Волфганг Фридрих фон Кастел-Кастел (1877 – 1940)
  • Хайнрих XXXIX, принц Ройс (* 23 юни 1891, Ернстбрун; † 24 февруари 1946, Залцбург), наследник, женен на 7 август 1918 г. в Кастел за графиня Антония Емма Елизабет фон Кастел-Кастел (1896 – 1971)
  • Хайнрих XLI, принц Ройс (* 2 септември 1892, Ернстбрун; † 29 ноември 1916, Биволита, Румъния в битка)
  • Гаспарина Елеонора Виола (* 5 Апр 1898, Кöстритз; † 5 ноември 1978, Мюнхен), неомъжена

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Камермузика[редактиране | редактиране на кода]

  • Violasonate G-Dur op. 22 (1904)
  • Cellosonate C-Dur op. 7 (1895)
  • Trio für Violine, Viola und Klavier op. 25
  • Streichquartett Nr. 1 F-Dur op. 11
  • Streichquartett Nr. 2 g-moll op. 23/1 (1904)
  • Streichquartett Nr. 3 Es-Dur op. 23/2 (1904)
  • Streichquintett F-Dur op. 4 (1887)
  • Streichquintett A-Dur (2 Celli, verschollen)[6]
  • Streichsextett Nr. 1 d-Moll op. 12 (1899)
  • Streichsextett Nr. 2 h-Moll op. 17 (1902)

Оркестър произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Symphonie Nr. 1 c-Moll op. 10 (1888)
  • Symphonie Nr. 2 A-Dur o. op.
  • Symphonie Nr. 3 e-Moll op. 28 (1907)
  • Symphonie Nr. 4 a-Moll op. 30 (1907)
  • Symphonie Nr. 5 f-Moll op. 34 (1907)
  • Symphonie Nr. 6 e-Moll op. 36 (1909)

Пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • Drei Präludien (3 Préludes, Op. 2
  • Suite, Op. 8 (1895)
  1. Prélude
  2. Allemande
  3. Gavotte
  4. Siciliano
  5. Bourrée
  6. Sarabande
  7. Gigue
  • Variationen und Fuge über ein eigenes Thema (Variations et Fugue sur un Thème Original, Op. 19 (публициран ок. 1904)

Вокал[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Reyk Seela: Landtage und Gebietsvertretungen in den reußischen Staaten 1848/67 – 1923. Biographisches Handbuch (= Parlamente in Thüringen 1809 – 1952. Tl. 2). G. Fischer, Jena u. a. 1996, ISBN 3-437-35046-3, S. 246.
  • Gothaisches Genealogisches Handbuch der Fürstlichen Häuser Band I,, Marburg 2015, ISBN 978-3-9817243-0-1, S. 226 – 247.
  • Michael Stolle: Der Komponist Heinrich XXIV. Reuß-Köstritz: ein Meister strenger Schönheit, Hildesheim; Zürich; New York: Georg Olms Verlag, 2016, ISBN 978-3-487-08577-7.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. I 346
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 174

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reuss 6, genealogy.euweb.cz
  2. Reuss 4, genealogy.euweb.cz
  3. Heinrich XXIV Prinz Reuss zu Köstritz, thepeerage.com
  4. Heinrich XXIV Fürst Reuss zu Köstritz, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
  5. Heinrich XXIV. Fürst Reuss-Köstritz, ww-person.com
  6. Riehmann Musiklexikon 1919, S. 971 – 972.
  7. HMB 1907, page 650

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]