Хайнц Пионтек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнц Пионтек
Heinz Piontek
Роден 15 ноември 1925 г.
Кройцбург, дн. Ключборк, Полша
Починал 26 октомври 2003 г. (77 г.)
Ротталмюнстер при Пасау, Германия
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, стихотворение
Награди Награда Андреас Грифиус (1957)
Награда Айхендорф (1971)
Награда Тукан (1971)
Награда Георг Бюхнер (1976)

Хайнц Пионтек (на немски: Heinz Piontek) е германски писател, автор на романи, разкази и стихотворения.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хайнц Пионтек произлиза от селско семейство в Горна Силезия. За детството и младостта си в тогавашния Кройцбург (дн. Ключборк, Полша) разказва в автобиографичния си роман „Времето на моя живот“ (Zeit meines Lebens) (1984).

През 1943 г. Пионтек тябва да прекъсне училищното си обучение и като войник от Вермахта участва във Втората световна война. През 1945 г. в Бавария попада в плен и е въдворен в американски военнопленнически лагер.

След освобождаването си живее известно време в град Валдмюнхен, работи за кратко в каменоломна в Горен Пфалц и като строителен работник в Мюнхен. Във втория си мемоарен роман „Часът на оцелелите“ (Stunde der Überlebenden) (1989) Пионтек подробно разказва за тези години.

През 1947 г. се премества в Лауинген, полага матура и през 1951 г. се жени. После следва три кеместъра германистика във Философско-теологическото висше училище в Дилинген. През 1955 г. се преселва в Дилинген, а през 1961 г. – в Мюнхен. След паричната реформа през 1948 г. Пионтек живее от писателския си труд.

Негови стихотворения и разкази са преведени на повече от 24 езика, а след 50-те години избрани откъси от творбите му се съдържат в многобройни антологии и учебни сборници в Германия и чужбина.

От 1960 г. Хайнц Пионтек е член на Баварската академия за изящни изкуства, от 1967 г. – на Немската академия за език и литература в Дармщат, а от 1968 г. – на ПЕН-клуба на Федерална република Германия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения:

  • Werke in sechs Bänden, München
    • 1. Früh im September, 1982
    • 2. Die Münchner Romane, 1981
    • 3. Feuer im Wind, 1985
    • 4. Farbige Schatten, 1984
    • 5. Schönheit: Partisanin, 1983
    • 6. Zeit meines Lebens, 1985
  • Werkauswahl, Würzburg
    • 1. Indianersommer, 1990
    • 2. Anhalten um eine Hand, 1990
  • „Ich höre mich tief in das Lautlose ein“, Frühe Lyrik und Prosa, 2011
  • Poesiealbum 326, 2016[1]

Първи издания

  • Die Furt, 1952
  • Die Rauchfahne, 1953
  • Vor Augen, 1955
  • Wassermarken, 1957
  • Buchstab, Zauberstab, 1959
  • Bäume im Wind. Bruder und Bruder, 1961
  • Mit einer Kranichfeder, 1962
  • Weißer Panther, 1962
  • Kastanien aus dem Feuer, 1963
  • Windrichtungen, 1963
  • Die Zwischenlandung, 1963
  • Randerscheinungen, 1965
  • Klartext, 1966
  • Die mittleren Jahre, 1967
  • Außenaufnahmen, 1968
  • Liebeserklärungen in Prosa, 1969
  • Männer, die Gedichte machen, 1970
  • Die Erzählungen, 1971
  • Tot oder lebendig, 1971
  • Klarheit schaffen, 1972
  • Helle Tage anderswo, 1973
  • Gesammelte Gedichte, 1975
  • Leben mit Wörtern, 1975
  • Dichterleben, 1976
  • Die Zeit der anderen Auslegung, 1976
  • Das Schweigen überbrücken, 1977
  • Wintertage, Sommernächte, 1977
  • Dunkelkammerspiel, 1978
  • Träumen, Wachen, Widerstehen, 1978
  • Wie sich Musik durchschlug, 1978
  • Das Handwerk des Lesens, 1979
  • Juttas Neffe, 1979
  • Vorkriegszeit, 1980
  • Was mich nicht losläßt, 1981
  • Erscheinungen, 1983
  • Zeit meines Lebens, 1984
  • Eh der Wind umsprang, 1985
  • Helldunkel, 1987
  • Stunde der Überlebenden, 1989
  • Morgenwache, 1991
  • Nach Markus, 1991
  • Goethe unterwegs in Schlesien: fast ein Roman, 1993
  • Zwiesprache, 1993
  • Neue Umlaufbahn, 1998

Избрани стихотворения

  • Wolken (Vögel sind sie, Albatrosse, mit langsamem Fittich)
  • Schwarzwaldserpentinen (Die Schotterkurven schneiden ins feuchte Fleisch des Tanns)
  • Das Mahl der Straßenwärter (Im Teerfaßschatten kauen sie gelassen)[2]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heinz Piontek
  2. Die obigen drei Gedichte sind aus: Hans Bender (Hrsg.), Widerspiel. Deutsche Lyrik seit 1945, Carl Hanser Verlag, München 1962

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

‎‎