Хайнц Пионтек
| Хайнц Пионтек Heinz Piontek | |
 | |
| Роден | 15 ноември 1925 г. |
|---|---|
| Починал | 26 октомври 2003 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, стихотворение |
| Награди | „Награда Андреас Грифиус“ (1957) „Награда Айхендорф“ (1971) „Награда Тукан“ (1971) „Награда Георг Бюхнер“ (1976) |
Хайнц Пионтек (на немски: Heinz Piontek) е германски писател, автор на романи, разкази и стихотворения.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Хайнц Пионтек произлиза от селско семейство в Горна Силезия. За детството и младостта си в тогавашния Кройцбург (дн. Ключборк, Полша) разказва в автобиографичния си роман „Времето на моя живот“ (Zeit meines Lebens) (1984).
През 1943 г. Пионтек тябва да прекъсне училищното си обучение и като войник от Вермахта участва във Втората световна война. През 1945 г. в Бавария попада в плен и е въдворен в американски военнопленнически лагер.
След освобождаването си живее известно време в град Валдмюнхен, работи за кратко в каменоломна в Горен Пфалц и като строителен работник в Мюнхен. Във втория си мемоарен роман „Часът на оцелелите“ (Stunde der Überlebenden) (1989) Пионтек подробно разказва за тези години.
През 1947 г. се премества в Лауинген, полага матура и през 1951 г. се жени. После следва три кеместъра германистика във Философско-теологическото висше училище в Дилинген. През 1955 г. се преселва в Дилинген, а през 1961 г. – в Мюнхен. След паричната реформа през 1948 г. Пионтек живее от писателския си труд.
Негови стихотворения и разкази са преведени на повече от 24 езика, а след 50-те години избрани откъси от творбите му се съдържат в многобройни антологии и учебни сборници в Германия и чужбина.
От 1960 г. Хайнц Пионтек е член на Баварската академия за изящни изкуства, от 1967 г. – на Немската академия за език и литература в Дармщат, а от 1968 г. – на ПЕН клуба на Федерална република Германия.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Съчинения:
- Werke in sechs Bänden, München
- 1. Früh im September, 1982
- 2. Die Münchner Romane, 1981
- 3. Feuer im Wind, 1985
- 4. Farbige Schatten, 1984
- 5. Schönheit: Partisanin, 1983
- 6. Zeit meines Lebens, 1985
- Werkauswahl, Würzburg
- 1. Indianersommer, 1990
- 2. Anhalten um eine Hand, 1990
- „Ich höre mich tief in das Lautlose ein“, Frühe Lyrik und Prosa, 2011
- Poesiealbum 326, 2016[1]
Първи издания
- Die Furt, 1952
- Die Rauchfahne, 1953
- Vor Augen, 1955
- Wassermarken, 1957
- Buchstab, Zauberstab, 1959
- Bäume im Wind. Bruder und Bruder, 1961
- Mit einer Kranichfeder, 1962
- Weißer Panther, 1962
- Kastanien aus dem Feuer, 1963
- Windrichtungen, 1963
- Die Zwischenlandung, 1963
- Randerscheinungen, 1965
- Klartext, 1966
- Die mittleren Jahre, 1967
- Außenaufnahmen, 1968
- Liebeserklärungen in Prosa, 1969
- Männer, die Gedichte machen, 1970
- Die Erzählungen, 1971
- Tot oder lebendig, 1971
- Klarheit schaffen, 1972
- Helle Tage anderswo, 1973
- Gesammelte Gedichte, 1975
- Leben mit Wörtern, 1975
- Dichterleben, 1976
- Die Zeit der anderen Auslegung, 1976
- Das Schweigen überbrücken, 1977
- Wintertage, Sommernächte, 1977
- Dunkelkammerspiel, 1978
- Träumen, Wachen, Widerstehen, 1978
- Wie sich Musik durchschlug, 1978
- Das Handwerk des Lesens, 1979
- Juttas Neffe, 1979
- Vorkriegszeit, 1980
- Was mich nicht losläßt, 1981
- Erscheinungen, 1983
- Zeit meines Lebens, 1984
- Eh der Wind umsprang, 1985
- Helldunkel, 1987
- Stunde der Überlebenden, 1989
- Morgenwache, 1991
- Nach Markus, 1991
- Goethe unterwegs in Schlesien: fast ein Roman, 1993
- Zwiesprache, 1993
- Neue Umlaufbahn, 1998
Избрани стихотворения
- Wolken (Vögel sind sie, Albatrosse, mit langsamem Fittich)
- Schwarzwaldserpentinen (Die Schotterkurven schneiden ins feuchte Fleisch des Tanns)
- Das Mahl der Straßenwärter (Im Teerfaßschatten kauen sie gelassen)[2]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1957: „Preis der Jungen Generation“, Literatur (Förderungspreis des Berliner Kunstpreises)
- 1957: „Награда Андреас Грифиус“
- 1958: „Литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 1960: Stipendium der Deutsche Akademie Rom Villa Massimo
- 1967: Förderpreis der Stadt München
- 1971: „Награда Айхендорф“
- 1971: „Награда Тукан“ на град Мюнхен
- 1972: Alma-Johanna-Koenig-Preis
- 1973: Kulturpreis der Landsmannschaft Schlesien
- 1974: Ehrengabe des Kulturkreises im Bundesverband der Deutschen Industrie
- 1976: „Награда Георг Бюхнер“
- 1981: Werner-Egk-Preis
- 1983: Oberschlesischer Kulturpreis des Landes Nordrhein-Westfalen
- 1985: „Федерален орден за заслуги“ 1. Klasse
- 1990: Großer Kulturpreis des Landes Niedersachsen
- 1991: „Културна награда „Силезия“ на провинция Долна Саксония“
- 1992: Bayerischer Verdienstorden
- 1995: Literaturpreis der Freunde der Villa Massimo
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Heinz Piontek
- ↑ Die obigen drei Gedichte sind aus: Hans Bender (Hrsg.), Widerspiel. Deutsche Lyrik seit 1945, Carl Hanser Verlag, München 1962
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Биографични данни за Хайнц Пионтек в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Хайнц Пионтек в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Хайнц Пионтек в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Хайнц Пионтек в Literaturportal Bayern
- ((de)) Хайнц Пионтек в Perlentaucher
- ((de)) Хайнц Пионтек в Die LYRIKwelt
- ((de)) Хайнц Пионтек в Personensuche
|
- Германски автори на разкази
- Германски автобиографи
- Германски романисти
- Германски поети
- Носители на литературни награди
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на наградата „Георг Бюхнер“
- Носители на награда „Андреас Грифиус“
- Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- Носители на „Федерален орден за заслуги“
- Военнопленници през Втората световна война