Хайредин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За османския пират и адмирал вижте Хайредин Барбароса.

Герб на Хайредин
Хайредин
Hayredin.jpg
Община Хайредин
Общи данни
Население 1 471 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 56,742 km²
Надм. височина 53 m
Пощ. код 3357
Тел. код 09166
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 77102
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Хайредин
Тодор Тодоров
(НВ, ВМРО-НИЕ, БСДП, …)
Хайредин в Общомедия

Ха̀йредин е село в Северозападна България. То е административен център на община Хайредин, Област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

р. Огоста

Селото се намира на 30 км южно от гр. Козлодуй по поречието на р. Огоста. Надморската височина е 53 метра, както е видно от табела поставена на сградата на общината. Разполага с около 30 000 дка от изключително плодородната земя в местността Златия. Отглежда се предимно пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, овес и много други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е създадено през 1574 г., когато Хайредин паша, владетел на областта, дава земя на 4 семейства да се заселят и да създадат поколение. В негова чест селото носи неговото име.

При завладяването на България от османските турци са запалени (съгласно документи съхранявани в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий) ...Ередин паланка, Лом паланка, Цибър варуш... До края на XIX век село Хайредин не е имало, съществувало е село Ередин, както и сега се нарича от по-възрастните хора и както е известно и в околностите му. В една народна песен от този край се възпяват подвизите на Ередин Войвода. Селищното име Ередин е изцяло от лично име на човек, който се е казвал Ередин. Личното име Ередин или Ереден с женска форма Ередина и умалителното Ерединка е кръстоска от Ердан и от Ердана, а пък те са видоизменения на Йордан и Йордана. Името Хайредин, което е турско по произход и означава „добро от вярата”, е измислица и е дадено на селото Ередин късно след Освобождението от турско робство. Дали са го полуграмотните даскали на селото. Те смятали, че тук е живял някой си голям турчин Хайредин паша. Но те не са знаели, че от Тимок до Искър на са живели турци и няма нито едно селище или град с турско име, освен Хайредин. В този район има запазени латински, гръцки и прабългарски имена на селища, но не и турски.

Хайредин - център

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Има минерален извор. Водата, извираща от него, е със сярно съдържание и лекува много и различни болести. Не са създадени условия за оползотворяването ѝ.

Легенда за Цолкановата дупка[редактиране | редактиране на кода]

Оттатък мястото, на което днес се намира село Хайредин, по високия бряг на р. Огоста се вие пътека. Тя пълзи нагоре през гъстите шубраци на Крешката, спуска се по склона и се губи сред цъфналите хълмове. По тая, отъпкана от кози стъпки пътека, денем минавали само пастирите, а нощем преди много години хайдутите на Цолкан.

Когато преди години турците затрили от земята село Ередин, Цолкан нямал и десет години. Убили майка му и баща му, посекли целия му род. Само Цолкан като по чудо се спасил в гората. Живял и отраснал сред зверовете, а сетне събрал дружина и тръгнал да мъсти. Свърталището им била една пещера, чийто отвор се затискал с тежка каменна плоча. Цялата пещера била осветена от факли, навсякъде било струпано оръжие, а в средата ѝ блестял куп злато. Турчин не смеел да замръкне по тия места. Когато минавала пощата за Видин, Цолкановата дружина пръсвала турците и обирала оръжието и златото.

От нищо не трепвало сърцето на Цолкан, от нищо не се плашел юнакът. Но през един пролетен ден той видял Върба. Красивата девойка пасяла козите си и пеела из гората. А песните ѝ все за Цолкан и вярната му дружина — как мъстят на турците и закрилят сиромасите. Обикнал Цолкан момата. Все по-често пращал хайдутите да ходят по пътищата сами, а той се криел зад дърветата и гледал Върба. Тежко и мъчно станало на дружината, като заповядал войводата да водят момичето в пещерата. Идвала тя, дълго седели двамата, а после я изпращял с престилка пълна с жълтици — да раздава на сиромасите.

Един ден Цолкановите юнаци се събрали и дълго се съветвали. И това дето решили по между си за първи път не казали на войводата. Дошла пак Върба, и когато хайдутина ѝ напълнил престилката и викнал някого да дойде да я изпроводи, пещерата била празна. Отишъл до изхода - той бил затиснат с големи камъни. Мрачни и угрижени вървели юнаците на Цолкан. Спрели на брега на Огоста, после се пръснали на четири страни, без да си кажат сбогом. Никой не видял вече Цолкан, никой не чул за него. Само чудни приказки се разказват за чистата му обич към Върба. И днес още никой не знае къде е входа на Цолкановата пещера.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на Димитровден - 26 октомври по стар стил, сега се прави в последната седмица на месец октомври.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Ваков — художник — Роден на 03.11.1946 г. в с. Хайредин
  • Кръстьо Трендафилов - министър на земеделието и хранителната промишленост (1996-1997)
  • Валентин Малджански - футболист
  • Митко Коларски (р. 1956) - фармацевт

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. РЕШЕНИЕ No 2-286/ 15.01.2014 г. // Комисия по досиетата, 2014-01-15. Посетен на 2014-01-18.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]