Хакаски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хакаски език
хакас тили, тадар тили
СтранаРусия, Хакасия
РегионСибир
Говорещи52 хиляди
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Севернотюркски
...→Хакаски
Кодове
ISO 639-3kjh
Хакаски език в Общомедия

Хакаският език е сибирски тюркски език, който се говори на територията на автономните руски републики Хакасия и Тува. Хакасите наброяват 78 500 души, от които 60 168 говорят хакаски език, повечето владеят и руски език. Езикът е създаден въз основата на няколко тюркски говора: сагайски, качински, койбалски, белтирски и къзълски по времето на СССР. Имената на диалектите произлизат от имена на бивши окръзи, а не на езикови или етнически групи. По-рано хакасите са наричали езика си тадар тили, т.е. „татарски език“.

Шорският език, понякога смятан за хакаски диалект, се говори от шорците, които живеят в Кемеровска област.

Първите сведения за хакаския език са от средата на 19 век. Финският езиковед Матиас Кастрен, пътувайки през Средна и Северна Азия между 1845 и 1849 г., съставя труд върху койбалския диалект и записва народен епос. Вилхелм Радлоф обикаля южен Сибир от 1859 до 1870 и съставя четиритомен речник и десет тома с тюркски текстове. Вторият том съдържа материали на хакаски език с преводи на немски език. Деветият том съдържа руски преводи, подготвени от ученика на Радлоф, Катанов, който е хакас.

Книжовният хакаски език се развива едва след 1917 година и е създаден въз основа на сагайския и качинския диалект. Останалите диалекти биват постепенно претопени от главните диалекти.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 се въвежда вариант на кирилицата, заменен през 1929 от латиница и после през 1939 отново от кирилица. Използват се всички букви от руската кирилска азбука и няколко допълнителни букви: /ғ/, /i/, /ң/, /ӧ/, /ӱ/, /ӌ/.

Граматични особености[редактиране | редактиране на кода]

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

В хакаския език има 17 гласни, вкл. дълги, и 24 съгласни. В думите със заднореден гласеж (/а/, /о/, /у/, /ы/) съгласните са винаги твърди, а думите с преднореден гласеж (/е/, /i/, /ӧ/, /ӱ/) – винаги меки.

Ударението е експираторно, обикновено пада на последната сричка.

Речников състав[редактиране | редактиране на кода]

Една от особеностите на хакаската лексика е своеобразието от думи, характеризиращи

  • диви и домашни животни: алабарыс „лъв“, асхыр „жребец“, öрке „съсел“, пызо „теле“, сосха „свиня“, тиин „белка“, алас „кълвач“, кööк „кукувица“, таңах „кокошка“, хара хус „орел“, харға „гарга“, ылачин „сокол“, аар „пчела“, сеек „муха“, хымысха „мравка“ и др.
  • растения: киндір „коноп“, муксун „лук“, тирек „топола“, харағай „бор“, хумнах „шишарка“ и др.
  • природни явления: миндір „град“, пораан „вихър“, тигір „небе“, чазы „степ“, чылтыс „звезда“, Иир Солбаны „Венера“, чыс „гора“ и др.

Хакаският език се отличава от повечето тюркски езици с почти пълното отсъствие на арабо-ирански заемки. Чуждите заемки са предимно от монголски и руски. Монголски заемки са най-многобройни и включват понятия като: орчых „вретено“, öрге „дворец“, харачах „ковчег“, хазаа „двор“ и др. Руски заемки са понятия като: ыстан „панталони“, пилке „вилица“, санабар „самовар“, чайник, коллектив, совхоз и др. Незначителното количество арабски и персийски лексеми са проникнали в хакаския език чрез посредничеството на татари-търговци, понеже се отнасят преди всичко до парично-стоковия обмен: мал „добитък“, араға „вино“, сабын „сапун“, паа „цена“, хабар „вест“, худай „бог“.

Сравнение с други тюркски езици[редактиране | редактиране на кода]

български хакаски турски татарски казахски узбекски якутски чувашки
глава пас baş баш баш бош бас пуç
нос пурун burun борын мұрың бурун мурун -
ръка хол kol кул қол қўл хол хул „рамо“
крак азах ayak аяк аяқ оёқ атак ура
кръв хан kan кан қан қон хаан юн
лице чÿс yüz йөз жүз сүүс „чело“ çăвар „уста“
път чол yol юл жол йўл суол çул
земя тобырах toprak туфрак топырақ тупроқ тăпра
луна ай ay ай ай ой ый уйăх
пепел кÿл kül көл күл кул күл кĕл
вода суғ su сыв су сув уу шыв
дъжд наңмыр yağmur яңгыр жаңбыр ёмғир самыыр çумар
дърво ағас ağaç агач ағаш ёғоч мас йывăç
яйце нымырха yumurta йомырка җұмыртқа сымыыт çăмарта
бял ах ak ак ақ оқ -
черен хара kara кара қара қора хара хура
червен хызыл kızıl кызыл қызыл қизил кыhыл хĕрлĕ
син көк gök „небе“ күк көк кўк күөх кăвак
дебел симіс semiz семиз семіз семиз эмис самăр

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Баскаков Н. А., Инкижекова-Грекул А. И. Хакасский язык. Москва 1953.
  • Баскаков Н. А., Инкижекова-Грекул А. И. Хакасско-русский словарь. Москва 1953.
  • Castrén, M. A. (1857). Versuch einer koibalischen und karagassischen Sprachlehre nebst Wörterverzeichnissen aus den tatarischen mundarten des minussinschen Kreises. St. Petersburg.
  • Radloff, W. (1893-1911). Versuch eines Wörterbuches der Türk-Dialecte I-IV. St. Petersburg.
  • Radloff, W. (1867). Proben der Volkslitteratur der türkischen Stämme Süd-Sibiriens. II. Theil: die Abakan-Dialecte (der Sagaische, Koibalische, Katschinzische), der Kysyl-Dialect und der Tscholym-Dialect (Küerik). St. Petersburg.
  • Katanov, N. F. (1867). Proben der Volkslitteratur der türkischen Stämme Süd-Sibiriens. IX. Theil: Mundarten der Urianchaier (Sojonen), Abakan-Tataren und Karagassen. St. Petersburg.
  • Anderson, G. D. (1998). Xakas. Languages of the world: Materials: 251. München.