Халина Севрук
| Халина Севрук | |
| украинска художничка | |
 Севрук с Васил Овсиенко и Сергий Билокин, 2018 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 13 февруари 2022 г.
|
| Националност |  Украйна |
Халина Силвестривна Севрук (на украински: Галина Сильвестрівна Севрук) е украинска художничка известна с мозайките и керамичната си пластика. Изкуството ѝ често е посветено на теми, свързани с украинската история и култура. Член е на дисидентско движение Шестдесетниците на интелектуалци в СССР през 1960-те години.
Биграфия[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Севрук е родена на 18 май 1929 година в Самарканд, Узбекската СССР[1][2], където от 1920 година живеят родителите ѝ в резултат на принудителна емиграция.[2] Баща ѝ Силвестър Мартинович Севрук е архитект от полски произход. Майка ѝ Ирина Дмитривна (по баща Хрихорович-Барска) е украинка, родственица на известния архитект Иван Хрихорович-Барски. Една година след раждането на Халина, семейството се мести в Харков. Отново се местят през 1944 година, установявайки се в град Киев.[3]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Севрук започва художественото си образование при художника Хрихорий Свитлитски. По-късно казва за този период, че е оформил твърдото ѝ желание да стане „истински човек на изкуството“.[3]
От 1947 до 1949 година Севрук посещава Художественото училище „Шевченско“ в Киев, където учи при Юрий Киянченко. През 1952 година тя постъпва да учи в Киевската национална академия за визуални изкуства и архитектура (тогава Киевски държавен институт по изкуствата), дипломира се през 1959 година.[1] По-късно отбелязва, че образованието, което получава в Института с преподаватели от изтъкнати художници като Виктор Пузирков, не отговаря на личните ѝ артистични виждания.[3]
През 1960-те години, Севрук работи като оформител на сгради.[1] Развива усет за вплитане на елементи от украинското изкуство, история, език и литература в изобразителното си изкуство. Включва се в Киевския клуб на творческата младеж, основан от Лес Танюк, където се среща с артисти-съмишленици, които я подкрепят в идеите ѝ.[3][4]
През 1963 година тя завършва мозайката си „Горска песен“ – първата от няколко мозайки, които Севрук изработва. Друга мозайка, наречена „Лилия“, е изложена през 1964 година. Пак в същата година тя се захваща с керамика – изкуството, което ще ѝ донесе известност. Прави някои монументални керамични творби, инсталирани в обществени институции като одеския хотел „Черно море“ и санаториума в Хмилник.[1][3]
В края на 1960-те години Севрук започва да се занимава с илюстрация. Нейни илюстрации с туш се появяват в няколко поетични книги, включително преводна книга с поезия на Федерико Гарсия Лорка.[1][3] През 1968 година тя съподписва писмото на 139 интелектуалци, които протестират срещу преустановяването на политиката по десталинизация и срещу политическите гонения на колеги-артисти. В отговор Севрук е изключена от Съюза на украинските художници.[1][3] Студиото на Севрук е запечатано и в продължение на много години ѝ е забранено да излага; творбите ѝ не са на почит в музеите, галериите и изложбените зали.[2] Над 20 години по-късно, през 1989 година членството на Севрук в Съюза е възстановено.[3]
През 1970-те години Севрук експериментира с различни материали и продължава да черпи вдъхновение от фолклорните елементи и приказките. Създава голям брой картини в нов художествен маниер, много от които посветени на хора от нейното обкръжение. През 1970 година създава монументалната стела от стоманобетон, озаглавена „Дървото на живота“. Творбата е унищожена, тъй като не се съобразява с официално налаганите естетически стандарти.[3] През 1984 година, след години забраната да излага творбите си заради политическите си възгледи, Севрук прави първата си самостоятелна изложба – в Къщата-музей на Хрихорий Свитлитски, нейният първи учител по рисуване. През 1987 година тя прави втората си самостоятелна изложба в Музея в Подил.[3]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Севрук почива на 13 февруари 2022 година, на 92-годишна възраст.[5]
Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]
През 1994 година Халина Севрук е удостоена с Наградата за изкуство на името на Андрей Шептицки – архиепископ на Украинската гръкокатолическа църква и любител-художник.[3]
Изкуството ѝ е изложено в Музея на Шестдесетниците в Киев.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Sevruk, Halyna // Encyclopedia of Ukraine. Т. 4. University of Toronto Press, 1984. с. 604.
- ↑ а б в Moskalenko, Svitlana. A unique figure in Ukrainian culture! // 3 March 2021. Посетен на 18 March 2021.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Sevruk Halyna // Ukrainian Unofficial. Посетен на 28 February 2021.
- ↑ Like any well-built work, Ukraine's history has its own composition // 20 October 2011. Посетен на 18 March 2021.
- ↑ Умерла скульптор-монументалист Галина Севрук // LB.ua, 14 February 2022. Посетен на 14 February 2022.
- ↑ Удовенко, Олександр. The Ukrainian Sixtiers Dissident Movement Museum // Архивиран от оригинала на 2022-03-22. Посетен на 2022-03-07.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Halyna Sevruk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
