Халката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Халката
Халката при с.Глушник
Халката при с.Глушник
Местоположение
Bulgaria Sliven Province relief location map.jpg
42.658° с. ш. 26.5183° и. д.
Халката
Местоположение в България Област Сливен
Страна Флаг на България България
Област Област Сливен
Археология
Вид Скално-култов комплекс
Период II хилядолетие пр.н.е. – VI век
Епоха Бронзова епоха - Късна Античност

Скално-култовият комплекс Халката е локализиран в местността Халката при с.Глушник (Област Сливен), на 10 km източно от гр. Сливен.

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Обектът е документиран за първи път от Петър Бънов, който предполага, че това място е свързано с астрономически наблюдения.[1] Обектът е разположен в южното подножие на възвишението Чуката, източно от с. Глушник, на около 30 m над нивото на Тракийската низина, попадайки в непосредствената предпланинска периферия на едно антично и средновековно селище.


Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Централният елемент в комплекса е една изкуствено пробита елипсовидна дупка (сплесната по вертикала), наречена "халката". Тя е издялана в средата на горния край на издължена в посока север- юг вертикална плочеста скална форма (с дължина 5-6 m). Дупката е широка 0,77 m и висока 0,45 m. Гледана от различни точки, контурът и придобива различни овални очертания – понякога се вижда дори като вертикално издължена елипса.

На 33,88 m северозападно от "Халката" е разположен издълбан в скалите "трон". Това е плитко вкопана форма, дълга 0,70 m, широка 0,77 m (север-юг), с височина на “облегалката” (от запад) максимум 40 см. Въпреки че е силно ерозирал, "тронът" е добре видима и различима, изкуствена, дялана форма в скалата. Размерите и разположението му показват, че той е бил използван като място за сядане на физически наблюдател (на изгреви на Слънцето, а може би и на Луната). Когато човек седне в този “трон”, той с изненада установява, че линията на хоризонта минава точно през средата на отвора на “халката” (факт, установен още от П. Бънов). Това очевидно е съзнателно търсен и изкуствено създаден ефект. Хоризонтът е разделен, в "халката", на две равни части – небе и земя. Същинският обект-обсерватория се разгръща в посока запад, където са разположени много участъци с наличието на скали. На 6 до 8 m западно от “халката”, минава плитко “дере”, ориентирано в посока север-юг. В това дере, както и върху следващия (на запад) нисък хребет, от скалния материк се подават множество коренни скали, повечето от които, в горната си част, имат вид на "гъбрбици". В западния край на това дере, отново в посока север-юг, се протака един малък скалист “хребет”, след който идва подобие на второ дере, макар и по-плитко, в западния край на което е скалният венец (“хребет”; също с посока север-юг), на източния ръб на който е издялан "тронът". Важно е да се отбележи, че споменатият току що междинен скален "хребет", е одялан умишлено, в най-високите си части, за да може „халката“ да стане видима от наблюдател, който седи в “трона” (на такава височина, че в "халката" да се разполовява хоризонта).

Според Николай Дерменджиев "Халката" при с. Глушник е "астрономическа обсерватория", par exelence, според него тя е служела за воденето (т.е. регулирането) на лунно-слънчев календар, в който интеркаларните месеци са били вмъквани основно през месец февруари/март – за изравняване с пролетното равноденствие. Дерменджиев изтъква че, "Халката" при с. Глушник намира формални паралели в така нар. "пробити камъни" от мегалитната култура в Западна Европа. В кантона Аманс (Франция) се намирал камък, пред който бременни жени коленичели и се молели за здравето на своите деца, като хвърляли монети през дупката.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бънов 1988: П. Бънов. "Мегалити в Сливенско и култът към Слънцето" – Векове, 4, 1988. Бънов 1991: П. Бънов, В. Демирев. "Мегалити в Сливенско и култът към Слънцето" – Интердисциплинарни Изследвания, XVIII, 1991, 155-160
  2. Дерменджиев, Николай, "МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ", БАН, София 2007 г.