Хало (религиозна иконография)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоящ Буда с хало, I-II в. (Или по-рано), гръко-будистко изкуство на Гандхара

Хало (от гръцки ἅλως, halōs), известно още като нимб, ореол или слава) в религиозната иконография представлява корона от светлинни лъчи, кръг или диск на светлина [2], който заобикаля човек в изкуството. То е бил използвано в иконографията на много религии за обозначаване на свети или свещени фигури, а през различни периоди е бил използван и в изображения на владетели или герои. В религиозното изкуство на Древна Гърция, Древен Рим, християнството, индуизма, будизма и исляма, сред другите религии, свещените лица могат да бъдат изобразявани с ореол под формата на кръгово сияние или пламъци в азиатското изкуство, около главата или около цялото тяло – последното често се нарича мандора (mandorla). Халотота може да бъдат показани в почти всеки цвят или комбинация от цветове, но най-често са изобразени като златисти, жълти или бели, когато представляват светлина или червено, когато представляват пламъци.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Halo (religious iconography)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.