Хамадан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хамадан
Ecbatane - the walls.jpg
Iran relief location map.jpg
34.8° с. ш. 48.5167° и. д.
Хамадан
Страна Флаг на Иран Иран
Провинция Хамадан
Шахрестан Хамадан
Бахш Централен бахш
Надм. височина 1 850 m
Население () 473 149 души
Хамадан в Общомедия

Хамадан[1] или Хамедан (на персийски: همدان) (староперсийски: Haŋgmetana, Екбатана) е древен град в Западен Иран, столица на провинция Хамадан. Населението на града надминава 550 хил. жители през 2005, но след преброяването на населението от 2006 г., населението му е 473 149 души в 127 812 семейства[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

Хамадан е сред най-старите ирански градове и един от най-старите в света. Възможно е градът да е бил окупиран от асирийците през 1100 г. пр.н.е., а според древногръцкия историк Херодот този град бил столица на мидийците около 700 г. пр.н.е.. Служи за лятна столица на Ахеменидите и разполага с украсени със скъпоценности и благородни метали палати. Градът е важна спирка от инфраструктурата на търговския Хорасански път. В Хамадан три дни прекарва ибн Фадлан по време на описаното от него пътешествие до Волжка България през 921 г.[3][4]

География и стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Хамадан се намира в зелен планински район, в полите на 3 574-метровата планина Алванд в средната западна част на Иран. Градът е на 1850 m над морското равнище. Повечето от населението на града са персийци, но има доста жители азербайджанци.[5][6][7]Хамадан е известен със синия си порцелан. Специалният исторически характер на този стар град, който се намира на около 360 км югозападно от Техеран привлича туристи.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Основните символи на този град са надписът Ганджнаме, паметникът на Авицена и паметникът на Баба Тахер. Днес в Хамадан могат да се видят и:

  • сградата „Гонбад Алавиан“,
  • гробницата на философа Авицена и
  • храмът на Ещер Мордехай.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (англ.) Multiple Authors (April 18, 2012). „HAMADĀN“. Encyclopædia Iranica.
  2. (англ.) „Census of the Islamic Republic of Iran, 1385 (2006)“.
  3. Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжска България, Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК „Аргес“, София, 1992
  4. An Incredibly Detailed Map Of Medieval Trade Routes
  5. (англ.) Introduction: Hamedan Province
  6. (англ.) Mohammad Jalal Abbasi-Shavazi, Peter McDonald, Meimanat Hosseini-Chavoshi, „The Fertility Transition in Iran: Revolution and Reproduction“, Springer, 2009. pp 100 – 101: „The first category is 'Central' where the majority of people are Persian speaking ethnic Fars (provinces of Fars, Hamedan, Isfahan, Markazi, Qazvin, Qom, Semnan, Yazd and Tehran.
  7. (англ.) (Parviz Aḏkāʾi and EIr, HAMADĀN i. GEOGRAPHY in Encyclopædia Iranica:“Languages spoken. Hamadān has been a crossroads of civilizations for millennia and a mosaic of cultures and dialects live there side by side. The main language spoken, especially in the provincial capital and its surroundings, is Persian, which is also the lingua franca in other regions. In the northern parts of the province, however, the language mostly spoken is Azeri Turkish, while in the northwest and west, near the provinces of Kurdistan and Kermānšāhān, people mostly speak Kurdish, while in some other cities such as Malāyer, Nehāvand, and Sāmen most people speak Lori and Lak (Faraji, p. 1296)."
Спирки от пътуването на ибн Фадлан през 921 г.