Хамза бей джамия (Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хамза бей джамия.

Хамза бей джамия
Hamza Bey Camii
Djamija Hamza Bej-Bitola.jpg
общ изглед
Bitola OSM.svg
41.0264° с. ш. 21.3247° и. д.
Хамза бей джамия
Местонахождение на картата на Битоля
Вид на храма джамия
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Битоля
Вероизповедание сунитски ислям
Мюфтийство Битолско
Архитектурен стил османски
Време на изграждане XVI – XVII век
Съвременен статут паметник на културата
Хамза бей джамия в Общомедия

Хамза бей джамия (на турски: Hamza Bey Camii; на македонска литературна норма: Хамза Беј џамија), известна и като Юч Шейхлер джамия (Üç Şeyhler, Трите шейха) е мюсюлмански храм в град Битоля, Република Македония.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в западната част на града, на улица „Пецо Божиновски“, между Куруделе и Зандан куле, в махалата Хамза бей.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Джамията може би е от XVI – XVII век (преди 1634 година). Единствените писмения сведения са датата 1798, изписана на барабана на купола и мраморна плоча с надпис, според който джамията е реновирана в 1273 година от хиджра (1857/1858 от Христа).[1][2] Възможно е храмът да има връзка с Хамза бей джамия в Солун, изградена в 1468 година от Хамза бей и обновена в 1619 година.[2] Джамията става център на халветийския суфистки орден в Битоля. Вакъфът на джамията е спомент за пръв път в 1633 година, а сградата в 1634 година като вакъф на Хамза бей в съдебни документи в Битоля. На южната част на купола е имало изписана с червено годината 1798 – вероятно дата на обновяване. В 1857/1858 година е добавен прост портик. Дарители на джамията са Дефтердар Али в 1853 година и Емир паша в 1864 година и поради това в XIX век храмът е известен и под техните имена. Комплексът се е състоял от джамия, сибиан мектеб от 1716 година, медресе тевфикие, халветиско теке с тюрбе на отсрещната страна на улицата и дервишко гробище в оградения двор.[3]

Трите шейха, на които е кръстена джамията са Ибрахим, Абдул Керим и Ахмед – водачи на ордена в края на XVIII век. Те са ученици на шейх Мехмед Хаяти, основател на Зейнел Абедин паша теке в Охрид. Централното му теке има клонове в Костур, Лерин и Албания.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Джамията отзад
Входната врата на двора с мраморната плоча с надписа от 1857/1858 г.

Джамията има правоъгълна основа с размери 8,90 x 10,21 m и представлява опростена завие джамия с правоъгълна апсида с плосък покрив с размери 5,50 x 2,60 m, в която е разположен михрабът. Така централното пространство е разделено на две.[3] Апсидата има два елегантни сводести прозореца на южната страна. Този необичаен дизайн е вследствие на взаимното влияние между византийската и османската архитектура, което започва в началото на XIV век. Сходни са Мурад I джамия в Бурса, Юсуф паша джамия в Одрин (1429), болницата на Баязид II в Одрин (1485), Мехмед бей джамия в Сяр (1491), Хуса Медин паша джамия в Щип, Синан паша джамия в Призрен, Аладжа джамия в Скопие, Хюсрев бей джамия в Сараево (1531), Ферхадието в Баня Лука (1531).[4]

Молитвеното пространство е покрито с купол на осмоъгълен барабан с тромпи. По стените са видими остатъци от цветна орнаментация и розети в стуко декорация. Зидарията е от слоеве от по три до пет реда тухли и дялани камъни. Горе завършва с тухлен назъбен корниз. Има осем прозореца в долните части на стените, завършващи със сталактитни ниши. Над тях има четири сводести прозореца.[4]

Минарето е многоъгълно, иззидано от камък и тухла и високо 23,40 m. Шерефето му е украсено със сталактити, а балконът има мраморен парапет.[4]

Добавеният трем има размери 5 m x 10,25 m, като покривът му е скатен. На вратата към двора има мраморна плоча 35 cm x 35 cm, която уведомява за обновяването на сградата в 1273 година от хиджра (1857/1858).[4]

Текето и тюрбето на трите шейха вече са били разрушени в 1911 година. По време на Първата световна война джамията пострадва силно.[4]

На запад от храма има запазени няколко надгробни камъка.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Hamza Bey - Mosque of Three Sheyks in Bitola. // Macedonia Travel Guide. Посетен на 20 август 2017.
  2. а б в г Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir. // Патримониум V (10). 2012. с. 292. Посетен на 19 ноември 2017.
  3. а б в Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir. // Патримониум V (10). 2012. с. 293. Посетен на 19 ноември 2017.
  4. а б в г д е Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir. // Патримониум V (10). 2012. с. 294. Посетен на 19 ноември 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония