Хамидие (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хамидие)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хамидие
Savuranoglu hamidiye.jpg
Бронепалубен крайцер „Хамидие“
Флаг Османска империя Османска империя
Flag of Turkey.svg Турция
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Armstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Живот
Заложен 1901 г.
Спуснат на вода 25 септември 1903 г.
Влиза в строй 12 декември 1904 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1964 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 112 m[1]
Ширина 14,5 m
Газене 4,8 m[2]
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 16 котли, 2 винта,
12 000 к.с.
Скорост 22 възела
(40,7 km/h)
Водоизместимост 3904 t (нормална)
Броня на палубата: 37 mm (102 по скосовете)
щитове оръдия: 25 mm
на бойната рубка: 25 mm
Екипаж 302 души
Далечина на
плаване
5500 морски мили при 10 възела ход
запас на гориво 600 t въглища
Въоръжение
Артилерия 2x152 mm
8x120 mm
6x47 mm
6x37 mm
Торпеда 2x450 mm торпедни апарата
Хамидие в Общомедия

Хамидие (на турски: Hamidiye) е бронепалубен крайцер във флота на Османската империя и след това на Република Турция, определян като най-известния турски военен кораб през ХХ век. В българската история е най-известен с действията си през Балканската война, когато охранявайки турските военни транспорти от Кюстенджа до Цариград, отправя ултиматум гр. Варна да се предаде или ще го разруши заедно с Балчик с артилерията си, но в директен бой българския торпеден миноносец Дръзки командван от мичман I ранг Георги Купов му нанася тежко поражение и го изважда за дълго от строя.

Хамидие е модерен боен кораб, заложен за строеж през 1901 година в корабостроителницата на фирмата „Армстронг“ в Елсуик, Великобритания. Строен е почти едновременно с друг крайцер за османския флот – „Меджидие“ („Абдул Меджид“). При „Хамидие“ обаче се правят редица усъвършенствания, свързани с подобряването на устойчивостта му и други. Спуснат е на вода на 25 септември 1903 г. и е кръстен на името на османския султан Абдул Хамид II, а при встъпването си в строя получава името „Хамидие“.

През Балканската война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война командир на „Хамидие“ е известният турски капитан Хюсеин Рауф Орбай бей (1881 – 1964), близък приятел на Мустафа Кемал Ататюрк.

В първия период на войната крайцерът служи в Черно море. Капитанът му тероризира населението на Варна и Балчик, като го заплашва с пряк обстрел, но корабът е държан далеч от бреговата артилерия. Съпровожда и турски транспорти, превозващи военни провизии за Османската армия от Западна Европа през пристанището на Кюстенджа към Цариград като единствена възможност след блокирането на морските и сухоземните пътища в Егейско море и Тракия от Гърция и България.

През нощта на 8 ноември 1912 г. „Хамидие“ е атакуван от 4 български торпедоносци, ръководени от капитан Д. Добрев и е обстрелван с торпеда от тях, като торпедото на единия – „Дръзки“ (с командир капитан Г. Купов) – е изстреляно от едва 60 метра и улучва носа на османския крайцер, отваряйки пробойна от 10 m². Морската битка е сериозна и в нея са изстреляни няколкостотин снаряда. С потънала носова част и човешки загуби от 8 убити и над 30 ранени корабът е извлечен от придружаващ го турски разрушител с кърмата напред към Цариград, където е ремонтиран. Удържането му на вода е по чудо и се дължи не толкова на водонепроницаемите прегради, колкото на абсолютно тихото море. Торпилирането на „Хамидие“ е голяма победа за малкия Български флот и фактически неутрализира всякакви активни операции на турските военноморски сили в Черно море до пълното поражение на Турция във войната.

В следващия период на войната „Хамидие“ действа в Егейско, Средиземно, Адриатическо и Йонийско море. На 1 януари 1913 г., като се възползва от мъгла, той преминава незабелязано през гръцката блокада на Дарданелите и напада пристанището Хермополис на остров Сира, бомбардира го, а гръцкият крайцер „Македония“ е обстрелян и принуден да се самопотопи. Оттам „Хамидие“ се отправя към Бейрут, преследван от гръцката флота, а впоследствие към Порт Саид. На 6 януари преминава през Суецкия канал в Червено море.

Действията на „Хамидие“ предизвикват паника в гръцките пристанища, в които се взимат мерки за отбрана, а гръцка флота е изпратена да наблюдава Суецкия канал. Въпреки това „Хамидие“ отново навлиза в Средиземно море и се отправя към остров Малта, а по-късно действа в Йонийско и Бяло море. На 18 февруари напада в Солунския залив транспорт от 20 кораба, които превозват сръбски войски, отиващи по море в Шкодра. Турският крайцер потопява един от по-големите кораби, нанася повреди на другите два и избягва в открито море. На 2 март в албанското пристанище Сан Джовани ди Медуа (Синин) потопява един параход, подпалва други два и преди да се оттегли поврежда един от четирите гръцки торпедоносеца, които го нападат. По пътя си попада на кораб, натоварен със сръбски войници, подпалва го, пленява някои от тях, а около 100 души се удавят. След това „Хамидие“ се оттегля в Александрия, като преди края на войната предприема още един рейд срещу северно-албанските брегове.

Както пише Йордан Венедиков,

„Хамидие“ нанесе повече вреди на съюзниците, отколкото цялата турска флота. Неговият командир – енергичният и смел Хюсеин Реуф бей, не само спаси честта на турската флота, но и грабна първенството по изкуство и смелост в морските действия.[3]

Единственият турски възпоменателен медал от Балканската война е посветен на крайцера „Хамидие“. С него са наградени всички членове на екипажа.

Карта "Хамидие" 1912.jpg

Капитанът Рауф Орбай подписва от страна на Османската империя Мудроското примирие от 1919 г., с което страната му признава победата над себе си. Три години по-късно е министър-председател на новата кемалистка република. В следващите години е сред основателите на Републиканската партия на Турция, която е официален опонент на кемалистката партия, но запазва почитта си към Ататюрк и лоялността към неговите реформи. Умира през 1964 г., същата, в която е претопен за желязо неговият кораб от войните в началото на ХХ век.

Капитан Георги Купов пък получава признание в България наред с капитан Добрев и присъства на откриването на мемориала на „Дръзки“ във Военноморския музей във Варна през 1957 г. Умира 2 години по-късно.

След Балканската война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война, „Хамидие“ взима активно участие в бойните действия срещу руския флот, бомбардира руското черноморско крайбрежие, защитава турски транспорти. Той е един от корабите, които без обявяване на война нападат руското крайбрежие, с което Османската империя се включва във войната. На 29 октомври 1914 година, след предупреждение към местните жители „Хамидие“ обстрелва град Феодосия в Крим. През същия ден Хамидие потопява край Ялта руския параход „Шура“ и шхуната „Св. Николай“.[4]

По-късно корабът влиза нееднократно в сражения с руски военни кораби. През януари 1915 година крайцерът се изплъзва с леки повреди на превъзхождаща го по бързина и огнева мощ руска ескадра.

В изпълнение на следвоенните клаузи срещу Османската империя корабът е под британско управление до 1925 г., когато е предаден на новосъздадената турска република и става първият ѝ кораб. „Хамидие“ се превръща в един от най-известните военноморски единици в турската история.

През 1938 година „Хамидие“ посещава Варна.

Остава в строя до втората половина на 40-те години на ХХ век., превъоръжаван и модернизиран на няколко пъти. Предаден е за скрап през 1964 г., като през последните години от службата си е учебен кораб.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. (104 m – Й. Венедиков)
  2. (5,50 m – Й. Венедиков)
  3. Венедиков, Йордан. Морските действия между турците и гърците в Балканската война (1912 – 1913), Българска военна мисъл, г.IV, кн.40, София 1937, с. 954.
  4. Больных, Александр Г. Морские битвы Первой мировой: Трагедия ошибок. – Москва, 2002

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Венедиков, Йордан. Морските действия между турците и гърците в Балканската война (1912 – 1913), Българска военна мисъл, г.IV, кн.40, София 1937, с.947 – 954
  • сп. „Отечество“, март 1915, кн.3, с. 62 – 64, цит. по Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, т.II Периодът на войните, С. 1999 (За атаката на „Дръзки“)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хамидие (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.