Хангъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хангъл
Hangeul.png
Информация
Тип Азбука
Езици Корейски език
Създател Седжон
Създаден 1443 г.
Посока на писане от ляво надясно
ISO 15924 Hang / 286
Уникод име Hangeul
Уникод диапазон U+AC00–U+D7AF
U+1100–U+11FF
U+3130–U+318F
U+A960–U+A97F
U+D7B0–U+D7FF
Хангъл в Общомедия
Hunmin jeong-eum.jpg

Хангъл (한글) е азбуката, чрез която се изписва корейският език.[1] Представлява отделен скрипт от ханча, която е логографски вариант на китайската писменост, използвана за изписването на корейския език. Създадена е през 1443 г. от четвъртия владетел от династията Чосон Седжонг Велики и днес е официална в КНДР, Република Корея и автономната префектура Янбиан в Китай, населена с корейци. В КНДР азбуката се нарича чосъонгъл (조선글). Състои се от 14 основните съгласни и 10 основните гласни знаци.

Думата хангъл, написана на хангъл

Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е създадено от Джу Шигьонг през 1912 г. Хан (на корейски: ) на старокорейски означава „велик“, а „гъл“ (на корейски: ) е корейската дума за „писмо, писменост“. Han може да се разбира и като синокорейската дума 韓 „корейски“, и така името може да бъде тълкувано като „корейска писменост“ или „велика писменост“.[2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Официални наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е въведено от Джу Шигьонг през 1912 г.
  • В Северна Корея е разпространено названието чосъонгъл (на корейски: 조선글), поради факта, че Корея е наричана Чосъон.
  • Според учените първоначално азбуката се е наричала хунмин чъонгъм (на корейски: 훈민정음 или 訓民正音.

Други наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Уригъл (на корейски: 우리글), „наша писменост“ – името се ползва едновременно в двете части на Корея.
  • Куксо (на корейски: 국서 / 國書) и кукмун (на корейски: 국문 / 國文), „национална писменост“ – тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.

До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханча. Поради това литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:

  • Онмун (на корейски: 언문 или 諺文; „народна писменост“).
  • Амгъл (на корейски: 암글; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, ин, който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
  • Ахеткъл (на корейски: 아햇글 или на корейски: 아해글; „детска писменост“).

Тези названия днес се смятат за остарели. Ханча днес се използва рядко в Южна Корея и практически е излязла от употреба в Северна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики.

Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на тибетски език и санскрит написана на брахми.

Хангъл, подобно на индийските разновидности на писменост, е фонетична писменост, при която на всеки звук съответства и знак. Някои от знаците в хангъл са сходни на деванагари. Според лингвиста Хари Ледярд един от източниците за създаване на хангъл е монголската квадратна писменост,[3] създадена от Пагба лама.

В основни линии хангъл бил завършен в края на 1443 или началото на 1444 г. През 1446 г. е публикуван в документ, озаглавен „Хунмин Чъонгъм“ (Наставления към народа за правилните звуци). Азбуката е наречена на този документ, а денят, в който е издаден (9 октомври), се отбелязва като „Ден на хангъл“ в Южна Корея. В Северна Корея аналогично, датата е 15 януари.

Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците, след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г., озаглавен „Хунмин Чонгъм Херйе“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните – от позицията на философията ин и ян и хармонията на гласните. Седжонг обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.

В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език, те признавали единствено ханча. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосъон Йонсангун забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.

В края на 19 век, след опитите на Япония да разпространи своето влияние на Корейския полуостров, в страната набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След реформата Кабо (на корейски: 갑오 개혁 или 甲午改革) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на културна асимилация от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 г. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено – на хангъл и ханча. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханча, а граматическите – на хангъл.

След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония, хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханча отстъпва място, като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.

Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през 1930-те години са правени опити за романизация на корейския език и употребата на латинската азбука в писмената му форма.[4] В средата на 1950-те години руският професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на кирилица. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена Система на Концевич.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.wdl.org
  2. Lee, Iksop, Ramsey, S. Robert. The Korean Language. SUNY Press, 2000. с. 13.
  3. Ledyard, Gari K. The Korean Language Reform of 1446. Seoul: Shingu munhwasa, 1998.; Ledyard, Gari. „The International Linguistic Background of the Correct Sounds for the Instruction of the People.“ In Young-Key Kim-Renaud, ed. The Korean Alphabet: Its History and Structure. Honolulu: University of Hawai’i Press, 1997.
  4. Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)
  5. Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.