Ханес Алфвен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханес Алфвен
Hannes Olof Gösta Alfvén
шведски физик

Роден
Починал
Погребан Швеция

Националност Флаг на Швеция Швеция
Религия атеизъм
Образование Университет в Упсала
Научна дейност
Област Физика
Образование Университета в Упсала
Работил в Кралски технологичен институт в Стокхолм
Калифорнийски университет, Сан Диего
Южнокалифорнийски университет
Известен с работата си в областта на теорията на магнетохидродинамиката
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1970)
Ханес Алфвен в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Ханес Улоф Йоста Алфвѐн (на шведски: Hannes Olof Gösta Alfvén) е шведски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1970 година за основополагащите му работи в теорията на магнетохидродинамиката. Има многобройни приноси в областта на физиката на плазмата, включително върху полярните сияния, свойствата на поясите на Ван Ален, земната магнетосфера, динамика на плазмата в Млечния път и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 май 1908 година в Норшьопинг, Швеция. Защитава докторска дисертация на тема „Изследване на ултра-къси електромагнитни вълни“, защитена през 1934 в Университета в Упсала. През 1940 става професор по електродинамика в Кралския технологичен институт в Стокхолм. От 1963 е професор по физика на плазмата. Междувременно, в периода 1954 – 1955 година е гост-професор в Университета на Мериленд – Колидж парк. През 1967 се прехвърля в САЩ, където работи в Калифорнийския университет в Сан Диего и Южнокалифорнийски университет.

Умира на 2 април 1995 година в Юршхолм, Швеция.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Теоретичната му разработка за природата на полярните сияния, като подравнени по земното магнитно поле електрични токове, базирана на по-ранна работа на Кристиан Биркеланд, е потвърдена след спътникови наблюдения, открили токове на Биркеланд.

На него са кръстени и вълните на Алфвен – нискочестотни трептения на плазма. Голяма част от неговите теории за магнетосферите на планетите от Слънчевата система са потвърдени в края на 80-те години на ХХ век, чрез практически измервания на магнитните полета на различни планети и спътници.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]