Ханибалиан
| Ханибалиан | |
|---|---|
 |
|
| Роден |
315 г.
|
| Починал |
337 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Флавий Далмаций |
| Братя/сестри | Далмаций |
| Съпруга | Константина |
| Ханибалиан в Общомедия | |
Флавий Ханибалиан († септември 337) е член на Константиновата династия, която управлява Римската империя през 4 век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Флавий Далмаций. Племенник е на Константин I.[1][2]
Ханибалиан и неговият брат Далмаций получават образованието си в Толоса от ретора Екзуперий. През 20-те години на 4 век Константин призовава Флавий Далмаций и синовете му в Константинопол. Ханибалиан се омъжва са голямата дъщеря на Константин, Константина, през 335[1] и е обявен за nobilissimus.[3]
По повод на кампанията на Константин срещу сасанидите (337), Ханибалиан е обявен за Rex Regum et Ponticarum Gentium, „Цар на царете и на понтийския народ“.[1][2] Вероятно намерението на Константин е да постави Ханибалиан на понтийския трон след разгрома на персите. Персийската кампания така и не се състои, защото Константин умира през май 337.
Ханибалиан умира, заедно с неговия брат Далмаций, в последвалата чистка в имперското семейство.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници и използвана информация[редактиране | редактиране на кода]
Първични източници[редактиране | редактиране на кода]
- Амиан Марцелин, Rerum Gestarum XXXI
- Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus
- Зосим, Historia Nova
Вторични източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hannibalianus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
