Ханибал Барка
Вижте пояснителната страница за други значения на Ханибал.
| Ханибал Барка | |
|---|---|
Илюстрация на мраморен бюст на Ханибал от „Римска история“ на Теодор Момзен
|
|
| Информация | |
| Служба | 226 пр.н.е. - 190 пр.н.е. |
| Служил на | Картаген |
| Командвания |
Армията на Картаген : експедиционен корпус в Испания (221-219 пр.н.е.) експедиционен корпус в Италия (219-202 пр.н.е.) |
| Битки |
Втора пуническа война: |
|
|
|
| Живял | 247 пр.н.е. – 183 пр.н.е. |
| Роден | |
| Починал | |
| Родства | син на Хамилкар Барка |
| Ханибал Барка в Общомедия | |
Ханиба̀л (в буквален превод от финикийски и на пунически) — „дар от Баал“; също и Анибал, Ханибал Барка /Барка на пунически е мълния/; на латински: Hannibal, Hannibal Barkas; 247-183 г. пр.н.е.) е картагенски военачалник и държавник, известен с борбата си срещу възхода на Рим.
История[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Хамилкар Барка, който командва картагенските войски в Сицилия в последните години на Първата пуническа война, а след нейния край започва завоюването на Иберия. Ханибал прекарва голяма част от детството си в тази страна.
Няколко години след смъртта на баща си, през 221 пр.н.е. той е избран за предводител от войниците в Иберия. Покорява редица иберийски племена и през 219 пр.н.е. превзема град Сагунт, съюзник на Рим, с което избухва Втората пуническа война. През 218 пр.н.е. извършва преход от Нови Картаген през Пиренеите, южна Галия и Алпите в Италия. В течение на три години нанася няколко тежки поражения на римляните (в битките при Требия, Тразименското езеро, Кана и др.) и вдига на въстание срещу тях не само галските племена от долината на река По, но и голяма част от римските съюзници в Южна Италия. Успява да привлече на страната на Картаген гръцкия град-държава Сиракуза и македонския цар Филип V. Поради тактическото превъзходство на Ханибаловите войски, Рим се отказва да търси решително сражение. Вместо това използва надмощието си в човешки и материални ресурси, за да изолира Ханибал и да неутрализира един по един съюзниците му. През 211 пр.н.е. Ханибал губи главния си италийски съюзник – град Капуа в Кампания. Две години по-късно римляните завладяват друг град, отцепил се от съюза им - Тарент. Картагенските войски са разгромени и прокудени от Иберия и Сицилия, а Македония е принудена да сключи мир. Опитът на брата на Ханибал, Хасдрубал Барка, да повтори похода му от Иберия през Алпите завършва с разгром в битката при Метавър (207 пр.н.е.), след което Ханибал е принуден да се оттегли с войските си в най-югозападния край на Апенинския полуостров. През 203 пр.н.е. напуска Италия и се завръща в Северна Африка (днешен Тунис), за да брани Картаген от нашествието на римляните. В битката при Зама (октомври 202 пр.н.е.) е разбит от войските на римския проконсул Публий Корнелий Сципион и нумидийския владетел Масиниса. В резултат на това поражение Картаген е принуден да сключи мир, с който признава териториалните си загуби в Иберия, отказва се от флотата си и от самостоятелност във външната политика и се задължава да изплати голяма контрибуция, а Рим печели господстващо положение в Западното Средиземноморие.[източник? (Поискан преди 8 дни)]
След Втората пуническа война Ханибал се издига начело на Картаген. Избран е за суфет (титла, съответстваща приблизително на римския консул от това време) и прокарва редица административни и данъчни реформи. През 195 г. пр.н.е. е принуден да бяга от родината си, тъй като политическите му противници призовават Рим за подкрепа срещу него. Намира убежище в държавата на Селевкидите в източната част на Средиземноморието. Подпомага сирийския цар Антиох III във войната му срещу римляните (192-188 г. пр.н.е.). След поражението на Антиох едно от мирните условия, поставени от Рим, е екстрадирането на бившия картагенски водач. До края на живота си Ханибал е принуден да бяга първо в Крит, по-късно в Армения и накрая намира убежище във Витиния (северозападна Мала Азия). След като научава, че царят на Витиния се е съгласил да го предаде на римски емисар, Ханибал се самоубива с отрова. Така през 183 г. пр.н.е. в древното пристанище Либиса (дн. Дилишкелешъ в Гебзе, на 50 км източно от Истанбул) умира великият картагенски пълководец и един от най-гениалните стратези в историята.[източник? (Поискан преди 8 дни)]
Делата на Ханибал са известни от запазените трудове на латински и древногръцки автори (Тит Ливий, Полибий, Апиан и др.). Успехите му като пълководец оказват влияние върху военната стратегия в най-ново време.[източник? (Поискан преди 8 дни)]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Първични
- ((bg)) Полибий. Всеобща история (превод Валерий Русинов) (достъп от 17.10.2008)
- ((en)) Polybius, The Histories (LacusCurtius, Bill Thayer's Website, 19.2.2008)
- ((en)) Livius, Titus, The History of Rome, Vol. III, IV (ed. E. Rhys, translated by C. Roberts), University of Virginia Library Electronic Text Center (19.2.2008)
- ((en)) Appian, Roman History, The Hannibalic War, Livius Articles on Ancient History (19.2.2008)
- ((en)) Cassius Dio, Roman History (LacusCurtius, Bill Thayer's Website, 19.2.2008)
- Вторични
- ((en)) Smith, William (ed.), Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, University of Michigan, Vol. 2, pp. 333-341 (19.2.2008)
- ((en)) Hannibal, в: Classic Encyclopedia (19.2.2008)
- ((ru)) Кораблев, Илья, Ганнибал, Москва 1976 (19.2.2008)
- ((de)) Mommsen, Theodor, Römische Geschichte, Band 3 (Project Gutenberg, 19.2.2008)
- Delbrück, Hans, Geschichte der Kriegskunst im Rahmen der politischen Geschichte, I Teil: Das Altertum, Walter de Gruyter & Co., Berlin 1964
-
- Извадки от книгата - Ганс Дельбрук - Вторая пуническая война ((ru)), (Генштаб.ру, 19.2.2008)
- Пълно електронно издание - Geschichte der Kriegskunst ((de)), (Zeno.org, 2.4.2008)
- ((en)) Schlieffen, Alfred von, Cannae, US Army Combined Arms Center, Command and General Staff College (19.2.2008)
- ((it)) Клетвата на Ханибал, превод от италиански (6.11.2015)