Хановерска династия
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Хановерската династия (на английски: House of Hanover) е династия, наследила династията Стюарт като крале на Великобритания и управлявала от 1714 до 1901 година. Времето на тази династия във Великобритания е известно и като Джорджианска епоха. Днешната британска владетелска фамилия, династията Уиндзор е нейно съребрено разклонение.
До 1837 управляват също така първоначалното си владение в Германия – Хановер (отначало като курфюрсти, а после като крале). Те са клон на стария германски род Велфи, който до началото на 18 век управлява Брауншвайг.
Макар в много отношения представителите на династията да са чужди на английската култура (Джордж I изобщо не говорел английски), Велфите се оказват на британския престол благодарение на Акта за наследяването на престола от 1701 г., който отрязва пътя към британската корона на многочислените католици, свързани кръвно с династията Стюарт. Хановерските владетели произлизат от курфюрстината София Хановерска, чиито родители са английската принцеса Елизабет Стюарт (дъщеря на Джеймс I и Анна Датска) и протестантът Фридрих V, курфюрст на Пфалц.
Джорджианската епоха (наречена така на първите четирима крале, носещи името Джордж) се характеризира с усилване на парламентаризма, отслабване на кралската власт, укрепване на британската демокрация. По това време започва Индустриалната революция и започва бурно развитие на капитализма. Това е и периодът на Просвещението и революциите в Европа, войната за независимост на американските колонии, завоюването на Индия и Френската революция.
Благодарение на встъпването на Велфите на британския престол някои известни личности от Хановер продължават да работят в Англия и постигат световна слава – композиторът Георг Фридрих Хендел и астрономът Уилям Хершел. В същото време английската външна политика започва да се ръководи и от интересите на Хановерското курфюрство и защитата му от външни посегателства. Това става една от причините за Седемгодишната война.
Според принципите на унаследяване на престола на Обединеното кралство при липса на мъжки наследници тронът се заема от женски наследник, но с кончината на съответната кралица династията се счита за приключена, а нейният наследник е основоположник на нова династия на името на бащата (въпреки че той е принц-консорт, а не властващ владетел). Така с кончината на кралица Виктория е прекратена Хановерската династия, а синът ѝ Едуард VII поставя началото на съвременната властваща династия. По името на баща му принц-консорт Алберт тя е Сакс-Кобург и Гота, но през Първата световна война Великобритания влиза във война с Германската империя и по политически подбуди за подсилване на морала на нацията и особено войниците на бойното поле, немското име е заменено с Уиндзор по името на замъка официална резиденция на кралското семейство, което име се запазва до днес.
Джорджианската епоха обхваща периода от 1714 до 1830 и е време на огромни социални промени, предизвикани от Индустриалната революция, довела до основаването на първите фабрики. В селските райони се извършва аграрна революция (British Agricultural Revolution) чрез подобряване на методите на обработка на земята и въвеждане на нови сортове. Фермерите съумяват да произвеждат повече с по-малко работници, като прибягват към постиженията на химията и техниката. От Новия свят са внесени нови селскостопански култури. Така става възможно изхранването на населението. Хората се придвижват от малките села към по-големите и градовете, появява се транспортна система, състояща се от развити пътна и канална мрежа, започва строежът на железопътни линии. В същото време расте емиграцията към Канада, Тринадесетте колонии (които през 1776 г. стават САЩ) и други части на империята.