Ханс-Йозеф Ортхайл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс-Йозеф Ортхайл
Hanns-Josef Ortheil
Ханс-Йозеф Ортхайл през 2009 г.
Ханс-Йозеф Ортхайл през 2009 г.
Роден 5 ноември 1951 г. (68 г.)
Професия писател, филолог
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе, биография, литературна критика
Награди Награда Томас Ман (2002)
Награда Георг К. Глазер“ (2004)
Награда Николас Борн (2007)
Уебсайт hanns-josef-ortheil.de
Ханс-Йозеф Ортхайл в Общомедия

Ханс-Йозеф Ортхайл (на немски: Hanns-Josef Ortheil) е немски писател, филолог, литературен критик и пианист, автор на романи, разкази, есета и биографии.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ханс-Йозеф Ортхайл е роден през 1951 г. в Кьолн. По време на Втората световна война родителите му загубват двама синове, а след края на войната – още двама. Поради тази семейна драма Ханс-Йозеф проговаря едва на седемгодишна възраст.[1]

Спасение от тягостното детство четиригодишното момче намира в уроци по пиано. Бързо напредва в обучението и решава да поеме попрището на пианист. По-късно следва в римската консерватория и се издържа като органист в църквата „Санта Мария дел'Анима“. Обаче получава тежко заболяване на сухожилията и се налага да промени намеренията си.

Следва история на изкуството в Рим, а също музикознание, философия, германистика, и сравнително литературознание в университетите на Майнц, Гьотинген, Париж и Рим.

По време на следването си през 70-те години работи като журналист в областта на киното и музиката, а по-късно като фейлетонист и литературен критик за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, Цайт, Велт, Шпигел и Нойе Цюрхер Цайтунг.

През 1976 г. защитава докторска дисертация върху „Теория на романа в епохата на Френската революция“ в университета на Майнц. От 1976 до 1982 г. е там научен сътрудник, а от 1982 до 1988 г. – асистент.

През 1979 г. Ортхайл дебютира като писател с романа „Фермер“ („Fermer“), за който получава първата Литературна награда „Аспекте“ на телевизия ZDF за най-добра немскоезична дебютна творба.

От 1988 до 1990 г. е писател на свободна практика.

През 1990 г. получава доцентура по „творческо писане“ и съвременна литература в университета на Хилдесхайм. През 2003 г. е избран за професор по същата дисциплина.

През 2008 г. Ортхайл става първият директор на новосъздадения „Институт по творческо писане и литературознание“ в университета на Хилдесхайм. Наред с тази си преподавателска дейност Ортхайл става доцент по поетика в „Washington University in St. Louis/USA“, както и в университетите на Падерборн, Билефелд, Хайделберг, Цюрих и Бамберг.

Член е на немския ПЕН-клуб и на Баварската академия за изящни изкуства в Мюнхен.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Нехудожествени творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Der poetische Widerstand im Roman. Geschichte und Auslegung des Romans im 17. und 18. Jahrhundert (= Diss.), 1980
  • Mozart im Innern seiner Sprachen, 1987
  • Das Glück der Musik – Vom Vergnügen, Mozart zu hören, 2006
  • Wie Romane entstehen, Gemeinsam mit Klaus Siblewski, 2008
  • Lesehunger. Ein Bücher-Menu in 12 Gängen, 2009
  • Schreiben dicht am Leben. Notieren und Skizzieren, 2012
  • Schreiben auf Reisen, 2012
  • Die Gegenwärtigkeit des Glaubens, Reflexion zum Text der Kantate BWV 151 „Süsser Trost, mein Jesus kömmt“. Anlässlich der Aufführung durch die J. S. Bach-Stiftung am 13. Dezember 2013 in Trogen AR
  • Schreiben über mich selbst. Spielformen des autobiografischen Schreibens, 2014
  • Die Pariser Abende des Roland Barthes, 2015

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Klemm – Ein Lyriker der „Menschheitsdämmerung“, 1979
  • Jean Paul, 1984

Съвременни романи и автобиографични есета[редактиране | редактиране на кода]

  • Fermer, Roman, 1979
  • Hecke, Erzählung, 1983
  • Köder, Beute und Schatten. Suchbewegungen, Essays, 1985
  • Schwerenöter, Roman, 1987
  • Agenten, Roman, 1989
  • Schauprozesse. Beiträge zur Kultur der 80er Jahre, Essays, 1990
  • Abschied von den Kriegsteilnehmern, Roman, 1992
  • Römische Sequenz, Notizen, 1993
  • Familienbande. Die Anfänge des Schreibens, 1994
  • Das Element des Elephanten, 1994
  • Blauer Weg, 1996, 2014
  • Beschreibung: Erwin Wortelkamps Tal bei Hasselbach im Westerwald, 2000
  • Lo und Lu, 2001
  • Die große Liebe, Roman, 2003
  • Venedig. München 2004.
  • Die weißen Inseln der Zeit. Orte, Bilder, Lektüren, Feuilletons, Reden, Essays, Notizen, 2004
  • Das große Fest der Schrift. Aufzeichnungen zum Literaturfestival "Prosanova", 2005
  • Die geheimen Stunden der Nacht, 2005
  • Das Verlangen nach Liebe, 2007
  • Die Erfindung des Lebens, 2009
  • Rom. Eine Ekstase. Oasen für die Sinne, 2009
  • Die Moselreise. Roman eines Kindes, 2010
  • Liebesnähe, 2011
  • Das Kind, das nicht fragte, Roman, 2012
  • Die Berlinreise, 2014
  • Rom, Villa Massimo, 2015
  • Der Stift und das Papier, 2015
  • Was ich liebe – und was nicht, 2016
  • Der Typ ist da, 2017
  • Paris, links der Seine, 2017

Исторически романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Faustinas Küsse, 1998
  • Im Licht der Lagune, 1999
  • Die Nacht des Don Juan, 2000

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]