Ханс Бьолсен
Ханс Бьолсен | |
германски генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1914 – 1918; 1934 – 1945 г. |
Служи на | Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
Род войски | Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Германски златен кръст Рицарски кръст |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 24 октомври 1960 г.
|
Ханс Бьолсен (на немски: Hans Boelsen) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Ханс Бьолсен е роден на 6 март 1894 г. в Емден, Германия.[1] През 1914 г., след началото на Първата световна война, се записва в армията като доброволец. В край на годината е зачислен към 180-и пехотен полк с чин офицерски кандидат. През следващата година е издигнат в чин втори лейтенант от пехотата.[2] Между 1915 и 1917 година служи като командир на взвод в пехотни и картечни роти. След това заема постовете адютант на батальон, заместник адютант на рота и към края на войната става част от щаба на 242-ра пехотна дивизия.
Междувоенен период
[редактиране | редактиране на кода]През 1919 г. е освободен от военна служба и получава почетно повишение в чин първи лейтенант. Между двете войни изучава право и защитава два доктората,[3] политически науки през 1923 г. и право през 1928 г.[1]
Втора световна война (1939 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]През 1934 г. се присъединява отново към армията с чин капитан.[2] Първото му назначение е като командир на рота. През 1937 г. е прехвърлен в щаба на 33-та пехотна дивизия, а между 1938 и 1939 г. ръководи курсове по тактика, като инструктор, в пехотните училища в Потсдам и Дьобериц. Преди и по време, 1939 – 1940 г., на битката за Франция служи като втори заместник от 22-ри корпус (преди това танкова група „фон Клайст“).[2] След това заема същия пост в 1-ва танкова армия, с която участва в бойните действия на Балканите[2][3]
През май 1941 г. поема командването на 2-ра рота от 111-и стрелкови полк. Тежко ранен е на петия ден след началото на операция „Барбароса“ и се завръща през юли същата година като командир на 160-и батальон (мот.). През декември се разболява и се завръща на служба след четири месеца. Прекарва повече от година в пехотното училище в Дьобериц. През 1943 г. се завръща на фронта като ръководи 111-и танково-гренадирски полк. В края на годината преминава кратък курс за обучение на дивизионни командири, след което заема длъжността действащ командир на различни формирования. На 5 март 1944 г. 29-а танково-гренадирска дивизия, между април и май на 26-а танкова дивизия, между май и юни на 114-а йегер дивизия, а между юли и август 1944 г. отново на 26-а танкова дивизия.[3]
Между 10 септември 1944 и февруари 1945 г.[3] заема поста командир на 18-а танково-гренадирска дивизия, а през март[3] на 172-ра дивизия от резерва.[2] На 29 март 1945 г. е пленен от западните Съюзници.[3]
Години след войната
[редактиране | редактиране на кода]След войната към Бьолсен не са повдигани обвинения за извършени военни престъпления и е освободен през 1947 г.[3] Умира на 24 октомври 1960 г. във Франкфурт на Майн, Германия.[1]
Военна декорация
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
- ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
- ((en)) Mitcham, Samuel W. Rommel's Lieutenants the Men who Served the Desert Fox, France, 1940. Greenwood Publishing Group, 2006. ISBN 0275991857.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Ген. Х. фон Бьолсен в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht
|