Направо към съдържанието

Ханс Бьолсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс Бьолсен
германски генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1914 – 1918; 19341945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиГермански златен кръст
Рицарски кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Ханс Бьолсен (на немски: Hans Boelsen) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Ханс Бьолсен е роден на 6 март 1894 г. в Емден, Германия.[1] През 1914 г., след началото на Първата световна война, се записва в армията като доброволец. В край на годината е зачислен към 180 пехотен полк с чин офицерски кандидат. През следващата година е издигнат в чин втори лейтенант от пехотата.[2] Между 1915 и 1917 година служи като командир на взвод в пехотни и картечни роти. След това заема постовете адютант на батальон, заместник адютант на рота и към края на войната става част от щаба на 242-ра пехотна дивизия.

Междувоенен период
[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. е освободен от военна служба и получава почетно повишение в чин първи лейтенант. Между двете войни изучава право и защитава два доктората,[3] политически науки през 1923 г. и право през 1928 г.[1]

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. се присъединява отново към армията с чин капитан.[2] Първото му назначение е като командир на рота. През 1937 г. е прехвърлен в щаба на 33-та пехотна дивизия, а между 1938 и 1939 г. ръководи курсове по тактика, като инструктор, в пехотните училища в Потсдам и Дьобериц. Преди и по време, 1939 – 1940 г., на битката за Франция служи като втори заместник от 22-ри корпус (преди това танкова група „фон Клайст“).[2] След това заема същия пост в 1-ва танкова армия, с която участва в бойните действия на Балканите[2][3]

През май 1941 г. поема командването на 2-ра рота от 111 стрелкови полк. Тежко ранен е на петия ден след началото на операция „Барбароса“ и се завръща през юли същата година като командир на 160 батальон (мот.). През декември се разболява и се завръща на служба след четири месеца. Прекарва повече от година в пехотното училище в Дьобериц. През 1943 г. се завръща на фронта като ръководи 111 танково-гренадирски полк. В края на годината преминава кратък курс за обучение на дивизионни командири, след което заема длъжността действащ командир на различни формирования. На 5 март 1944 г. 29 танково-гренадирска дивизия, между април и май на 26 танкова дивизия, между май и юни на 114 йегер дивизия, а между юли и август 1944 г. отново на 26 танкова дивизия.[3]

Между 10 септември 1944 и февруари 1945 г.[3] заема поста командир на 18 танково-гренадирска дивизия, а през март[3] на 172-ра дивизия от резерва.[2] На 29 март 1945 г. е пленен от западните Съюзници.[3]

Години след войната
[редактиране | редактиране на кода]

След войната към Бьолсен не са повдигани обвинения за извършени военни престъпления и е освободен през 1947 г.[3] Умира на 24 октомври 1960 г. във Франкфурт на Майн, Германия.[1]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в Lannoy 2001, стр. 26
  2. а б в г д Samuel W. 2007, стр. 188
  3. а б в г д е ж Samuel W. 2006, стр. 179