Ханс Вернер Рихтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс Вернер Рихтер
Hans Werner Richter
Ханс Вернер Рихтер през 1992 г.
Ханс Вернер Рихтер през 1992 г.
Роден 12 ноември 1908 г.
Починал 23 март 1993 г. (84 г.)
Професия писател, есеист, белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1947 – 1990
Жанр роман, разказ, стихотворение, есе
Дебютни творби „Синовете ти, Европа“, стихотворения (1947)
Известни творби „Победените“, роман (1949)
Награди

Федерален орден за заслуги (1979)
Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни

изкуства (1986)
Уебсайт Страница в IMDb
Ханс Вернер Рихтер в Общомедия

Ханс Вернер Рихтер (на немски: Hans Werner Richter) е немски поет, белетрист и есеист, роден в Ной Залентин, област Померания. Широка известност и световно признание му донася създаването на „Група 47“, литературно сдружение в Германия на писатели и критици, творили след Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ханс Вернер Рихтер е роден на немско-полския остров Узедом в Балтийско море като син на рибар. На 16 години започва тригодишно обучение като книжар в Свинемюнде и след като го завършва, работи като като книжарски помощник в Берлин.

През 1930 г. Рихтер постъпва в Комунистическата партия на Германия, от която е изключен след две години като троцкист. През 1933 г. става свидетел на нацистки марш на полето Темпелхоф в Берлин и възобновява общуването си с нелегалната компартия, като се опитва да създаде група за съпротива. Когато това не му се удава, избягва с приятелката си в Париж. В емиграция Ханс Вернер Рихтер изпада в безизходно финансово положение.

След завръщането си в Германия през 1934 г. Рихтер работи като книжар и редактор в Берлин, а също развива подмолна политическа дейност. През 1940 г. е арестуван от Гестапо, но след като не се доказва, че е ръководител на нелегална пацифистка група младежи, е пратен на фронта, където воюва до 1943 г.

От 1943 до 1946 г. Ханс Вернер Рихтер е военнопленник в САЩ. През пролетта на 1945 г. започва да издава литературното списание „Дер Руф“ („Призив“). През 1946 г. се завръща в Германия и заедно с Алфред Андерш продължават издаването на „Дер Руф“ с подзаглавие „Независим орган на младото поколение“. Програмата му предвижда политическо обновление на Германия в тясно сътрудничество с младите сили на Европа. Списанието се обявява за независима демокрация в страната, критикува съществуващите партии и политическите спекулации, напада разпоредбите на окупационните сили. На следващата година американските окупационни власти забраняват списанието, тогава Ханс Вернер Рихтер заедно със сътрудниците си сформира свободното литературно сдружение „Група 47

Ханс Вернер Рихтер и „Група 47“[редактиране | редактиране на кода]

„Група 47“ е житейското дело на Ханс Вернер Рихтер. Тя се оформя като приятелски и дискусионен кръг без определена политическа и естетическа платформа. Въпреки това избира своите членове по неписан морално-политически принцип – на заседанията ѝ, провеждани 2 пъти годишно, Ханс Вернер Рихтер кани само писатели, които не са заподозрени в милитаристични, нацистки или крайно консервативни убеждения. В художествено отношение „Група 47“ проявява толерантност към всички стилистични направления. В началото повечето писатели се стремят към прост, но изразителен реализъм, пример за който са разказите и романите на Хайнрих Бьол. С течение на годините се установяват по-големи различия в творческите методи – през 1950-те години с наградата на „Група 47“ са отличени разказите на Мартин Валзер, силно повлияни от стила на Кафка, а също изтънчената проза на Илзе Айхингер, херметичните стихове на Ингеборг Бахман, както и първата глава от романа на Гюнтер ГрасТенекиеният барабан“. Сред поканените от Ханс Вернер Рихтер вече има и чуждестранни писатели, критици и други гости. За дълги години „Група 47“ е най-авторитетният литературен форум във Федералната република.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1947 Deine Söhne Europa – Gedichte deutscher Kriegsgefangener
  • 1949 Die Geschlagenen
  • 1951 Sie fielen aus Gottes Hand
  • 1953 Spuren im Sand
  • 1955 Du sollst nicht töten
    Не убивай!, изд.: ОФ, София (1962), прев. Спас Мулешков
  • 1959 Linus Fleck oder Der Verlust der Würde
    Линус Флек или Загубване на достойнството, изд.: ОФ, София (1969), прев. Л. Цветанова
  • 1962 Bestandsaufnahme – Eine deutsche Bilanz
  • 1965 Plädoyer für eine neue Regierung, oder: Keine Alternative
  • 1965 Menschen in freundlicher Umgebung, Sechs Satiren
  • 1971 Rose weiß, Rose rot, Roman
  • 1974 Briefe an einen jungen Sozialisten
  • 1980 Die Flucht nach Abanon
  • 1981 Die Stunde der falschen Triumphe
  • 1982 Geschichten aus Bansin
  • 1982 Ein Julitag
  • 1986 Im Etablissement der Schmetterlinge – Einundzwanzig Portraits aus der Gruppe 47
  • 1989 Reisen durch meine Zeit. Lebensgeschichten
  • 1990 Deutschland deine Pommern – Wahrheiten, Lügen und schlitzohriges Gerede

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]