Ханс Остер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс Остер
Остер през 1939 г.
Остер през 1939 г.

Звание генерал-майор
Години на служба 1907 – 1932
1935 – 1944
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Абвер
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
концлагер Флосенбюрг, Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Ханс Остер в Общомедия

Ханс Остер (на немски: Hans Oster) е германски генерал-майор от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Остер е роден в Дрезден, Саксония през 1887 г., син на алсански пастор от френската протестантска църква.[1] Той влиза в артилерията през 1907 г. През Първата световна война служи на Западния фронт до 1916 г., когато е назначен за капитан на германския Генерален щаб. След войната е смятан за достатъчно добър, за да бъде задържан в редуцирания Райхсвер, чийто офицерски корпус е ограничен до 4000 от Версайския договор. Въпреки това, той трябва да се оттегли от армията през 1932 г.

Скоро той намира работа в нова организация, която Херман Гьоринг създава в пруската полиция. Остер се прехвърля в Абвер през октомври 1933 г. В тази връзка той се среща с бъдещите заговорници Ханс Бернд Гизевиус и Артур Небе, които впоследствие работят в Гестапо. Остер също става близък довереник на адмирал Вилхелм Канарис.[2]

Противник на Хитлер[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на много други офицери от армията, Остер първоначално приветства нацисткия режим, но мнението му се променя след Нощта на дългите ножове от 1934 г., в която СС избива много от лидерите на СА и техните политически опоненти, включително генерал Курт фон Шлайхер, вторият до последния канцлер на Ваймарската република и генерал-майор Фердинанд фон Бредов, бивш ръководител на Абвера. През 1935 г. на Остер му е позволено да се включи отново в армията, но никога в Генералния щаб. До 1938 г. аферата "Бломберг-Фриц" и Кристалната нощ (държавен поощряван погром срещу евреите в Нацистка Германия) превръща антипатията в омраза към нацизма и готовност да помогне за спасяването на евреите. Остер се среща за пръв път с Лудвиг Бек, началник на Генералния щаб.[3]

Позицията на Остер в Абвера е безценна за заговора. Абверът може да предостави фалшиви документи и ограничени материали, да осигури покритие чрез прикриване на конспираторни дейности като разузнавателна дейност, да свърже различни съпротивителни клетки, които иначе са различни и да осигури разузнаване на конспираторите. Той играе централна роля и в първата военна конспирация за сваляне на Хитлер, която се корени в намерението на Хитлер да нахлуе в Чехословакия. През август 1938 г. Бек говори открито на среща на армейски генерали в Берлин, заради противопоставянето си на войната със западните сили над Чехословакия. Когато Хитлер е информиран за това, той иска и получава оставката на Бек. Бек е много уважаван в армията и отстраняването му шокира офицерския корпус. Неговият наследник като началник на щаба, Франц Халдер, остава в контакт с него, а също и с Остер. В частност, той казва, че смята Хитлер за "въплъщение на злото".[4]

Остер информира своя приятел Берт Сас, военен аташе от Холандия в Берлин, повече от 20 пъти за точната дата на многократно забавеното нахлуване в Холандия. Сас предава информацията на неговото правителство, но не му вярват. Остер изчислява, че неговата "измяна" може да струва живота на 40 000 германски войници и се бори с решението си, но стига до заключението, че е необходимо да се предотвратят милионите смъртни случаи, които биха се случили в несъмнено продължителна война, ако Германия постигне ранна победа.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Остер е арестуван ден след неуспешния заговор от 20 юли за убийството на Хитлер. На 4 април 1945 г. са открити дневниците на адмирал Канарис и в ярост при четенето им Хитлер разпорежда да бъдат екзекутирани всички настоящи и минали заговорници (като Остер).[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biography of Hans Oster, deutsche-biographie.de; Посетен на 28 септември 2015.
  2. Michael Balfour, Withstanding Hitler, pp. 160-161
  3. Michael Balfour, Withstanding Hitler, p. 161
  4. Joachim Fest, Plotting Hitler’s Death: The German Resistance to Hitler 1933–1945, p. 86
  5. Joachim Fest. Plotting Hitler's Death: The German Resistance to Hitler, 1933-1945. Weidenfield & Nicholson, 1994. ISBN 0-297-81774-4.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Joachim Fest. Plotting Hitler's Death: The German Resistance to Hitler, 1933–1945 (London, Weidenfeld & Nicholson, 1996)
  • Peter Hoffmann. The History of the German Resistance, 1933–1945 (Montreal, McGill-Queen's University Press, 1996)
  • Roger Moorhouse. Killing Hitler (London, Jonathan Cape, 2006)
  • Romedio Galeazzo Graf von Thun-Hohenstein. Der Verschwörer, General Oster und die Militäropposition (Berlin, Severin und Siedler 1982)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hans Oster“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.