Ханс Остер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ханс Остер
генерал-майор
Остер през 1939 г.
Остер през 1939 г.
Информация
Служба 1907 – 1932
1935 – 1944
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Абвер
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
9 април 1945 г. (57 г.)
концлагер Флосенбюрг, Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Портал  Портална икона   Втора световна война
Ханс Остер в Общомедия

Ханс Остер (на немски: Hans Oster) е германски генерал-майор от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Остер е роден в Дрезден, Саксония през 1887 г., син на алсански пастор от френската протестантска църква.[1] Той влиза в артилерията през 1907 г. През Първата световна война служи на Западния фронт до 1916 г., когато е назначен за капитан на германския Генерален щаб. След войната е смятан за достатъчно добър, за да бъде задържан в редуцирания Райхсвер, чийто офицерски корпус е ограничен до 4000 от Версайския договор. Въпреки това, той трябва да се оттегли от армията през 1932 г.

Скоро той намира работа в нова организация, която Херман Гьоринг създава в пруската полиция. Остер се прехвърля в Абвер през октомври 1933 г. В тази връзка той се среща с бъдещите заговорници Ханс Бернд Гизевиус и Артур Небе, които впоследствие работят в Гестапо. Остер също става близък довереник на адмирал Вилхелм Канарис.[2]

Противник на Хитлер[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на много други офицери от армията, Остер първоначално приветства нацисткия режим, но мнението му се променя след Нощта на дългите ножове от 1934 г., в която СС избива много от лидерите на СА и техните политически опоненти, включително генерал Курт фон Шлайхер, вторият до последния канцлер на Ваймарската република и генерал-майор Фердинанд фон Бредов, бивш ръководител на Абвера. През 1935 г. на Остер му е позволено да се включи отново в армията, но никога в Генералния щаб. До 1938 г. аферата "Бломберг-Фриц" и Кристалната нощ (държавен поощряван погром срещу евреите в Нацистка Германия) превръща антипатията в омраза към нацизма и готовност да помогне за спасяването на евреите. Остер се среща за пръв път с Лудвиг Бек, началник на Генералния щаб.[3]

Позицията на Остер в Абвера е безценна за заговора. Абверът може да предостави фалшиви документи и ограничени материали, да осигури покритие чрез прикриване на конспираторни дейности като разузнавателна дейност, да свърже различни съпротивителни клетки, които иначе са различни и да осигури разузнаване на конспираторите. Той играе централна роля и в първата военна конспирация за сваляне на Хитлер, която се корени в намерението на Хитлер да нахлуе в Чехословакия. През август 1938 г. Бек говори открито на среща на армейски генерали в Берлин, заради противопоставянето си на войната със западните сили над Чехословакия. Когато Хитлер е информиран за това, той иска и получава оставката на Бек. Бек е много уважаван в армията и отстраняването му шокира офицерския корпус. Неговият наследник като началник на щаба, Франц Халдер, остава в контакт с него, а също и с Остер. В частност, той казва, че смята Хитлер за "въплъщение на злото".[4]

Остер информира своя приятел Берт Сас, военен аташе от Холандия в Берлин, повече от 20 пъти за точната дата на многократно забавеното нахлуване в Холандия. Сас предава информацията на неговото правителство, но не му вярват. Остер изчислява, че неговата "измяна" може да струва живота на 40 000 германски войници и се бори с решението си, но стига до заключението, че е необходимо да се предотвратят милионите смъртни случаи, които биха се случили в несъмнено продължителна война, ако Германия постигне ранна победа.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Остер е арестуван ден след неуспешния заговор от 20 юли за убийството на Хитлер. На 4 април 1945 г. са открити дневниците на адмирал Канарис и в ярост при четенето им Хитлер разпорежда да бъдат екзекутирани всички настоящи и минали заговорници (като Остер).[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Biography of Hans Oster, deutsche-biographie.de; Посетен на 28 септември 2015.
  2. Michael Balfour, Withstanding Hitler, pp. 160-161
  3. Michael Balfour, Withstanding Hitler, p. 161
  4. Joachim Fest, Plotting Hitler’s Death: The German Resistance to Hitler 1933–1945, p. 86
  5. Joachim Fest. Plotting Hitler's Death: The German Resistance to Hitler, 1933-1945. Weidenfield & Nicholson, 1994. ISBN 0-297-81774-4.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Joachim Fest. Plotting Hitler's Death: The German Resistance to Hitler, 1933–1945 (London, Weidenfeld & Nicholson, 1996)
  • Peter Hoffmann. The History of the German Resistance, 1933–1945 (Montreal, McGill-Queen's University Press, 1996)
  • Roger Moorhouse. Killing Hitler (London, Jonathan Cape, 2006)
  • Romedio Galeazzo Graf von Thun-Hohenstein. Der Verschwörer, General Oster und die Militäropposition (Berlin, Severin und Siedler 1982)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hans Oster“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.