Ханс Цибулка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс Цибулка
Роден 20 септември 1920 г.
Починал 20 юни 2004 г. (83 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1954-2004
Жанр поезия
Ханс Цибулка в Общомедия

Ханс Цибулка (на немски: Hanns Cibulka) е немски поет и прозаик, роден в Йегерндорф, дн. Кърнов в Чехия, в семейството на текстилен майстор.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Като войник от Вермахта Цибулка прекарва цялата Втора световна война на фронта, а накрая попада в американски плен в Сицилия. След освобождаването си Цибулка не може да се завърне в своята судетска родина, която е отделена от Германия, и се установява в Тюрингия. Следва библиотекознание в Берлин и за дълги години става директор на библиотеката в старинния град Гота.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В творбите на Ханс Цибулка по сложен начин се съчетават древни стихотворни размери с модерен поетически език в служба на съвременна тематика, например в „Горестна балада“ [1] (1959). Стихосбирките му „Мартенска светлина“ (1954), „Две срички“ (1959) и „Ариозо“ (1962) възкресяват спомени от детството в родната Бохемия и от преживяното през войната. А в книгите си „Роза на ветровете“ (1968), „Лястовици на светлината“ (1973), „Дърво на живота“ (1977), „Лозова пръчка“ (1980) и „Оневинен. Стихове от три десетилетия“ (1986) поетът надмогва елегическото усамотение, характерно за ранните му стихове, и изповядва интимното си съпричастие с изкуството на други епохи и народи. Творчеството на Цибулка издава духовно родство с поетическите светове на Гьоте, Ницше, Юнгер, Хауптман и Езра Паунд.

Гробът на поета

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В 1988 г. Ханс Цибулка е избран за почетен професор на Щатския университет във Флорида, САЩ. След политическата промяна в Германия през 1989 г. остава да живее в своето творческо уединение, като публикува цяла поредица от дневници.

За творчеството си поетът е отличен с редица литературни награди, между които „Луис Фюрнберг“ (1973), Йоханес Р. Бехер (1978) и „Ервин Щритматер“ (2000).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Дневници“ (1976)
  • 1954 Märzlicht, Gedichte
  • 1959 Zwei Silben, Gedichte
  • 1960 Sizilianisches Tagebuch
  • 1962 Arioso, Gedichte
  • 1963 Umbrische Tage
  • 1968 Windrose, Gedichte
  • 1971 Sanddornzeit. Tagebuchblätter von Hiddensee
  • 1972 Dornburger Blätter. Briefe und Aufzeichnungen
  • 1973 Lichtschwalben, Gedichte
  • 1974 Liebeserklärung in K., Tagebuchaufzeichnungen
  • 1976 Tagebücher
  • 1977 Lebensbaum, Gedichte
  • 1978 Das Buch Ruth. Aus den Aufzeichnungen des Archäologen Michael S.
  • 1980 Der Rebstock, Gedichte
  • 1982 Swantow. Die Aufzeichnungen des Andreas Flemming
  • 1982 Gedichte
  • 1984 Seit ein Gespräch wir sind / E noi siamo dialogo. Gedichte/Poesie Zweisprachige Ausgabe
  • 1985 Seedorn, Tagebucherzählung
  • 1986 Losgesprochen. Gedichte aus 3 Jahrzehnten
  • 1988 Wegscheide. Tagebucherzählung
  • 1989 Nachtwache. Tagebuch aus dem Kriege Sizilien 1943
  • 1991 Ostseetagebücher
  • 1992 Dornburger Blätter
  • 1993 Thüringer Tagebücher
  • 1994 Am Brückenwehr. Zwischen Kindheit und Wende
  • 1996 Die Heimkehr der verratenen Söhne. Tagebucherzählung
  • 1998 Tagebuch einer späten Liebe
  • 2000 Sonnenflecken über Pisa
  • 2004 Späte Jahre
  • 2005 Jedes Wort ein Flügelschlag (postum)
  • 2005 Die blaue Farbe des Windes (ausgewählte Lyrik u. Prosa) (postum)

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението „Горестна балада“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]