Ханс Шарун

Ханс Шарун Hans Scharoun
Роден	20 септември 1893 г. Бремен, Федерална република Германия
Починал	25 ноември 1972 г. (79 г.) Западен Берлин
Погребан	Берлин, Федерална република Германия
Учил в	Технически университет - Берлин
Работил в	Технически университет - Берлин
Награди	Награда „Еразъм“ (1970)
	Ханс Шарун в Общомедия

Ханс Шарун, (на немски: Bernhard Hans Henry Scharoun), роден на 20 септември 1893 г. в Бремен, починал на 25 ноември 1972. в Берлин е немски архитект и един от най-известните представители на органичната архитектура.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

1893—1924 г.[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на училище през 1912 до 1914 Шарун изучава архитектура във Висшето техническо училище в Берлин, но не я завършва. От ранни години се интересува от архитектура като на 16 г. създава първите си проекти. През 1915 г. е призован в армията и работи по възстановяването на Източна Прусия. Там той основава своето първо архитектурно бюро в град Инстербург. Там е запазен и един от първите му изпълнени проекти на сграда. Това е жилищен комплекс „Пъстър ред“, представляващ единственото произведение на Шарун на територията на Русия. След войната той работи като свободен архитект в Преслау (сега Вроцлав). Там реализира много проекти и организира изложби като например първата изложба на експресионистичната група Die Brücke (Мостът) в Източна Прусия.

1925-1945[редактиране | редактиране на кода]

През времето на националсоциализма Шарун остава в Германия, докато много негови колеги и познати заминават за чужбина. През това време строи някои еднофамилни къщи, между които и известната къща на Шминке в саксонския град Льобау. По време на войната се занимава и с отстраняване на последствията на въздушните нападения. През това време запазва архитектурните си идеи чрез многобройни акварели и по този начин чрез тях се подготвя за времето след националсоциализма.

1945-1946[редактиране | редактиране на кода]

След Капитулацията на Германия и с това и идването на края на войната в Европа, Съветската военна администрация още на 19 май 1945 г. създава антифашиско общинско управление за цялата територия на Берлин. Шарун е назначен за ръководител на отдела за строително и жилищно дело и по този начин стаава отговорен за създаване на основна концепция за възстановяване и силно разрушения град. В средата на 1946 г. представя в руините на Кралския дворец (Берлин) (Берлински дворец) на немски: Berliner Schloss изложба със заглавие на немски: Berlin plant — Erster Bericht със своите представи за едно повторно строителство на града. Планът му се основава на Атинската харта на Международната организация на архитектите, приета през 1933 г. в Атина и разработена от Льо Корбюзие. Предвижда напълно премахване на остатъците от сградите и ново строителство по нов план, подобно на решетка и създаване на „жилищни клетки“, които трябва да осигуряват дом за около 5000 човека със съответните обществени сгради. Този план, притежаващ определени утопични идеи е посрещнат критично.^[1]

След 1947[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки участието си в редица конкурси, едва при конкурса за новата филхармония на Берлин, в който той участва през 1956 г., той успява и печели, като проектът се реализира от 1956 до 1963 г. При този проект залата за публиката е изпълнена терасовидно, има 2200 места и обхваща от всички страни шестоъгълната сцена, намираща се в средата. При това се осигурява оптимална акустика и реализира според Шарун „връзката между човек, помещение и музика“.

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Жилищен дом в селище Вайсенхоф Щутгарт
Сграда с апартменти в Кайзердам 25, Berlin-вестенд (1928–1929)
Ledigenheim in der WuWa-Werkbundausstellung в Бреслау (1928–1929)
Сграда с апартаменти Hohenzollerndamm 35–36, Berlin-Wilmersdorf (1929–1930)
Сграда с апартаменти, Флинсбергер платц 3, Берлин-Шмаргендорф (1931, заедно с Адолф Радинг)
Дом Шминке в Льовау (1930–1933)
Къща Бенш, Берлин-Шпандау, Хьоенвег 9 (1935)
Laubenganghaus (Block 1), Berlin-Friedrichshain, Karl-Marx-Allee 126/128 (1950)
Сгради „Ромео и Жулиета“, Щутгард-Цифенфаузен (1954–1959)
Laubenganghaus Goebelstraße, Berlin-Charlottenburg (1955–1956)
Филхармонията в Берлин (1956–1963)
Камерна музикална зала (вдясно) и Филхармонията в Берлин
Училище Шарун, Marl (1960–1971)
Сградата Salute, Stuttgart-Fasanenhof (1961–1963)
Нова сграда на държавната бибилиотека в Берлин (1964–1978)
Wohnquartier „Rauher Kapf“, Böblingen (1965)
Немски музей на корабоплаването, Bremerhaven (1969–1975)
Жилищна сграда „Орплид“, Бьоблинген (1971)
Театърът във Волсбург, 1973, открит една година след смъртта на Шарун
Селището „Цветен ред“ в Инстенбург (сега [Черняховск])