Хану Салама
| Хану Салама Hannu Salama | |
Хану Салама, 2010 г. | |
| Псевдоним | Аки Раутала |
|---|---|
| Роден | 4 октомври 1936 г. |
| Професия | писател, поет |
| Националност | |
| Активен период | 1961 – |
| Жанр | драма, криминален роман, лирика, документалистика |
| Награди | награда на Северния съвет |
| Уебсайт | |
| Хану Салама в Общомедия | |
Хану Салама (на фински: Hannu Salama) е финландски поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика и документалистика, които са свързани с темите за живота на работническата класа. Пише криминални романи под псевдонима Аки Раутала (на фински: Aki Rautala).[1][2][3][4]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Хану Салама е роден на 4 октомври 1936 г. в Коувола, район Кюменлааксо, Финландия.[1][2] Прекарва детството си от двегодишен в квартал „Писпала“ на град Тампере, в традиционен работнически район с работническа политика и култура.[4] Завършва Класическия лицей в Темпере.[3] Отбива военната си служба като сержант във финландските въоръжени сили през 1957 г.[2] Следва в Народната академия в периода 1957 – 1958 г.[2], където пише първия си разказ.[3] Следвайки стъпките на баща си, първоначално работи като електротехник и земеделски работник.[2] От началото на 60-те години е писател на свободна практика.[1]
Прави литературния си дебют през 1961 г. с новелата „Същата стара история“.[2][3] Прави пробив с четвъртото си произведение, романа „Летни танци“, през 1964 г.[1] В историята му пиян герой възторжено говори за Исус като сексуално същество. Спорният прием на книгата води до съдебен процес за богохулство по стар закон.[1] Той е освободен условно, но окончателно е помилван от финландския президент Урхо Кеконен през 1968 г. Новите издания на книгата са публикувани като цензурирани версии до 1990 г.[2][3][4]
От творчеството му най-популярна е поредицата му „Финландия“. Той е автор на много разкази и стихове, които са издадени в сборници и стихосбирки. В средата на 90-те години на ХХ век пише три криминални романа под псевдонима Аки Раутала.[1] Печели множество литературни награди в Скандинавия, включително наградата на Северния съвет. Романите му са драматизирани в театрални пиеси и телевизионни и филмови сценарии, а произведенията му са преведени на над десет езика по света.[1] Член е на Съюза на финландските пистели.[2]
Въпреки работническия си произход Салама никога не е признавал, че е писател на романи от работническата класа. Той е запазил критичната си автономност както отляво, така и отдясно. Но трябва да се каже, че според двете основни характеристики на литературата и автора от работническата класа – човек произхожда от работническата класа и се занимава със света на работническата класа, неговите обикновени проблеми, както и с противоречията с елита – той принадлежи към дългата традиция на авторите от работническата класа.[2]
Хану Салама живее със семейството си в квартал Вуосаари, Хелзинки.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Литературна награда на град Тампере за 1963, 1968 и 1986 г., Културна награда на града за 1973 г., Награда за творческа литература на града за 1988 г.[2]
- 1968, 1973 и 1984 Държавна награда за литература[3]
- 1975 Орден Финландски лъв
- 1975 Литературна награда на Северния съвет
- 1979 Награда „Вайньо Линна“
- 1985 Награда „Ейно Лейно“[4]
- 1990 Награда „Алексис Киви“
Номиниран е за Нобелова награда за литература през 1969 г. и 1973 г.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]Поредица „Финландия“ (Finlandia)
[редактиране | редактиране на кода]- Kosti Herhiläisen perunkirjoitus (1976)[4]
- Kolera on raju bändi (1977)
- Pasi Harvalan tarina I (1981)
- Pasi Harvalan tarina II (1983)
- Kaivo kellarissa (1983)
Поредица „Ученици на живота“ (Elämän opetuslapsia)
[редактиране | редактиране на кода]Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Lomapäivä (1962) – разкази[1][2][3]
- Kenttäläinen käy talossa (1967) – разкази
Строеж на трафопоста, разказ в сборника „Финландски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1978), прев. Хрисулка Юлинен - Kesäleski (1969) – разкази
- Runot (1975) – антологичен сборник с разкази и стихове[4]
- Kolme sukupolvea (1978) – разкази
- Näkymä kuivaushuoneen ikkunasta (1988) – разкази
- Hyvä veli (1992) – разкази
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Siinä näkijä missä tekijä (1972) – за квартала Писпала на Темпере и историята на страната[1]
- Tapausten kulku (1969)
- Sydän paikallaan (2010)
- Hakemisen riemu (2014)
- Läheltä pitäen, kaukaa käyden (2020)
Като Аки Раутала
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Kaikki naiset pitävät parabellumista (1995)[1]
- Bipappi soittaa bebopia (1996)
- Rikoksia ilman rangaistuksia (1996)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1965 Kielletty kirja
- 1971 Midsommardansen – по романа „Летни танци“
- 1971 Teatterituokio – тв сериал, 1 епизод
- 1972 Se tavallinen tarina – тв филм
- 1983 Juhannustanssit – тв филм по романа
- 2008 Uralin perhonen
- 2012 Siinä näkijä missä tekijä – тв филм
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ((sv)) Биография и библиография в сайта „Финландски биографичен лексикон“
- 1 2 3 4 5 6 ((sv)) Биография в сайта „Енциклопедия „Финландия“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hannu Salama в Уикипедия на фински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|