Хан (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хан.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за тюркомонголската титла. За предполагаемата прабългарска титла вижте Кан (титла). За други значения вижте Хан.

Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките. Понякога се превежда като крал. Ханът управлява ханство или хаганат. Хан е измежду безбройните титли, използвани от султаните на Османската империя, както и от водачите на Златната орда и наследилите я народи. Вероятно най-известните хора с титлата хан са монголският Чингис хан и внукът му Кубилай хан, първият основал Монголската империя, а вторият - династията Юен в Китай. Властващите потомци на Чингис хан се наричали Великите ханове.

В продължение на дълги години използваната от българските владетели Омуртаг и Маламир титла канасубиги е транскрибирана на съвременен български като великия хан. Титлата е използвана на места в историографията и за останалите владетели на Първата българска държава преди официалното приемане на християнството, въпреки че няма други преки сведения за нейната употреба. От началото на 90-те години на 20 век в българската историография започва да се налага транскрипцията кан.

Произношение[редактиране | редактиране на кода]

Хан управлява ханство (понякога се произнася ханат 'от монголски: хаант, хаант'). В монголски език, "хан" се произнася също с двойно "а" като "хаан". Хаант означава "с хаан," като "ханска нация" или "нация с хан" или ханство. Когато е уместно като владетел на монархията, хан се превежда също като цар или принц, макар и неправилно.

Владетели, ханове и династии[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално хановете са оглавявали относително малки племенни образувания, обикновено живеещи в или в близост до по-голямата евразийската степ, за разлика от почти безкрайното шествие на номадските народи, посочени в историята на съседните уседнали региони, предимно в Европа и Далечния изток.

Един от най-ранните показателни примери за такива княжества в Европа е Дунавска България (най-вероятно също като Стара Велика България), управлявана от хан или кан най-малко от 7-ми до 9 век. Следва да се отбележи, че титлата "хан" не е доказана и написана директно в текстовете, отнасящи се до български владетели — единствено подобна титла, открита досега, е „канасубиги” и се среща само в надписите на трима последователни български владетеля, а именно Крум, Омуртаг и Маламир (дядо, син и внук). В Първата българска държава има титли за благородници, свързани с думата "хан" като кавхан, таркан и боритаркан и по аналогия учените извличат титлата хан или кан за първите български лидери — предположението е, че ако е имало Кавхан има вероятност да е имало също хан. Има исторически извори, които наричат българския владетел като Καμπαγάνος (Кампаганос), вероятно в резултат на неправилното тълкуване на "кан Паган", в книгата на патриарх Никофор. Като цяло обаче, надписи, както и други източници, посочват върховен владетел на Дунавска България с титли, които съществуват в езика на надписите — archontes, което означава "командир или следовател в гръцки — и knyaze, което означава "главатар" или "принц" на славянски език. Сред най-известните български ханове са: хан Кубрат, основател на Велика България; хан Аспарух, основателят на Дунавска България (днешна България); хан Тервел, известен с това, че разбива арабски нашественици, като по този начин "спасява Европа"; хан Крум "Грозни". "хан" е официалното име на българския владетел до 864 г., когато княз Борис I приема християнството.

Евразия преди нашествието на монголите, c. CE 1200.

След смъртта на Чингис хан през 1227, империята е разделена между четиримата му сина, като третият става върховен хан. До 1350-те отделните ханства достигат състояние на разпадане и редът, установен от Чингис хан, вече е изгубен. С времето те се откъсват едно от друго и се превръщат в отделни държави — Илханатът в Иран, Чагатайското ханство в Централна Азия, монголската династията Юен в Китай и бъдещата Златна орда в днешна Русия. Все пак, Чингиз е толкова известен, колкото Цезар на Запад.

Китайските императори от династията Мин са били също така известни като ханове от монголите и джурчените. Титлата е използвана и от джурченските владетели, обединили манджурите и създали династията Цин в Китай.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]