Хараламби Луков
| Хараламби Луков | |
| български военен и революционер | |
| Роден |
11 октомври 1868 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Подпис | .svg) |
| Хараламби Луков в Общомедия | |
Хараламби Луков Луков е български военен деец, майор и деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Луков е роден на 11 октомври 1868 година в град Сливен, Османската империя. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и на 18 май 1889 година е произведен в чин подпоручик, а на 2 август 1892 година в чин поручик.
Поручик Луков е сред първите български офицери, които се включват в дейността на Македонския комитет и участва в Четническата акция на Комитета през лятото на 1895 година като един от военните ръководители на I струмишка дружина.[1] След няколко тежки сражения с турски части в Царевоселско, Малешевско и Струмишко дружината се изтегля през Горноджумайско към България.[2] През август 1895 година, в края на Четническата акция, поручик Луков заедно с поручик Стойчо Гаруфалов, поручик Антон Бузуков и подпоручик Иван Пожарлиев оглавява чета от 43 души, която навлиза в Малкотърновско, но се връща в България без да осъществи каквато и да е акция.[3]
След акцията Харалампи Луков заминава за Македония и в Битоля запознава дейците на Вътрешната организация със състоянието и перспективите пред Македонската организация в България.[4] Водачът на ВМОРО Гьорче Петров пише:
| „ | Въ 1895 година въстанието ме завари въ Битоля. Мѣрка ми се въ паметьта, какъ се отнесохме къмъ това въстание. Никакво предизвестие нѣмахме, че ще става подобно нѣщо. Следѣхме съ просто любопитство — нито го осѫждахме, нито му дадохме нѣкакво голѣмо значение. Но повече клонѣхме къмъ симпатия. Нашата психология на чисто мѣстни рожби не допускаше мисъльта, че може България тукъ да играе нѣщо за свои цели. Ни най-малко не повлия това събитие на нашата дейность— нито да ни спре, нито да ни измѣни пѫтя. Дошелъ бѣше въ Битоля офицеринътъ Луковъ, участтникъ въ движението презъ 1895 г. въ Одринско, гдето бѣше влѣълъ 4-5 километра отъ границата заедно съ Гарофаловъ. Той предприе пѫтуване въ Македония и дойде въ Битоля. Ние го посрещнахме като господъ, а после тукъ въ София видѣхъ, че той съвсемъ не е заслужавалъ голѣми почести. Такива сме били тогава неопитни и наивни...[5] И въстанието въ 1895 г. ни обърна погледитѣ къмъ България. Луковъ, офицеринътъ отъ въстанието 1895 г., който бѣ дошелъ въ Македония, ни бѣше обрисувалъ положението въ България относително В. К., че имало тукъ въпросъ за да се постави В. К. на друга нога.[6] | “ |
Поручик Луков поддържа контакти и с арменски революционери в Цариград, които снабдява с бомби и динамит.
От 24 март 1896 година отново е в редиците на българската войска, но продължава да участва в дейността на Върховния комитет.[7]
През 1900 година е произведен в чин капитан, а непосредствено след края на Междусъюзническата война, на 28 юли 1913 година, е произведен в чин майор.
По време на военната си кариера Хараламби Луков служи в 11-и пехотен сливенски полк и 16-и пехотен ловчански полк.[8]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (18 май 1889)
- Поручик (2 август 1892)
- Капитан (1900)
- Майор (28 юли 1913)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 69.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 70 – 72.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 82.
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944. Том 2. София, Македонски научен институт, 1995. с. 168.
- ↑ Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 21.
- ↑ Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 40.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 94.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.
