Харалампи Тачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харалампи Тачев
български художник
Роден
Хараламби Тачев
Починал
13 април 1944 г. (68 г.)

Етносбългари
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияДържавно рисувално училище в София
УчителиИван Мърквичка
Направлениеживопис

Харалампи Константинов Тачев е български живописец. Той е първият български художник-декоратор.

През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия) в класа на Иван Мърквичка, който му преподава и в Пловдив, докато Тачев още е ученик. През 1903 г. става един от основателите и първи председател на дружеството „Съвременно изкуство“. Рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, както и проекти на банкноти, пощенски марки и дипломи. Едва на 35 години, през 1910 г. Харалампи Тачев става професор в Държавното художествено-индустриално училище, наследило Рисувалното училище. Негови ученици там са Васил Захариев, Дончо Занков и Йордан Гешев.

Възложени са му поръчки да оформи художествено българските павилиони на девет световни изложения (през 1905 г. в Лиеж, 1906 г. – Милано, 1907 г. – Лондон и други). Фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са Партиаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив. Също така е автор на гербовете на София и Габрово.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]