Харалампи Тачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харалампи Тачев
български художник
Роден
Починал
13 април 1944 г. (68 г.)
Кариера в изкуството
Академия Държавно рисувално училище в София
Учители Иван Мърквичка
Направление живопис

Харалампи Константинов Тачев е български живописец. Той е първият български художник-декоратор.

През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия) в класа на Иван Мърквичка, който му преподава и в Пловдив, докато Тачев още е ученик. През 1903 г. става един от основателите и първи председател на дружеството „Съвременно изкуство“. Рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, както и проекти на банкноти, пощенски марки и дипломи. Едва на 35 години, през 1910 г. Харалампи Тачев става професор в Държавното художествено-индустриално училище, наследило Рисувалното училище. Негови ученици там са Васил Захариев, Дончо Занков и Йордан Гешев.

Възложени са му поръчки да оформи художествено българските павилиони на девет световни изложения (през 1905 г. в Лиеж, 1906 г. – Милано, 1907 г. – Лондон и други). Фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са Партиаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата-музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив. Също така е автор на гербовете на София и Габрово.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]