Харалд Вайнрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харалд Вайнрих
Harald Weinrich
германски лингвист, литературен теоретик и есеист
Роден
Починал

НационалностFlag of Germany.svg Германия
Учил вМюнстерски университет
НаградиЙозеф Брайтбах (2003)
Европейска награда за есеистика Шарл Вейон (2013)
Аделберт фон Шамисо (2002)
Фридрих Меркер (1990)
Зигмунд Фройд (награда) (1977)
Братя Грим (1993)
Ханзейска награда Гьоте (1997)
Голяма Шилерова награда
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вКолеж дьо Франс
Известен сТекстова граматика на немския език

Харалд Вайнрих (на немски: Harald Weinrich) е немски филолог романист, лингвист, есеист и поет. Преподавател по романска филология и по немски език като чужд. Неговата „Текстова граматика на немския език“, публикувана за първи път през 1993 година, се счита за еталон в чуждоезиковото обучение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 септември 1927 година във Визмар, Германия. След професури в университетите в Кил, Кьолн, Билефелд и Мюнхен, Харалд Вайнрих става професор по романска филология в Колеж дьо Франс в Париж. Той е гостуващ професор в университетите на Мичиган и Принстън, както и сътрудник на Центъра за академични изследвания в Берлин. Заемал е преподавателското кресло на Галилей в университета в Пиза.

Член е на национални и международни научни академии, както и на ПЕН клубове.

Някои идеи[редактиране | редактиране на кода]

Постоянна тема в творчеството на Вайнрих е темата за времето като ценност. Оттам – за забравата и припомнянето. Затова не е случайно, че сред оскъдните цитирания от български филолози името му се появява с мисъл като:

Времето е ценност. Парите – не винаги.[1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Вайнрих е почетен доктор на университетите в Билефелд, Хайделберг и Аугсбург. Награди:

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956: Das Ingenium Don Quijotes („Остроумието на Дон Кихот“)
  • 1958: Phonologische Studien zur romanischen Sprachgeschichte („Фонологически студии по романска езикова история“)
  • 1964: Tempus – Besprochene und erzählte Welt („Темпус – разгледаният и разказан свят“)
  • 1965: Linguistik der Lüge („Лингвистика на лъжата“)
  • 1971: Literatur für Leser („Литература за читателя“)
  • 1982: Textgrammatik der französischen Sprache („Текстова граматика на френския език“)
  • 1985: Wege der Sprachkultur („Пътища на езиковата култура“)
  • 1993: Textgrammatik der deutschen Sprache („Текстова граматика на немския език“)
  • 1997: Lethe. Kunst und Kritik des Vergessens („Лета. Изкуството и критиката на забравата“)
  • 2001: Kleine Literaturgeschichte der Heiterkeit („Кратка история на веселието“)
  • 2004: Knappe Zeit. Kunst und Ökonomie des befristeten Lebens („Недостатъчното време. Изкуство и икономия на временния живот“)
  • 2007: Wie zivilisiert ist der Teufel? Kurze Besuche bei Gut und Böse („Как е цивилизован дяволът? Кратък опит върху доброто и злото“)
  • 2008: Vom Leben und Lesen der Tiere. Ein Bestiarium („За живота и четенето на животните. Бестиарий“) ISBN 978-3-406-57822-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Чернокожев, „Лицата на парите“, Научна конференция Пари, думи, памет (3 – 4 април 2003 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]