Харалд Вайнрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харалд Вайнрих
Harald Weinrich
германски лингвист, литературен теоретик и есеист
Роден
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Филология
Работил в Колеж дьо Франс
Известен сТекстова граматика на немския език

Харалд Вайнрих (на немски: Harald Weinrich) е немски филолог романист, лингвист, есеист и поет. Преподавател по романска филология и по немски език като чужд. Неговата „Текстова граматика на немския език“, публикувана за първи път през 1993 година, се счита за еталон в чуждоезиковото обучение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 септември 1927 година във Визмар, Германия. След професури в университетите в Кил, Кьолн, Билефелд и Мюнхен, Харалд Вайнрих става професор по романска филология в Колеж дьо Франс в Париж. Той е гостуващ професор в университетите на Мичиган и Принстън, както и сътрудник на Центъра за академични изследвания в Берлин. Заемал е преподавателското кресло на Галилей в университета в Пиза.

Член е на национални и международни научни академии, както и на ПЕН клубове.

Някои идеи[редактиране | редактиране на кода]

Постоянна тема в творчеството на Вайнрих е темата за времето като ценност. Оттам – за забравата и припомнянето. Затова не е случайно, че сред оскъдните цитирания от български филолози името му се появява с мисъл като:

Времето е ценност. Парите – не винаги.[1]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Вайнрих е почетен доктор на университетите в Билефелд, Хайделберг и Аугсбург. Награди:

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • 1956: Das Ingenium Don Quijotes („Остроумието на Дон Кихот“)
  • 1958: Phonologische Studien zur romanischen Sprachgeschichte („Фонологически студии по романска езикова история“)
  • 1964: Tempus – Besprochene und erzählte Welt („Темпус – разгледаният и разказан свят“)
  • 1965: Linguistik der Lüge („Лингвистика на лъжата“)
  • 1971: Literatur für Leser („Литература за читателя“)
  • 1982: Textgrammatik der französischen Sprache („Текстова граматика на френския език“)
  • 1985: Wege der Sprachkultur („Пътища на езиковата култура“)
  • 1993: Textgrammatik der deutschen Sprache („Текстова граматика на немския език“)
  • 1997: Lethe. Kunst und Kritik des Vergessens („Лета. Изкуството и критиката на забравата“)
  • 2001: Kleine Literaturgeschichte der Heiterkeit („Кратка история на веселието“)
  • 2004: Knappe Zeit. Kunst und Ökonomie des befristeten Lebens („Недостатъчното време. Изкуство и икономия на временния живот“)
  • 2007: Wie zivilisiert ist der Teufel? Kurze Besuche bei Gut und Böse („Как е цивилизован дяволът? Кратък опит върху доброто и злото“)
  • 2008: Vom Leben und Lesen der Tiere. Ein Bestiarium („За живота и четенето на животните. Бестиарий“) ISBN 978-3-406-57822-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Чернокожев, „Лицата на парите“, Научна конференция Пари, думи, памет (3 – 4 април 2003 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]