Харитон Карпузов
Тази статия е за църковния деец от Македония. За революционера от Априлското въстание вижте Харитон Халачев.
| Харитон Карпузов | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
14 септември 1827 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Харитон Карпузов в Общомедия | |
Харитон е български възрожденски църковен деец, архимандрит.[1][2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1827 година в неврокопското село Либяхово като Кръстьо Ангелов Карпузов. Учи в манастира „Свети Йоан Предтеча“ край град Сяр, където през 1850 е въведен в монашески сан и ръкоположен за свещеник. След конфликт с гръцкия владика се завръща в родното си село, където е ръкоположен за свещеник. Тук служи в местната църква, където въвежда богослужение на български език. Наклеветен от гръцките духовници, Карпузов е заточен на остров Родос. Освободен през 1865 година, след едногодишно изгнание.
Карпузов не е особено образован, но е енергичен и с голям опит. За това той се утвърждава като един от водачите на българите от Източна Македония в църковните борби. Участва в народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[5] В годините 1871 - 1873 е председател на Неврокопската българска община. През 1872 година е предложен от населението за български архиерей на Неврокопска епархия, но кандидатурата му не се приема еднозначно от всички местни дейци. Изправено пред противоречиви мнения екзархийското ръководство в Цариград през 1873 година подлага Карпузов на изпит, чийто резултат е крайно незадоволителен. По тази причина въпросът за избора му остава нерешен.[6] Според македонски исторически интерпретации в основата на колебливото отношение на екзархийското духовенство към Карпузов са неговите връзки с Нил Изворов, водач на възродилото се по онова време Униатско движение. След продължително протакане вместо в Неврокоп поп Харитон е изпратен през 1874 - 1876 за архиерейски наместник в Берковица. От 1877 до 1877 година е наместник на Софийския митрополит.[7]
През 1880 година Карпузов е назначен за председател на Българската община в Сяр, където полага големи усилия за укрепване на българщината. Обвинен в революционна дейност през 1884 година, заедно със зет си Петър Сарафов и други български дейци е арестуван от властите. На 12 февруари 1885 година Екзарх Йосиф се среща с руския посланик Александър Нелидов и го моли да настоява за освобождението на Карпузов, Сарафов и още тридесет души, задържани в Сяр и предадени на военен съд в Солун.[8] Съдът осъжда двамата на 16 години затвор. Първоначално те са изпратени в Смирненския затвор, а впоследствие преместени в град Караман, Мала Азия. През 1887 година Сарафов и Карпузов успяват да ибягат през Цариград в Одеса. Оттук през 1888 година идват в Княжество България и се установяват в София.[9]
Карпузов почива през 1899 година в София.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 421.
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 443.
- ↑ Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.104-107.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 678.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 78.
- ↑ Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970. с. 12.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, 1992, стр.137.
- ↑ „Родословие на семейство Сарафови и детство на Кръстьо Сарафов“, 13.07.2010 // Архивиран от оригинала на 2011-08-20. Посетен на 2010-07-13.
