Харитон Карпузов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за църковния деец от Македония. За революционера от Априлското въстание вижте Харитон Халачев.

Харитон Карпузов
български църковен деец

Роден
Починал
20 юни 1899 г. (71 г.)

Харитон Карпузов е български възрожденски църковен деец, архимандрит.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1827 година в неврокопското село Либяхово като Кръстьо Ангелов Карпузов. Учи в манастира „Свети Йоан Предтеча“ край град Сяр, където през 1850 е въведен в монашески сан. След конфликт с гръцкия владика се завръща в родното си село, където е ръкоположен за свещеник. Тук служи в местната църква, където въвежда богослужение на български език. Наклеветен от гръцките духовници, Карпузов е заточен на остров Родос. Освободен през 1865 година, след едногодишно изгнание.

Карпузов не е особено образован, но е енергичен и с голям опит. За това той се утвърждава като един от водачите на българите от Източна Македония в църковните борби. Участва в народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[5] В годините 1871 - 1873 е председател на Неврокопската българска община. През 1872 година е предложен от населението за български архиерей на Неврокопска епархия, но кандидатурата му не се приема еднозначно от всички местни дейци. Изправено пред противоречиви мнения екзархийското ръководство в Цариград през 1873 г. подлага Карпузов на изпит, чийто резултат е крайно незадоволителен. По тази причина въпросът за избора му остава нерешен.[6] Според македонски исторически интерпретации в основата на колебливото отношение на екзархийското духовенство към Карпузов са неговите връзки с Нил Изворов, водач на възродилото се по онова време Униатско движение. След продължително протакане вместо в Неврокоп поп Харитон е изпратен през 1874 - 1876 за архиерейски наместник в Берковица. От 1877 до 1879 година е наместник на Софийския митрополит.

През 1880 година Карпузов е назначен за председател на Българската община в Сяр, където полага големи усилия за укрепване на българщината. Обвинен в революционна дейност през 1884 година, заедно със зет си Петър Сарафов и други български дейци е арестуван от властите. На 12 февруари 1885 година Екзарх Йосиф се среща с руския посланик Александър Нелидов и го моли да настоява за освобождението на Карпузов, Сарафов и още тридесет души, задържани в Сяр и предадени на военен съд в Солун.[7] Съдът осъжда двамата на 16 години затвор. Първоначално те са изпратени в Смирненския затвор, а впоследствие преместени в град Караман, Мала Азия. През 1887 година Сарафов и Карпузов успяват да ибягат през Цариград в Одеса. От тук през 1888 година идват в Княжество България и се установяват в София.[8]

Карпузов почива през 1899 година в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 421.
  2. Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 443.
  3. Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.104-107.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.678.
  5. Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.
  6. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр.78.
  7. Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, 1992, стр.137.
  8. „Родословие на семейство Сарафови и детство на Кръстьо Сарафов“, 13.07.2010
     Портал „Македония“         Портал „Македония