Хари Гънтрип

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хари Гънтрип
Harry Guntrip
английски психолог
Роден
Починал
1975 г. (74 г.)

Националност Флаг на Англия Англия
Научна дейност
Област Психология
Известен с приносите си в Теория на обектните отношения
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Хари Гънтрип (на английски: Harry Guntrip) е английски психолог, известен с главните си приносите в теорията на обектните отношения. Член е на Британското психологическо общество и лектор в Департамента по психиатрия на Университета Лийдс, а също и методистки свещеник. Той е описан от Джон Съдърланд като „един от безсмъртните психоаналитици“.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В неговите писания, работите на Мелани Клайн, Роналд Феърбейрн и Доналд Уиникът, са синтезирани. Гънтрип има и свои идеи, в които критикува Фройд, че е прекалено ориентиран към биологията и по този начин дехуманизиран. Той смята, че регресиралото его упражнява огромен ефект върху живота и разбира шизоидното чувство на празнота като отразяващо изтеглянето на енергията от външния свят в свят на вътрешни обективни отношения.

Работи интензивно с шизоидни пациенти, които са отдалечени, затворени в себе си и не могат да формират истински човешки взаимоотношения. Той гледа на „личността“ като на основна психологическа концепция, психоанализата като учение за нейния растеж и психоаналитичната терапия, стига само да придава лични взаимоотношения, в които на отчуждената, отеглила се „същност“ да бъде даден шанс за добро здраве и развитие и накрая да се постави в досег с други личности и обекти.

Публикувани работи[редактиране | редактиране на кода]

  • Schizoid Phenomena, Object-Relations, and the Self (1992). Karnac Books.ISBN 1-85575-032-5
  • Psychoanalytic Theory, Therapy, and the Self: A Basic Guide to the Human Personality in Freud, Erikson, Klein, Sullivan, Fairbairn, Hartmann, Jacobson, and Winnicott (1985). Karnac Books.ISBN 0-946439-15-X
  • Personality Structure and Human Interaction (1995). Karnac Books.ISBN 1-85575-118-6
  • Psychology for Ministers and Social Workers (1949)
  • You and Your Nerves
  • Mental Pain and the Cure of Souls
  • Middle Age (with L. J. Tizard)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Harry Guntrip“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.