Хари Потър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хари Потър
Harry Potter
Coat of arms Hogwart with motto.svg
Гербът на училището за магия и вълшебство „Хогуортс“
Хари Потър и Философският камък
Хари Потър и Стаята на тайните
Хари Потър и Затворникът от Азкабан
Хари Потър и Огненият бокал
Хари Потър и Орденът на феникса
Хари Потър и Нечистокръвния принц
Хари Потър и Даровете на Смъртта
Хари Потър и Прокълнатото дете
Автор Дж. К. Роулинг
Държава Англия
Език Английски
Жанр Фентъзи
Издател Flag of the United Kingdom.svg Bloomsbury Publishing
България Егмонт
Издадена 30 юни 1997 – 21 юли 2007
31 юли 2016[1] (предварително издание)
Илюстровани издания:
6 октомври 2015 –
Издадена в България 13 ноември 2001 – 13 декември 2007
13 октомври 2016
Второ издание
31 юли 2016 (цялата поредица)
Илюстровани издания:
13 октомври 2015 -
Преводач Теодора Джебарова
Мариана Екимова-Мелнишка
Емилия Л.Масларова
Ралица Ботева
Илюстратор Джим Кей (2015-)
Илюстратор на корица Мери Грандпре (1997 – 2007)
Джони Дудъл (2014)
Джим Кей(2015-)
Хари Потър в Общомедия

Хари Потър (на английски: Harry Potter) е известна фентъзи поредица от романи, написани от британския автор Джоан Роулинг, разказваща за живота на младия магьосник Хари Потър и неговите приятели Хърмаяни Грейнджър и Рон Уизли, които учат в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“. Историята се развива около противопоставянията на Хари и убиеца на неговите родители – черния магьосник Лорд Волдемор, който желае да установи еднолична власт над магьосническия свят.

От публикуването на първия роман, Хари Потър и философският камък, на 26 юни 1997 г., книгите намират широка популярност, признание от критиците и успех по целия свят. Поредицата е преведена на множество езици. Тя е атрактивна за много възрастни, така както и за младите читатели.[2] Книгите са преведени на 73 езика и са продадени в повече 500 милиона копия по света, което ги прави най-продаваните в историята.[3][4] Последните четири книги правят четири последователни рекорда за най-бързо продаващи се книги в историята, като седмата е продадена в 11 милиона в САЩ за първите 24 часа.

Първоначално поредицата се публикува на английски от две основни издателства – от Блумсбъри, във Великобритания, и от Сколаскик Букс в САЩ. Пиесата, Хари Потър и прокълнатото дете, базирана на история на Джоан Роулинг, е изиграна премиерно на 30 юли 2016 г. в Палас Тиатър. Сценарият и е публикуван като осма книга в поредицата.[5] Основите седем книги са адаптирани във филмова порездица от осем части от Warner Bros.

В България поредицата е преведена и издадено от „Егмонт“.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

История на написването[редактиране | редактиране на кода]

Според авторката тя започва да пише първата книга под формата на кратък разказ, но по-късно идеята се разгръща в поредица, запланувана да съдържа 7 книги. Идеята ѝ идва във влак, като първоначалното ѝ виждане е за момче магьосник, а впоследствие се появява цялата история – малко момче магьосник, което започва да учи в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“. То е не какво да е момче, а „момчето, което оживя“, единственият оцелял човек от проклятието на черен магьосник (Лорд Волдемор). Магьосническият свят се страхува да изрича името му и го нарича „Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“, „Ти-знаеш-кой“, „Вие-знаете-кого“, „Лорд-знаете-кой" и др. Думите в началото на първата книга „И всяко дете по света ще знае името му“ се оказват пророчески. „Хари Потър и Философският камък“ започва с 9 отказа от „големите издателства“, но издадена от „Блумсбъри“ (Bloomsbury Publishing), тя вече е преведена на 55 езика. В България поредицата за Хари Потър се издава от „Егмонт“ и към 2003 година първите четири книги от поредицата продават над 200,000 копия. [6]

Хари Потър на български[редактиране | редактиране на кода]

Първото издание на поредицата на български език (от дясно на ляво)
  1. Хари Потър и философският камък“ (преводач: Теодора Джебарова)
  2. Хари Потър и Стаята на тайните“ (преводач: Мариана Мелнишка)
  3. Хари Потър и затворникът от Азкабан“ (преводач: Мариана Мелнишка)
  4. Хари Потър и Огненият бокал“ – спечелва награда „Хюго“ през 2001 г. за най-добър фантастичен роман (преводач: Мариана Мелнишка)
  5. Хари Потър и Орденът на феникса“ (преводач: Емилия Л. Масларова)
  6. Хари Потър и Нечистокръвния принц“ – спечелва награда на Британската книга (2006 г.) за Книга на годината (преводач: Емилия Л. Масларова)[1]
  7. Хари Потър и даровете на смъртта“ – официалният превод излиза на 13 декември 2007 г. (преводач: Емилия Л. Масларова)
  8. Хари Потър и Прокълнатото дете“ (предварително издание на сценария) – официалният превод излиза на 13 октомври 2016 г. (преводач: Ралица Ботева)

Културно влияние[редактиране | редактиране на кода]

Тълпи пред книжарницата „Бордърс стор“ в Нюарк, Делауеър за пускането в продажба в полунощ на Хари Потър и Нечистокръвния принц

Серията романи е преведена на 65 езика, което поставя Роулинг сред най-превежданите автори в историята. Досега са екранизирани всички книги от първа до седма.

Най-забележителната културна тенденция, приписвана на Хари Потър специално в англоезичния свят, е увеличаването на грамотността сред децата. Британският министър-председател Гордън Браун, дългогодишен почитател на серията, казва: „Аз мисля, че Дж. К. Роулинг направи повече за грамотността по света, отколкото което и да е друго човешко същество.“

Това, което помага на сериите да станат популярни в началото, е силната подкрепа от страна на литературната критика (особено в Англия), дала премного позитивни оценки по времето на издаване на първия том „Хари Потър и философският камък“:

  • Сънди Мейл: „Най-творческият и изпълнен с въображение дебют след Роалд Дал
  • Сънди Таймс: „Сравненията с Дал са този път оправдани“
  • Гардиън: „Богат в текстурата си роман, надарен с изобретателна мъдрост и наблюдателност“

По време на четвъртия том „Хари Потър и Огненият бокал“ книгата започва да получава редица негативни оценки от страна на академичните литературни критици. Само някои от тях казват:

  • Харолд Блум, професор в Йеил: „Умът на Роулинг е дотолкова управляван от клишета и мъртви метафори, че тя всъщност няма друг стил на писане.“
  • В контраст авторката и феминистка Фей Уелдън приема, че сериите „не са това, което поетите са очаквали“, но добавя „все пак това не е поезия, а това е една четивна, продаваема, приемлива за ежедневието успешна проза“.

В същото време книгите стават обект на редица правни процудери и дела от страна на американски религиозни групи, които твърдят, че магията, популяризирана, насърчавана и рекламирана в книгата, подкрепя магьосничеството и вещерството сред децата. Други съдебни дела са започнати заради авторски права и нарушаване на запазени марки.

Филми[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Роулинг продава филмовите права на първата от книгите за Хари Потър на Уорнър Брадърс. Изискването, което прави Роулинг, е основният актьорски състав да е стриктно британски, въпреки това с разрешение за включването на много ирландски актьори като Ричард Харис (в ролята на Дъмбълдор), както и френски и други актьори за героите, описани в „Хари Потър и Огненият бокал“ като чужденци. Във филма участва и българинът Станислав Яневски, който играе ролята на Виктор Крум от българския отбор по куидич. За премиерата на „Хари Потър и Огненият бокал“ в България пристигат специално актьорът Яневски и режисьорът Майкъл Нюъл.

Само няколко дни след първите прожекции на „Хари Потър и философският камък“ продукция на „Хари Потър и Стаята на тайните“ започва, ръководена от Крис Кълъмбъс, и завършва през лятото на 2002 г. Филмът излиза на 15 ноември 2002 г.

Крис Кълъмбъс отказва да режисира „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ и приема да бъде само продуцент. С ролята се заема Алфонсо Куарон, мексиканец, и след като бива заснет през 2003 г., филмът е пуснат на 4 юни 2004 г. Заради започването на снимките на четвъртия филм още преди пускането на третия Майкъл Нюъл е избран за режисьор на „Хари Потър и Огненият бокал“, който е пуснат на 18 ноември 2005 г. Нюъл отказва да режисира следващия филм, „Хари Потър и Орденът на феникса“. Впоследствие филмът е предоставен на британския телевизионен режисьор Дейвид Йейтс, който започва работа през февруари 2006 г. Филмът е пуснат на 11 юли 2007 г. Йейтс потвърждава участието си в „Хари Потър и Нечистокръвния принц“, който е пуснат на 17 юли 2009 г. „Хари Потър и даровете на смъртта“ е заснет в две части с премиерни дати през 2010 и 2011 г., като режисьор отново е Дейвид Йейтс.

Осемте филма са най-касовата поредица на всички времена с приходи от над 7,5 млрд. долара, надминавайки 22-те части на Джеймс Бонд и шестте на Междузвездни войни.[7][8]

Черният знак[редактиране | редактиране на кода]

Черният знак е знакът на Волдемор, използван в книгите за Хари Потър.

Черният знак представлява череп и змия, която излиза през устата на черепа. Смъртожадните са белязани с този знак, като той е изсечен върху ръцете им. Служи за контакт с Черния лорд, като това е и основно средство за комуникация. Избледнява, когато Волдемор е победен от Хари Потър, и става все по-отчетлив при неговото въздигане през 1994 г. Също така Черния знак бива поставян над къща, където е станало убийство. Заклинанието за този символ е „Морсмордре“. Единствен Фенрир Грейбек не е удостоен да има символа на Волдемор, защото е върколак .

  • Призован е от Барти Крауч-младши на финала на Световното първенство по куидич през 1994 г.
  • Игор Каркаров го показва на Сивиръс Снейп и предсказва, че Волдемор се въздига.
  • Волдемор вика отново своите последователи чрез знака на ръката на Опаш.
  • Хорас Слъгхорн използва Черния знак, за да измами Албус Дъмбълдор и Хари Потър при посещението им в къщата, където живее.
  • Знакът виси над бараката, където през 1996 г. е намерен убитият Игор Каркаров.
  • Поставен е от Драко Малфой над Астономическата кула преди битката за „Хогуортс“.
Край на разкриващата сюжета част.

История на магията в контекста на книгите Хари Потър[редактиране | редактиране на кода]

  • 1289 г. – Международен конгрес на магьосниците
  • 31 октомври 1492 г. – умира сър Николас де Мимси-Порпингтън
  • 1875 г. – Наредба за целесъобразно ограничаване на магьосничеството от невръстни; параграф В – на невръстните магьосници не се разрешава да си служат с магии извън училище
  • 1926 г. – роден е Том Риддъл, станал по-късно известен като Лорд Волдемор
  • 1942 г. – Том Риддъл отваря Стаята на тайните; убита е Миртъл; Рубиъс Хагрид е изгонен от училище
  • 31 юли 1980 г. – роден е Хари Потър
  • 1991 г. – в „Хогуортс“ е открита учебната 1991/1992 година, която е първа за него
  • 1992 г. (краят на първата учебна година на Хари) – философският камък е унищожен
  • 1992 г. (преди лятото) – Хари Потър се среща за втори път с Черния лорд
  • 1992 г. (след лятото) – в „Хогуортс“ е открита учебната 1992/1993, която е втора за Хари
  • 31 октомври 1992 г. – сър Николас де Мимси-Порпингтън отбелязва 500 години от своята смърт. Тогава са и събитията, свързани със Стаята на тайните, които са продължили и през 1993 г.
  • 1993 г. – Хари Потър унищожава дневника на Том Риддъл
  • 1993 г. (след лятото) – Хари се завръща за 3-ти път в „Хогуортс“; открива се учебната 1993/1994 година в същото училище; Сириус Блек бяга от затвора за магьосници „Азкабан“
  • 1994 г. (преди лятото) – Сириус открива Хари и му съобщава, че не е предал родителите му
  • 1994 г. (края на лятото) – провежда се световното първенство по куидич (магьоснически спорт) между Ирландия и България. В навечерието на първенството смъртожадните (последователите на Волдемор) идват и тогава за първи път се забелязва въздигането на тъмните сили
  • 1994 г. (след лятото) – откриването на учебната 1994/1995 в „Хогуортс“; за първи път от близо 100 години се провежда Тримагически турнир
  • 24 декември 1994 г. – провежда се Коледния бал
  • 24 юни 1995 г. – Хари и Волдемор застват за четвърти път лице в лице

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Harry Potter and the Cursed Child to be eighth book. // BBC News.
  2. Allsobrook, Dr. Marian. Potter's place in the literary canon. // BBC News, 18 June 2003. Посетен на 15 October 2007.
  3. Rowling 'makes £5 every second'
  4. TIME staff. Because It's His Birthday: Harry Potter, By the Numbers. // Time, 31 July 2013.
  5. Cain, Sian. New Harry Potter book from JK Rowling coming out in July: the play script. // The Guardian, 2016-02-10.
  6. http://egmontbulgaria.com/articles/prodazhbite-v-balgarija-na-romanite-za-malkija-magyosnik-nadminaha-200-000-75/
  7. Harry Potter becomes highest-grossing film franchise. // The Guardian. UK, 11 November 2007. Посетен на 21 февруари 2012.
  8. Box Office Mojo, Harry Potter

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]