Хари Потър и даровете на смъртта

Хари Потър и Даровете на смъртта
Harry Potter and the Deathly Hallows
Автор	Дж. К. Роулинг
Създаване	21 юли 2007 г. Великобритания
Първо издание	2007 г. Великобритания, САЩ
Издателство	Bloomsbury (Великобритания), Scholastic (САЩ), Егмонт България
Оригинален език	английски
Жанр	фентъзи
Вид	роман
Поредица	Хари Потър
Предходна	Хари Потър и Нечистокръвния принц
Преводач	Емилия Л.Масларова
ISBN	ISBN 9789542701514
Начало	„The two men appeared out of nowhere, a few yards apart in the narrow, moonlit lane.“
Край	„All was well.“
бележки Българският вариант съдържа откъс от „Хоефорите“ на Есхил и е от изданието на „Народна култура“ от 1967 година, в превод от старогръцки език на проф.д-р Александър Ничев Използван е откъс от „Другите плодове на самотата“ на Уилям Пен е от оригиналното издание „Harry Potter and the Deathly Hallows“ в превод от английски език на Емилия Л.Масларова
Хари Потър и Даровете на смъртта в Общомедия

„Хари Потър и Даровете на смъртта“ (на английски: Harry Potter and the Deathly Hallows) е седмата и последна книга от поредицата за магьосника Хари Потър от британската писателка Дж. К. Роулинг. Официалното заглавие на български език е обявено на 13 ноември 2007, месец преди заплануваното издаване на книгата. Оригиналното заглавие на книгата е обявено на 21 декември 2006 г. от авторката Дж. К. Роулинг в официалния ѝ уебсайт. След като става ясно, че архаичните думи, използвани в заглавието, не могат да бъдат преведени лесно без да е прочетена книгата, Роулинг посочва като алтернативно заглавие „Хари Потър и Реликвите на Смъртта“ (Harry Potter and the Relics of Death). Преди това в България предимно се използва неточният превод „Хари Потър и Смъртоносните светии“.

В книгата има развръзка на всички незавършени сюжети от предишните шест книги. Официалното българско заглавие „Хари Потър и Даровете на Смъртта“ е обявено на 13 ноември, месец преди публикуването на седмата книга в България на 13 декември. Издателството Сколастик първоначално отпечатва за САЩ рекордните 12 милиона копия от книгата. Предишната част от поредицата първоначално е отпечатана в 10.8 млн. копия. За рекламната кампания на американските издатели са похарчени няколко милиона долара, като лозунгът е „Скоро ще бъдат седем“. Роулинг завършва писането на книгата на 11 януари 2007 в хотел Балморал в Единбург. Седмата книга е издадена във всички англоговорящи страни на 21 юли 2007 година. Българският превод е публикуван на 13 декември 2007. от „Егмонт България“, на същата дата като предходните две книги.

Сюжет

Лорд Волдемор и смъртожадните планират да устроят засада на Хари, когато той напуска дома на семейство Дърсли, придружен от Ордена на феникса. За да объркат Лорда, шестима от Ордена изпиват многоликова отвара и стават седем Потъровци (с истинския). По някое време в гонитбата Волдемор разбира кой е истинският Хари и прави заклинание на него, но се случва нещо странно. В битката са убити Аластор Муди по прякор „Лудоокия“ и совата на Хари – Хедуиг, а Джордж Уизли губи ухото си. Останалите пристигат в „Хралупата“ (дома на семейство Уизли). Там Хари остава за сватбата на Бил Уизли и Фльор Делакор. Вечерта, в която момчето има рожден ден, се появява министърът на магията, за да връчи на Рон, Хърмаяни и Хари това, което е завещал Дъмбълдор на всеки един от тях, съответно Загасителя на Рон, книгата „Приказки на Барда Бийдъл“ (от която разбират за трите дарове на смъртта, впоследствие потвърдени и от бащата на Луна Лавгууд) на Хърмаяни, а на Хари – златния снич, който той улавя в първия си куидичен мач (по-късно става ясно, че в снича се намират пръстенът на Гонт, който е хоркрукс, и камък, който е един от трите Дарове на смъртта).

Символът на Даровете на Смъртта

На сватбата на Бил и Фльор Хари приема образа на малко мъгълче от селото и се представя за Барни Уизли (братовчед на Рон). За голямо учудване на почти всички, на сватбата пристига Виктор Крум, който по време на разговор споделя, че на гърдите на бащата на Луна Лъвгуд, Ксенофилиус, е знака на черния магьосник Гриндълоулд, който е убил дядо му. На сватбата е също и Елфиъс Дож, който малко преди това е написал статия за трагичната съдба на Дъмбълдор в ранните му години, която по-късно е оплюта и опровергана от Рита Скийтър в книгата ѝ „Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор“. Точно покрай това започва спор между Дож и лелята на Рон, Мюриъл, по време на който Хари разбира, че Батилда Багшот, авторка на „История на магията“ и приятелка на Дъмбълдор, е живяла в Годрикс Холоу (родното село на Хари, където са загинали и родителите му), но че също така и Дъмбълдор е живял там. По средата на сватбеното тържество се появява покровителят на Кингзли Шакълболт, който съобщава, че министерството е паднало, Руфъс Скримджър е мъртъв, а смъртожадните идват. Малко след това пристигат и смъртожадните, но Хари, Хърмаяни и Рон успяват да се магипортират, където биват проследени от смъртожадни. Така те започват последното си пътуване с цел да изпълнят заръката на Дъмбълдор да унищожат останалите хоркрукси на Волдемор.

Фалшивият медальон, който Хари и Дъмбълдор откриват в шестата книга „Хари Потър и Нечистокръвният принц“, е на Регулус Артикулс Блек – брат на Сириус Блек, накратко Р.А.Б. Хари, Рон и Хърмаяни се магипортират към „Хогуортс“, но защитните заклинания, направени от смъртожадните, им попречват и те се отклоняват към Хогсмийд. Там братът на Албус – Абърфорт Дъмбълдор, ги подслонява в неговото барче и им помага да стигнат до магическото училище през таен проход. Така Хари успява да намери и унищожи последния хоркрукс и след епична битка да убие Лорда.