Хари Потър и Даровете на Смъртта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хари Потър и Даровете на смъртта
Harry Potter and the Deathly Hallows
Корицата на българското издание.[[1]]
Корицата на българското издание.[[2]]
Автор Дж. К. Роулинг
Първо издание 2007 г.
Великобритания, САЩ
Издателство Bloomsbury (Великобритания), Scholastic (САЩ), Егмонт България
Оригинален език английски
Жанр фентъзи
Вид роман
Поредица Хари Потър
Предходна Хари Потър и Нечистокръвния принц

Преводач Емилия Л.Масларова
ISBN ISBN 9789542701514

бележки
  • Българският вариант съдържа откъс от Хоефорите" на Есхил и е от изданието на "Народна култура" от 1967 година, в превод от старогръцки език на проф.д-р Александър Ничев
    Използван е откъс от
    "Другите плодове на самотата" на Уилям Пен е от оригиналното издание "Harry Potter and the Deathly Hallows" в превод от английски език на Емилия Л.Масларова
Хари Потър и Даровете на смъртта в Общомедия

„Хари Потър и Даровете на смъртта“[1][2] (на английски: Harry Potter and the Deathly Hallows) е седмата и последна книга от поредицата за магьосника Хари Потър от британската писателка Дж. К. Роулинг. Официалното заглавие на български език е обявено на 13 ноември 2007, месец преди заплануваното издаване на книгата[3]. Оригиналното заглавие на книгата бе обявено на 21 декември 2006 г. от авторката Дж. К. Роулинг в официалния ѝ уебсайт. След като става ясно, че архаичните думи, използвани в заглавието не могат да бъдат преведени лесно без да е прочетена книгата, Роулинг посочва като алтернативно заглавие „Хари Потър и Реликвите на Смъртта“ (Harry Potter and the Relics of Death). Преди това в България предимно се използва неточният превод „Хари Потър и Смъртоносните светии“.[4][5]

В книгата има развръзка на всички незавършени сюжети от предишните шест книги. Официалното българско заглавие "Хари Потър и Даровете на Смъртта" беше обявено на 13 ноември, месец преди публикуването на книга 7 в България на 13 декември. Издателството Сколастик отпечата за САЩ рекордните първоначални 12 милиона копия от книгата. Предишната част от поредицата първоначално бе отпечатана в 10.8 млн. копия.[6] За рекламната кампания на американските издатели бяха похарчени няколко милиона долара, като лозунгът бе „Скоро ще бъдат седем“. Роулинг завърши писането на книгата на 11 януари 2007 в хотел Балморал в Единбург.[7] Седмата книга бе издадена във всички англоговорещи страни на 21 юли 2007 година. Българският превод бе публикуван на 13 декември 2007. [8] от "Егмонт България", на същата дата като предходните две книги.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Лорд Волдемор и смъртожадните планират да устроят засада на Хари, когато той напуска дома на семейство Дърсли, придружен от Ордена на феникса. За да объркат Лорда, шестима от Ордена пият многоликова отвара и стават седем Потъровци (с истинския). По някое време в гонитбата Волдемор разбира кой е истинският Потър, изпраща заклинание, но се случва нещо странно. В битката са убити Аластор Муди по прякор "Лудоокия" и совата на Хари – Хедуиг, а Джордж Уизли губи ухото си. Останалите пристигат в "Хралупата" (дома на семейство Уизли). Там Хари остава за сватбата на Бил Уизли и Фльор Делакор. Вечерта, в която Хари има рожден ден, се появява министърът на магията, за да връчи на Рон, Хърмаяни и Хари това, което е завещал Дъмбълдор на всеки един от тях, съответно Загасителя на Рон, книгата "Приказки на Барда Бийдъл" (от която разбират за трите дара на смъртта, а и впоследствие го потвърждава и бащата на Луна Лавгууд) на Хърмаяни, а на Хари — златния снич, който той улавя в първия си куидичен мач (по-късно става ясно, че в снича се намират пръстенът на Гонт, който е хоркрукс, и камък, който е един от трите Дара на смъртта).

Символът на Даровете на Смъртта

На сватбата на Бил и Фльор Хари приема образа на малко мъгълче от селото и се представя за Барни Уизли (братовчед на Рон). За голямо учудване на почти всички, на сватбата пристига Виктор Крум, който казва, че на гърдите на бащата на Луна Лъвгуд, Ксенофилиус, е знака на черния магьосник Гриндълоулд, който убил дядо му. На сватбата е също и Елфиъс Дож, който малко преди това е написал статия за трагичната съдба на Дъмбълдор в ранните му години, която по-късно е оплюта и опровергана от Рита Скийтър в книгата ѝ "Животът и лъжите на Албус Дъмбълдор". Точно покрай това се заформя спор между Дож и лелята на Рон, Мюриъл, по време на който Хари разбира, че Батилда Багшот, авторка на "История на магията" и приятелка на Дъмбълдор, е живяла в Годрикс Холоу (родното село на Хари, където са загинали и родителите му), но че също така и Дъмбълдор е живял там. По средата на сватбеното тържество се появява покровителят на Кингзли Шакълболт, който съобщава, че министерството е паднало, Руфъс Скримджър е мъртъв, а смъртожадните идват. Малко след това пристигат и смъртожадните, но Хари, Хърмаяни и Рон успяват да се магипортират, където биват проследени от смъртожадни. Така те започват последното си пътуване с цел да изпълнят заръката на Дъмбълдор да унищожат останалите хоркрукси на Волдемор.

Фалшивият медальон, който Хари и Дъмбълдор откриват в шестата книга "Хари Потър и Нечистокръвният принц", е от Регулус Артикулс Блек – брат на Сириус Блек, накратко Р.А.Б. Хари, Рон и Хърмаяни се магипортират към Хогуортс, но защитните заклинания, направени от смъртожадните, им попречват и те се отклоняват към Хогсмийд. Там братът на Албус – Абърфорт Дъмбълдор, ги подслонява в неговото барче и им помага да стигнат до Хогуортс през таен проход. Така Хари успява да намери и унищожи последния хоркрукс и накрая да убие Лорда.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за Фентъзи.