Хари Худини

Хари Худини Harry Houdini
илюзионист
Роден	24 март 1874 г. Будапеща, Австро-Унгария
Починал	31 октомври 1926 г. Детройт, Мичиган
Погребан	Съединени американски щати
Етнос	евреи
Религия	юдаизъм
Активен период	от 1896 г. до 1926 г.
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Хари Худини в Общомедия

Хари Худини (на английски: Harry Houdini), роден Ерих Вайс, (Erich Weiss или Ehrich Weisz) е американски илюзионист и каскадьор. През 1892 г. приема псевдонима Худини в чест на неговия духовен учител, френският илюзионист Робер Уден (Jean Eugène Robert-Houdin), а Хари – по името на Хари Келар, също известен фокусник.

Биография

Худини с майка си и жена си

Според намереното след смъртта на Хари Худини свидетелство за раждане (The Houdini Birth Research Committee's Report (1972)), той е роден в Будапеща, Кралство Унгария (при все че сам е твърдял, че е роден в САЩ, а поради летателните си подвизи в Австралия минава пред феновете си и за австралиец). Той е четвъртото от общо 6 деца на равина Майер Самуел Вайс (1829–1892) и жена му Сесилия Щайнер (1841–1913), унгарски евреи (баща му има син и от първия си брак, наречен Херман). Всичките са момчета, с изключение на Кари Гладис, която остава почти сляпа, след инцидент в детството си. Семейство Вайс (Weisz) емигрира в САЩ на 3 юли 1878 г., когато малкият Ерих (Ehrich) е на 4 години; преименуват се с по-лесен и според немската транскрипция правопис – така момчето става Erich Weiss. През 1887 година се установяват в Ню Йорк сити, след като преди това са живели в щатите Уисконсин и Милуоки. По онова време са много бедни.

Хари Худини започва да прави фокуси, когато е само на 10 години, т.е. още около времето на преселването си в Милуоки, но още преди това започва да се подвизава, като акробат на трапец. На младини е и известен крос-бегач, а негов треньор е известният илюзионист, (пара)психолог и писател Джоузеф Ф. Рин (отначало привърженик, а после и критик на спиритизма, чийто критик по-късно е и самият Худини).

Започва професионалната си кариера в цирка през 1891 г., но без особен успех. Партнира си с известния по това време шоумен Емил Джароу. Цирковите му номера са предимно от сферата на триковете с карти за игра, изявява се и като нископлатен актьор, изобразяващ от себе си „див човек“ и разни други подобни персонажи, в т.нар. „евтини музеи“ (dime museum) - изложби на човешките странности и изродства/впечатляващи мутации. После прави гастроли (артистични пътешествия) из САЩ със своя брат Теодор (наричан и Даш Хардийн), с когото образуват дуото Братя Вайс. Те дори участват в Световното изложение в Чикаго през 1893 г., но после се връщат в Ню Йорк и работят почти безплатно за някого си Хубер, съдържател на евтин музей. През 1894 г. Хари Худини се запознава с Вилхелмина Беатрис Ранер, певица и танцьорка, за която същата година се жени и която по-нататък изпълнява ролята на негова асистентка, под името Бес Худини.

Хари Худини става известен (от 1899 г.) със своите номера с измъкване (магически бягства/ескейпология). Той се самоосвобождава от белезници и от резервоари, пълни с вода, заключени с катинари. Непрекъснато усъвършенства и усложнява своите трикове и фокуси. Намира все повече екзотични места и ситуации, в които да прояви способностите си, заради което и пътува много по света. Първо привлича вниманието с водевил в Съединените щати, а след това на обиколка из Европа, където предизвиква полицейските сили да го държат затворен. Скоро той разширява репертоара си, като включва вериги, въжета, спуснати от небостъргачи, усмирителни ризи под вода и да се измъква от и да задържа дъха си в запечатани контейнери с вода, мляко, бира. Освен със самия себе си Худини осъществява забележителни илюзии и с брат си Теодор Хардийн, а един от най-известните му номера включва и слон, който „изчезва“ от сцената (Хари Худини купува този трик от друг известен фокусник – Чарлз Морит).

През 1910 година (тогава вече богат и известен) Худини започва да се снима в киното и има участия в няколко филма (главно приключенски), във връзка с това се мести в Лос Анжелис, после се връща в Ню Йорк, където инвестира и в работа по собствени и на брат си (Теодор Хардийн) филмови продукции, които пак снима в Калифорния. Не постига обаче особен успех пред публиката и през 1923 г. изостава актьорството и въобще – кино-бизнеса, заради незадоволителните си хонорари и печалби.

Започва да се интересува от авиация още в зората на този вид транспорт и запазва интереса с към него през целия си живот. Той е летец-ентусиаст и успява да стане (документирано) първият човек, управлявал успешно моторен самолет (по-точно – биплан) в Австралия (18 март 1910 г.) Лети още много в тази страна и планира да започне да се появява навсякъде със самолет, но впоследствие така и не осъществява нито един полет другаде. Става приятел с вече бившия президент американски Теодор Рузвелт. Има слухове, че се свързва с тайните специални служби на САЩ и с британската агенция Скотланд Ярд. Известен е и като масон, както и като колекционер и филантроп, но също и със скъперничеството си, породено от страха му от мизерията, с каквато се е сблъсквал немалко, особено в началото на живота си. Той се занимава и с това да съди хора, които го критикуват, опитват се да го изобличат, като мошеник или имитират номерата му. Самият той в различни свои писания критикува други илюзионисти и ги изкарва лъжци и измамници, включително самия Робер Уден, след като има конфликт с вдовицата на сина му, която не позволява на Худини да посети гроба на идола си.

В продължение на много години Хари Худини е най-високоплатеният изпълнител в американския водевил. В разцвета на славата си той печели толкова много, че вестниците твърдят, че е почти двойно по-добре платен от президента на САЩ. Купува си къща в Харлем, Ню Йорк (впоследствие негърско гето, с много тежки условия на живот, но тогава все още един от особено престижните и луксозни квартали на града). Особено в последното десетилетие от живота си той издава и свои книги (проявява се и като журналист и дори има собствено списание), в които разкрива много от тайните на своите трикове. Той също така разобличава някои шарлатани, които твърдят, че им помагат свръхестествени, отвъдни сили. Във връзка с анти-спиритическата си дейност Худини дори се скарва с британския писател Артър Конан-Дойл, който решава, че самият той явно е спиритист, щом постига такива чудеса. В светлината на всичко това неговата смърт (31 октомври 1926 г.) остава забулена в загадка. С напредване на възрастта той често попада в болница след свои представления. Официалната версия за смъртта на Хари Худини е, че е починал от перитонит, но има съмнения, че може да е убит, както и че непосредствената причина за фаталното влошаване на здравословното му състояние е инцидент с негов почитател, изпробващ неговата издръжливост на удари без да изпита болка.

Погребението на Худини се състои на 4 ноември 1926 г. в Ню Йорк, в присъствието на над 2000 опечалени. Той е погребан в гробището Махпелах в Глендейл, Куинс, Ню Йорк, а на гроба му е изписан гербът на Обществото на американските магьосници, чийто президент е. През 1927 г. към екседрата е добавен бюст-паметник, което е рядкост, тъй като гравираните изображения са забранени в еврейските гробища. През 1975 г. бюстът е унищожен от вандали. Временни бюстове са поставени на гроба до 2011 г., когато група от музея „Худини“ в Скрантън, Пенсилвания, поставя постоянен бюст с разрешението на семейството на Худини (той и Бес нямат деца, а тя умира през 1943 г., така че става дума за потомци на другите им роднини) и на управата на гробището.

Вижте също

• Бъстър Кийтън
• Мистер Сенко
• „Рагтайм“ - роман от Едгар Лорънс Доктороу
• Алистър Кроули
• Ранни птици на авиацията
• Бутирка
• Щат Ню Йорк
• Сали Стрътърс
• Апендицит
• Фонограф
• Маска
• Акробатичен танц
• Окултизъм
• Национална детективска агенция Пинкертън
• Факира Мити
• „Дейли Мирър“ – британски таблоид
• Австро-Унгария
• Хирзутизъм
• Дейвид Копърфийлд
• „До Чикаго и назад“ – пътепис от Алеко Константинов
• Кенет Силвърман