Харков
| Харков Харків | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| — град — | ||||||||
  | ||||||||
Отгоре надолу, отляво надясно: Дом на държавната промишленост, Южна жп гара, Успенска катедрала, Памeтник на Тарас Шевченко, Сградата на общината, главният корпус на Харковския университет | ||||||||
  Харков  Харков | ||||||||
| Страна |  Украйна | |||||||
| Област | Харковска област | |||||||
| Площ | 350 km² | |||||||
| Надм. височина | 152 m | |||||||
| Население | 1 433 886 души (2021) 4097 души/km² | |||||||
| Основаване | 1654 г. | |||||||
| Първо споменаване | 1552 г. | |||||||
| Пощенски код | 61000–61499 | |||||||
| Телефонен код | 572 | |||||||
| МПС код | ХА | |||||||
| Официален сайт | www.city.kharkiv.ua | |||||||
| Харков в Общомедия | ||||||||
.jpg)
.jpg)
Ха̀рков (на украински: Харків, произн. „Харкив“) е вторият по големина град в Украйна с население 1 754 123 души (2005), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната и едно от главните промишлени, културни, образователни и научни средища в Украйна.
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
Основан в средата на XVII век като седалище на един от полковете на Слободска Украйна, градът е със свой университет от 1807 г. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917 – 34) на Украинската съветска социалистическа република. По време на големия украински глад (гладомор) от началото на 30-те години много хора напускат украинските села, търсейки храна в градове като Харков. Някои от тези хора умрели от глад и били погребани тайно в градските гробища.
По време на Втората световна война Харков на четири пъти е поле на бойни действия. Градът е превзет от Вермахта, по-късно е освободен от Червената армия, след което отново е превзет от Вермахта. На 23 август 1943 е за втори път в съветски ръце. Около седемдесет процента от града е унищожен, а 10 000 жители на града – убити.
Преди окупацията танковата промишленост на Харков е изнесена в Урал заедно с цялото оборудване, превръщайки се в сърцето на танковите програми на Червената армия. След войната съоръженията са върнати обратно в Харков, а танковите заводи работят и до днес.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- През 2007 г. виетнамската общност в града построява най-големия будистки храм в Европа – „ЧукЛам Харков“ („Бамбукова гора Харков“), на площ от 1 хектар.
- Харковският площад „Свобода“ (Дзержинский) е осмият по големина централен градски площад в Европа и на четиринадесето място по големина в света.
- Шест театъра
- Градска художествена галерия
- Пет музея
- Благовещенска катедрала
Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]
Харковският университет е основан през 1807 г. от Василий Каразин. В Харков има 30 висши учебни заведения и 60 научноизследователски института.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Харков се специализира в оръжейната промишленост и машиностроенето. В града съществуват стотици промишлени компании, сред които:
- Харковско конструкторско бюро по машиностроене „А. А. Морозов“
- Завод „В. А. Малишев“ (водещ в производството на танкове от 30-те години на XX век)
- Хартрон (аерокосмическа и ядрена електроника)
- Турбоатом (турбини)
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Харков разполага с метро с дължина 34 km и 26 спирки.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Брой на населението |
|---|---|
| 1660 | 1000[1] |
| 1788 | 10 742[2] |
| 1850 | 41 861[3] |
| 1861 | 50 301[3] |
| 1901 | 198 273[3] |
| 1916 | 352 300[4] |
| 1917 | 382 000[5] |
| 1920 | 285 000[4] |
| 1926 | 417 000[4] |
| 1939 | 833 000[6] |
| 1941 | 902 312[4] |
| 1941 | 1 400 000[7] |
| 1941 | 456 639[4][8] |
| 1943 | 170 000[9] |
| 1959 | 930 000[3] |
| 1962 | 1 000 000[3] |
| 1976 | 1 384 000[3] |
| 1982 | 1 500 000[2] |
| 1989 | 1 593 970 |
| 1999 | 1 510 200 |
| 2001 | 1 470 900[10] |
- Родени в Харков
- Валентин Арсениев (р. 1908), български писател
- Людмила Гурченко (1935 – 2011), актриса и певица
- Александър Зилоти (1863 – 1945), пианист
- Алексей Печеров (р. 1985), баскетболист
- Марк Тайманов (р. 1926), шахматист
- Александър Шевченко (1883 – 1948), художник
- Починали в Харков
- Марин Дринов (1838 – 1909), български историк, прекарал по-голямата част от живота си в града
- Владимир Савон (1940 – 2005), украински шахматист
- Други личности, свързани с Харков
- Васил Кънчов (1862 – 1902), български учен, учил химия в Харков (1884 – 1885)
- Христо Славейков (1862 – 1935), български политик, завършил право в Харков през 1881
- Иван Бунин (1870 – 1953), руски поет и писател, живял в Харков (1889 – 1895)
- Кръстьо Раковски (1873 – 1941), съветски политически и държавен деец, и дипломат от български произход, първият министър-председател на Украйна през периода 1919 – 1923 г., живял в Харков (1919 – 1923)
- Виктор Скумин (p. 1948), руски и съветски учен, психиатър, психотерапевт и психолог, професор, доктор на медицинските науки, писател, философ, живял в Харков (1967 – 1993).
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Харков е побратимен град с:[11][12]
Белгород, Русия
Болоня, Италия
Бърно, Чехия[13]
Варна, България[14]
Даугавпилс, Латвия
Дзинан, Китай
Каунас, Литва[15]
Кутаиси, Грузия
Лил, Франция- Москва, Русия
- Нижни Новгород, Русия
Нюрнберг, Германия
Познан, Полша[16][17]
Ришон ле Цион, Израел- Санкт Петербург, Русия
Синсинати, САЩ- Тиендзин, Китай
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Вливането на река Лопанская в река Харков
Покровският собор, 1689 – 1729
Успенският собор, 1771 – 1774
Католическата катедрала „Дева Мария“ 1887 – 1892
Институтът на танковите войски
Ректоратът на Харковския университет, 1930 – 1932
Централният универсален магазин, 1933
Харковската гара, 1946
Харковският театър за опера и балет, 1991 – 1992
Паметникът на репресираните кобзари, 1997
,_%D0%B2%D1%83%D0%BB.%D0%93%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F,4,_%D0%BC.%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%96%D0%B2.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Л.И. Мачулин. Mysteries of the underground Kharkov. Х., 2005. ISBN 966-8768-00-0 ((ru))
- ↑ а б Kharkov: Architecture, monuments, renovations: Travel guide. ред. А. Лейбфрейд, В. Реусов, А. Тиц. Х., Прапор, 1987 ((ru))
- ↑ а б в г д е N. T. Dyachenko. Улицы и площади Харькова. // dalizovut.narod.ru, 1977. Посетен на 31 март 2015. (на руски)
- ↑ а б в г д А.В. Скоробогатов. Kharkov in times of German occupation (1941 – 1943). X., Прапор, 2006. ISBN 966-7880-79-6 ((uk))
- ↑ Oleksandr Leibfreid, Yu. Poliakova. Kharkov. From fortress to capital. Х., Фолио, 2004 ((ru))
- ↑ State archives of Kharkov Oblast. Ф. Р-2982, оп. 2, file 16, pp. 53 – 54.
- ↑ Н. И. Рудницкий. Военкоматы Харькова в предвоенные и военные годы. ((ru))
- ↑ In reference to the German census of December 1941; without children and teenagers no older 16 years of age; numerous city-dwellers evaded the registration. ((ru))
- ↑ Mykyta Khruschev. Report to ЦК ВКП(б) of August 30, 1943. History: without „white spots“. Kharkiv izvestia, No. 100 – 101, August 23, 2008, с. 6 ((ru))
- ↑ Ukrainian Census (2001)
- ↑ Города-побратимы Харькова
- ↑ Міста-побратими
- ↑ Partnerská města
- ↑ Община Варна > ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ, архив на оригинала от 30 август 2009, https://web.archive.org/web/20090830070204/http://www.varna.bg/varna/twinning/index.htm, посетен на 2009-09-21
- ↑ Partners
- ↑ Charków (Ukraina)
- ↑ Wprowadzenie
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- citynet.kharkov.ua[неработеща препратка]
- city.kharkov.ua
- Портал на град Харков
- Строителство в Харков
- Транспорт в Харков
- www.karta.kharkov.ua
- Харков Моята къща - градски портал в града
|
Портал „
Портал „