Харков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Харков
Харків, Харьков
— Град —
Знаме    Герб
Kharkiv montage (2015).png
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Харковска област
Площ 310 km²
Надм. височина 152 m
Население (2007) 1 461 000 души
4713 души/km²
Основаване 1654 1552
Пощенски код +380 57
Телефонен код 61001 — 61204
МПС код АХ, ХА, UA21
Официален сайт http://www.city.kharkov.ua/
Харков в Общомедия

Харков (на украински: Ха́рків (произношение: „Харкив“), на руски: Ха́рьков) е вторият по големина град в Украйна с население 1 754 123 души (2005), административен център на Харковска област. Разположен е в североизточната част на страната и едно от главните промишлени, културни, образователни и научни средища в Украйна.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Харков през 19-ти век

Основан в средата на 17 век като седалище на един от полковете на Слободска Украйна, градът е със свой университет от 1807 г. В ранните години от съществуването на Съветския съюз Харков е столица (1917–34) на Украинската съветска социалистическа република. По време на големия украински глад (гладомор) от началото на 30-те години много хора напускат украинските села, търсейки храна в градове като Харков. Някои от тези хора умрели от глад и били погребани тайно в градските гробища.

По време на Втората световна война Харков на четири пъти е поле на бойни действия. Градът е превзет от Вермахта, по-късно е освободен от Червената армия, след което отново е превзет от Вермахта. На 23 август 1943 е за втори път в съветски ръце. Около седемдесет процента от града е унищожен, а 10 000 жители на града – убити.

Преди окупацията танковата промишленост на Харков е изнесена в Урал заедно с цялото оборудване, превръщайки се в сърцето на танковите програми на Червената армия. След войната съоръженията са върнати обратно в Харков, а танковите заводи работят и до днес.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Св. Дмитрий, изобразена на пощенска картичка от 19. век
  • През 2007 г. виетнамската общност в града построява най-големия будистки храм в Европа – „ЧукЛам Харков“ („Бамбукова гора Харков“), на площ от 1 хектар.
  • Харковският площад „Свобода“ (Дзержинский) е осмият по големина централен градски площад в Европа и на четиринадесето место по големина в света.
  • Шест театъра
  • Градска художествена галерия
  • Пет музея
  • Благовещенска катедрала

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

Харковският университет е основан през 1807 г. от Василий Каразин. В Харков има 30 висши учебни заведения и 60 научноизследователски института.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Харков се специализира в оръжейната промишленост и машиностроенето. В града съществуват стотици промишлени компании, сред които:

  • Харковско конструкторско бюро по машиностроене „А. А. Морозов“
  • Завод „В. А. Малишев“ (водещ в производството на танкове от 30-те години на 20. век)
  • Хартрон (аерокосмическа и ядрена електроника)
  • Турбоатом (турбини)

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Харков разполага с метро с дължина 34 km и 26 спирки.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Година Брой на населението
1660 1000[1]
1788 10 742[2]
1850 41 861[3]
1861 50 301[3]
1901 198 273[3]
1916 352 300[4]
1917 382 000[5]
1920 285 000[4]
1926 417 000[4]
1939 833 000[6]
1941 902 312[4]
1941 1 400 000[7]
1941 456 639[4][8]
1943 170 000[9]
1959 930 000[3]
1962 1 000 000[3]
1976 1 384 000[3]
1982 1 500 000[2]
1989 1 593 970
1999 1 510 200
2001 1 470 900[10]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Харков е побратимен град с:[11][12]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Л.И. Мачулин. Mysteries of the underground Kharkov. Х., 2005. ISBN 966-8768-00-0 ((ru))
  2. а б Kharkov: Architecture, monuments, renovations: Travel guide. ред. А. Лейбфрейд, В. Реусов, А. Тиц. Х., Прапор, 1987 ((ru))
  3. а б в г д е 1977. Посетен на 31 March 2015.
  4. а б в г д А.В. Скоробогатов. Kharkov in times of German occupation (1941–1943). X., Прапор, 2006. ISBN 966-7880-79-6 ((uk))
  5. Oleksandr Leibfreid, Yu. Poliakova. Kharkov. From fortress to capital. Х., Фолио, 2004 ((ru))
  6. State archives of Kharkov Oblast. Ф. Р-2982, оп. 2, file 16, pp. 53–54.
  7. Н. И. Рудницкий. Военкоматы Харькова в предвоенные и военные годы. ((ru))
  8. In reference to the German census of December 1941; without children and teenagers no older 16 years of age; numerous city-dwellers evaded the registration. ((ru))
  9. Mykyta Khruschev. Report to ЦК ВКП(б) of August 30, 1943. History: without «white spots». Kharkiv izvestia, No. 100–101, August 23, 2008, с. 6 ((ru))
  10. Ukrainian Census (2001)
  11. Города-побратимы Харькова
  12. Міста-побратими
  13. Partnerská města
  14. Община Варна > ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ
  15. Partners
  16. Charków (Ukraina)
  17. Wprowadzenie

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]