Харманлийска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Харманлийска река
Voyvodovo river.jpg
Реката край с. Войводово.
Bulgaria Haskovo Province relief location map.jpg
41.8561° с. ш. 25.1522° и. д.
41.9372° с. ш. 25.9283° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Кърджали
Община Черноочене
Област Хасково
Община Минерални бани
Община Хасково
Община Харманли
Дължина 90 km
Водосборен басейн 956 km²
Отток 5,47 m³/s
Начало
Място Източни Родопи,
на 1,5 km западно от
курорта „Паничково“
Координати 41°51′21.96″ с. ш. 25°09′07.92″ и. д. / 41.8561° с. ш. 25.1522° и. д.
Надм. височина 755 m
Устие
Място десен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 41°56′13.91″ с. ш. 25°55′41.88″ и. д. / 41.9372° с. ш. 25.9283° и. д.
Надм. височина 73 m
Реката и Гърбавия мост в Харманли, 1930 г.

Харманлийска река (до 1942 г. Олудере, до 1945 г. Величка) е река в Южна България – Област Кърджали, община Черноочене и област Хасково, общини Минерални бани, Хасково и Харманли, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е над 90 km, която ѝ отрежда 33-то място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Мечковец, северните склонове на ридовете Чуката и Хухла на Източните Родопи и голяма част от Хасковската хълмиста област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Харманлийска река води началото си от извор-чешма (755 m н.в.), разположена на шосето Асеновград – Кърджали, на 1,5 km западно от курорта „Паничково“ в Източните Родопи под името Величка. До село Боян Ботево тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След това завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево завива на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла (североизточно разклонение на Източните Родопи) от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. Преди град Харманли образува красив пролом с дължина около 9 – 10 km. Влива се отдясно в река Марица на 73 m н.в., на 1,2 km североизточно от Харманли.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 956 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на северозапад и север – с водосборните басейни на Банска река и други малки десни притоци на Марица;
  • на югоизток – с водосборния басейн на Бисерска река, десен приток на Марица;
  • на югозапад – с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица.

Схема на пътя на реката[редактиране | редактиране на кода]

RiverIcon-Spring.svg 90 km: в Източни родопи Mountain Icon.svg на 755 m н.в.
RiverIcon-AffluentR.svg : Дюдюклюдере
RiverIcon-AffluentR.svg : Лява река
RiverIcon-AffluentR.svg : Асардере
RiverIcon-AffluentR.svg : Кюпрюдере
RiverIcon-AffluentL.svg : Сичерско дере
RiverIcon-AffluentR.svg : Дерменджидере
RiverIcon-AffluentL.svg : Къзъклийско дере
RiverIcon-LakeStart.svg : начало язовир Тракиец
RiverIcon-LakeAffluentR.svg : Пчеларовска река
RiverIcon-LakeAffluentR.svg : Батакдере
RiverIcon-LakeEnd.svg : край язовир Тракиец
RiverIcon-City.svg : село Тракиец
RiverIcon-AffluentR.svg : Саламдере
RiverIcon-AffluentR.svg : Кюлюдере
RiverIcon-AffluentR.svg : Бързей
RiverIcon-AffluentR.svg : Сазлия
RiverIcon-AffluentL.svg : Хасковска река (най-голям приток)
RiverIcon-AffluentR.svg : Юнгюрмездере
RiverIcon-AffluentL.svg : Узунджовска река
RiverIcon-City.svg : село Брягово
RiverIcon-AffluentR.svg : Курудере
RiverIcon-AffluentR.svg : Кюмюрлукдере
RiverIcon-City.svg : град Харманли
RiverIcon-Mouth.svg 0 km: в река Марица на 73 m н.в.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода февруари-март, а минимумът – август. Среден годишен отток при град Харманли – 5,47 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 8 населени места, в т.ч. 1 град и 7 села:

Стопанско значение, екология[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката са включени в Хасковската напоителна система, като в горното ѝ течение е изграден големият язовир „Тракиец“.

Покрай левия бряг на реката, на протежение от 9 km, между селата Стойково и Брягово преминава участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа (европейски коридор Е 85) Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 518.