Харман кая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Харман кая
Североизточната скална площадка
Североизточната скална площадка
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.583° с. ш. 25.517° и. д.
Харман кая
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Светилище
Период VI-I век пр. Хр.
Епоха Енеолит

Харман кая е едно от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси в Родопите, намиращо се в землището на село Биволяне, Община Момчилград.

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Обектът е регистриран от проф.Васил Миков през 1941 г. Според него, в подножието на Харман кая личат останките на „най-големия тракийски град“, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според Миков, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I в.пр.Хр.

В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница. Засега няма данни, че култовият комплекс Харман кая е функционирал и през Средновековието, за разлика от други скално изсечени култови обекти.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Вертикалната скала с издълбани ниши
Фигура от светилището Харман кая

Скално изсеченият археологически обект „Харман кая“ е разположен в едноименната местност, отстояща на половин километър северно и североизточно от махалите Абица и Гъсак на село Биволяне, Община Момчилград. Мегалитният комплекс се е развил около малка естествена пещера. Срещу входа на пещерата е намерена керамика от енеолита, а от двете ѝ страни са изсечени трапецовидни ниши. До този момент паметникът не е проучван с помощта на системни археологически и геофизически методи. Информация за него дават в свои публикации: проф. Ана Радунчева (1990)[2], Мария Николчовска; Тодорова и Шукерова (1996)[3] и проф. Валерия Фол (2000)[4].

Светилището е изградено на невисоко плато около естествена малка пещера с дълбочина 7 m. Пред нея по повърхността на терена е най-голямото струпване на керамични фрагменти, най-ранното от които се отнася към късната енеолитната епоха, а най-късното е от I-II в.сл.Хр. Във вертикалната скала до входа на пещерата, на юг, са издълбани трапецовидни ниши. В подножието на платото има още една карстова пещера, с дълбочина 20 m, със следи от обработка.[5]

Платото, обградено със скали се издига над околността и е естествено укрепено. Вътрешното сакрално пространство обхваща скалистия връх и пещерата. В него древните са влизали през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове все още личат в скалите. Във външното сакрално пространство са разположени изсечените в скалите площадки, определени и като като места за наблюдения на слънцето, основите на помещения, стълби, жертвени ями, олтари, басейни (вероятно за пречиствания). Личат и издълбаните в хоризонталните скали легла за дървени конструкции. Дъждовната вода е извеждана извън помещенията чрез улеи, врязани в хоризонталните скали. В това външно сакрално пространство се издигат скали с издълбани в тях трапецовидни ниши и олтари за жертвоприношения. В това пространство се намират и две изравнени в скалата площадки с диаметър 10 – 15 m. Първата площадка, означена като североизточна, е с овална форма и лек наклон на север. Чрез изсичане са оформени 6 на брой концентрични полукръга с разстояние един от друг от 0,3 до 1,4 m, чиито диаметър, естествено, непрекъснато се удължава. В скалата, в западния край на площадката, е издълбан трон, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбан трон, обърнат на североизток.[6]

Доц. Георги Нехризов е научният ръководител, на който според българското законодателство е издадено разрешение и единствен има право да публикува обстоятелство на разкриване на археологически обекти и структури в срок от 10 години за археологическия обект Харман кая.[7]

Археоастрономическo проучване[редактиране | редактиране на кода]

Археоастрономическите проучвания проведени от доц. Алексей Стоев и Пенка Мъглова на двете изсечени в скалите площадки, сочат, че те най-вероятно са служели за измерване на годишния цикъл и за установяване на лятното и зимно слънцестоене. Според интерпретацията на Стоев и Мъглова показват, че скалният мегакомплекс, предназначен за такива наблюдения на слънцето, е бил създаден около 2000 г.пр.Хр., но дебелият културен пласт датиращ от Халколита сочи много по-ранна дата.

Изследванията на Стоев и Мъглова доказват, че част от автохтонната релефна структура на обекта е била използвана за позиционни астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите слънцестоения, по методите на векторно-хоризонталната астрономия. Наблюденията на Слънцето от североизточната, изкуствено заравнена площадка на скалния комплекс са се извършвали в периода около 2000 г. пр. Хр. Според тях има основание да се предполага, че тези наблюдения са били включвани в ритуалните практики по това време, когато култът към Слънцето е бил широко разпространен и всички свещенодействия върху високата скала вероятно са били осъзнавани като космоструктуриране: действия, преодоляващи хаоса и осигуряващи плодородие.[8]

Международна експедиция[редактиране | редактиране на кода]

В края на юли месец 2014 г. е обявено, че Международна експедиция ще изследва знаци, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман кая. Част от учените са проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастрономът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шох и астрофизикът Томас Брофи.

Учените са придружени и от екип на БНТ, който заснема работата и продуцира документален филм с работно заглавие „По следите на древните“, който предизвика и международен медиен интерес към древното наследство на България, което е слабо познато в международен план и не добре изследвано.[9][10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. МИКОВ, В.; Археологически находки в Източните Родопи. – Родопа 1941; бр. 1: 3 – 4.
  2. РАДУНЧЕВА, А., Скални светилища от каменомедната епоха в Източните Родопи., ИИ на АИМ – БАН, т. ХVІІ, София, 1990, стр. 141 – 150.
  3. Николчовска, М., Тодорова, С., Шукерова, А. 1996. Момчилград (природа, археологически паметници, традиционна култура), МЦ по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, С. 1996, стр. 62 – 63.
  4. ФОЛ, В. 2000. Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. Унивеситетско издателство. „Св. Кл. Охридски“& Demax. София.
  5. Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи.
  6. ФОЛ, В.; Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. Унивеситетско издателство. „Св. Кл. Охридски“& Demax; 2000 София
  7. http://society.actualno.com/Arheologicheskite-razkopki-na-Perperikon-zapochvat-na-4-avgust--news_42295.html
  8. Харман Кая; Проект Скално-изсечените свети места на Траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи.
  9. dnevnik.bg Астрофизик от НАСА с още трима учени тръгват по следите на древна цивилизация в Родопите
  10. bnt.bg По следите на древна цивилизация в Родопите – разговор с Робърт Бовал

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]