Харолд Крото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харолд Крото
Harold Kroto
британски химик
Роден
Починал
30 април 2016 г. (76 г.)
Учил вШефийлдски университет
НаградиНобелова награда за химия (1996)[1][2]
Научна дейност
Областхимия
Работил вСъсекски университет
Университет на щата Флорида
Известен сбъкминстърфулерен
НаградиНобелова награда за химия (1996)
Медал Копли (2004)
Семейство
СъпругаМаргарет Хенриета Хънтър
Деца2
ПодписSir Harold Walter Kroto.png
Уебсайтwww.kroto.info
Харолд Крото в Общомедия

Харолд Уолтър Крото (на английски: Harold Walter Kroto), познат като Хари Крото, е английски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1996 г. заедно с Робърт Кърл и Ричард Смоли за откриването на фулерените. Крото поощрява научното образование и е критик на религиозните вярвания.

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Крото е роден на 7 октомври 1939 г. в Уисбийч, Кеймбриджшър, Великобритания, в семейството на Едит и Хайнц Кротошинер.[3][4] Фамилното му име е със силезийски произход[5] – потеклото на баща му е от Бояново, Полша, а майка му е от Берлин. Двамата бягат във Великобритания от Нацистка Германия през 1930-те години, тъй като баща му е евреин. Хари израства в Болтън, докато британските власти задържат баща му на остров Ман като гражданин на враждебна държава по време на Втората световна война.[6] През 1955 г. баща му съкращава името на семейството на Крото.[3] Крото развива интерес към химията, физиката и математиката в гимназията в Болтън.

След като завършва средното си образование, записва висше в Шефийлдския университет през 1958 г. Там той получава бакалавърска степен по химия през 1961 г. и докторска степен по молекулярна спектроскопия през 1964 г.[3] Първоначално се занимава в областта на органичната химия, но впоследствие се насочва към квантовата химия и астрохимията.[3]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Крото прекарва две години в постдокторантска работа към Националния изследователски съвет в Отава, Канада, работейки допълнително в областта на молекулярната спектроскопия. През 1966 – 1967 г. работи за лабораториите „Бел“ в Ню Джърси.[3] През 1967 г. е назначен за преподавател в Съсекския университет в Англия. Той остава на тази работа до 1985 г., провеждайки изследвания, главно фокусирани върху спектроскопията на новите нестабилни и полустабилни съединения. Тази работа води до развиването на различни полета от химията, включващи въглерод, свързан чрез множество връзки към елементи като сяра, селен и фосфор. Особена важно откритие е създаването на няколко нови фосфорни съединения, които са засечени чрез микровълнова спектроскопия. Те успяват да изградят три връзки между въглеродния и фосфорния атом.[7]

През 1975 г. Крото вече е професор по химия и работи по множество проекти. Занимава се с астрономия, откривайки че въглеродните съединения съществуват в относително големи пропорции в междузвездното пространство и във външните атмосфери на определени звезди – червените гиганти.[8][9]

През 1985 г., на базата на съсекските си изследвания и звездните си открития, лабораторните експерименти, симулиращи химичните реакции в атмосферата на червени гиганти, демонстрират, че стабилни C60 молекули могат да се образуват спонтанно от кондензираща въглеродна пара. Тази молекула е съставен от 12 пентагона и 20 хексагона от въглеродни атоми.[10] Наречена е в чест на архитекта Бъкминстър Фулър (бъкминстърфулерен), който създава подобни геодезични куполи.[11] Откритието е направено заедно с Робърт Кърл и Ричард Смоли и разкрива областта на фулерените като алотропни форми на въглерода. През 1996 г. триото е наградено с Нобелова награда за химия за това си постижение.

В периода 2002 – 2004 г. Крото служи като президент на Кралското химическо общество.[12] През 2003 г. той е един от 22-мата нобелови лауреати, които се подписват под Хуманисткия манифест.[13] През 2004 г. Крото напуска Съсекския университет и заема позиция в университета на щата Флорида.[14] Там той работи по механизма на образуване и свойствата на наноструктурните системи.[15][16][17]

Личен живот и възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Крото е женен за Маргарет Хенриета Хънтър от 1963 г. От нея има две деца. През свободното си време, Крото се наслаждава на филмите, театъра, изкуството и музиката.[18]

Той е горещ атеист[5] и страстен привърженик на Амнести Интернешънъл.[19] Той счита, че религиозните догми карат хората да приемат неетични и нехуманни действия. Смята, че учените носят отговорност да работят за добруването на целия човешки вид.[20]

Крото силно подкрепя увеличаващата се организирана информация онлайн под формата на Гугъл, Ютуб и Уикипедия.[21]

Хари Крото умира на 30 април 2016 г. в Луис, Източен Съсекс, от усложнения след амиотрофична латерална склероза.[22][23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1996. // Посетен на 3 февруари 2021 г. (на английски)
  2. ↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 3 февруари 2021 г. (на английски)
  3. ↑ а б в г д Sir Harold Kroto – Nobel Autobiography. //
  4. ↑ Harold Walter Kroto Biography – life, family, parents, name, wife, school, mother, young, born, college, time, year, Studied Chemistry in College. Notablebiographies.com.
  5. ↑ а б Harry Kroto – Autobiography. // The Nobel Foundation. Посетен на 21 август 2011.
  6. ↑ „Harold Kroto, Chemist who helped illuminate molecules, dies at 76“], New York Times, 5 May 2016, pg. B14
  7. ↑ Simmons, Nigel P. C. и др. The detection of unstable molecules by microwave spectroscopy: phospha-alkenes. // Journal of the Chemical Society, Chemical Communications 0 (13). 1976. DOI:10.1039/C39760000513. с. 513 – 515.
  8. ↑ Avery, L. W. и др. Detection of the Heavy Interstellar Molecule Cyanodiacetylene. // The Astrophysical Journal 205. 1976. DOI:10.1086/182117. с. L173.
  9. ↑ Harold Kroto: University of Sussex. // University of Sussex. Архивиран от оригинала на 9 март 2016. Посетен на 2 май 2016. Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine.
  10. ↑ Architects of the Microcosmos. //
  11. ↑ C60 – the Celestial Sphere that Fell to Earth. //
  12. ↑ RSC Presidents 1980 to Present Day. Rsc.org.
  13. ↑ Humanism and Its Aspirations: Notable Signers. // Humanism and Its Aspirations: Humanist Manifesto III, a Successor to the Humanist Manifesto of 1933. American Humanist Association. Посетен на 7 септември 2017.
  14. ↑ Sir Harold Kroto FSU Profile. // Архивиран от оригинала на 30 март 2014. Посетен на 29 януари 2006. Архив на оригинала от 2014-03-30 в Wayback Machine.
  15. ↑ Dunk, Paul W. и др. Closed Network Growth of Fullerenes. // Nature Communications 3 (5). 2012. DOI:10.1038/ncomms1853. с. 855.
  16. ↑ Boron vapour trail leads to heterofullerenes. //
  17. ↑ Dunk, PW и др. Bottom-up formation of endohedral mono-metallofullerenes is directed by charge transfer. // Nature Communications 5. 19 декември 2014. DOI:10.1038/ncomms6844. с. 5844.
  18. ↑ Archived copy. // Архивиран от оригинала на 8 октомври 2013. Посетен на 28 май 2014. Архив на оригинала от 2013-10-08 в Wayback Machine.
  19. ↑ Harry W. Kroto quotes. // Посетен на 31 август 2014.
  20. ↑ Think About It: Nobel Prize Winner Sir Harold Kroto Throws Down the Gauntlet. // Посетен на 6 септември 2014. Архив на оригинала от 2016-04-13 в Wayback Machine.
  21. ↑ Ray, Barry. FSU professor, Nobel laureate Kroto to lead discussion, 'The GooYouWiki World and the Educational Revolution'. // FSU, 16 октомври 2012. Посетен на 12 май 2016.
  22. ↑ Nicholas St. Fluer. Harold Kroto, Nobel Prize Winning Chemist, Is Dead at 76. // The New York Times, 4 май 2016. Посетен на 7 май 2016.
  23. ↑ Davis, Nicola. Sir Harry Kroto, Nobel prize-winning chemist, dies at 76. // 2 май 2016. Посетен на 3 май 2016.
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Харолд_Крото&oldid=11402326“.