Харуки Мураками

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Харуки Мураками
Murakami Haruki (2009).jpg
Харуки Мураками през 2009 г.
Роден 12 януари 1949 г. (67 г.)
Професия писател, преводач
Националност японска
Активен период 1979-
Жанр фикция, сюрреализъм, постмодернизъм
Направление постмодернизъм
Награди награда „Йомиури“
награда „Танидзаки“
награда „Франц Кафка
Йерусалимска награда
Съпруга Йоко
Подпис Haruki Murakami signture.svg
Уебсайт harukimurakami.com
Страница в IMDb
Харуки Мураками в Общомедия

Харуки Мураками е известен съвременен японски писател и преводач, в. „Гардиан“ го определя като един от най-големите съвременни романисти. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Харуки Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Въпреки че е роден в Киото, прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавали японска литература.

Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения.

Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 19741982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено Танцувай, танцувай, танцувай и Норвежка гора.

Трилогията на Плъха[редактиране | редактиране на кода]

Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст.[2] Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман Чуй как пее вятърът (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и мъчителна носталгия. След известно време той затваря джаз-бара.

Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише. Една година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“(1973).

През 1982 г. публикува Преследване на дива овца, роман със своеобразен накъсан сюжет и с оригинални магически елементи. С него Мураками печели литературната награда Нома (Noma Bungei Shinjin Sho). Тези романи съставят „Трилогията на Плъха“ (и в трите присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“).

Широко признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. Мураками публикува Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи, в което магическите елементи нарастват.

Той постига най-големия си успех и признание в Япония през 1987 г. с излизането на Норвежка гора. Продават се милиони екземпляри от книгата сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. Мураками напуска Япония и пътува из Европа.

През януари 1991 г. се премества в Америка и работи в Принстънския университет. В този период написва Танцувай, танцувай, танцувай и На юг от границата, на запад от слънцето.

Утвърден романист[редактиране | редактиране на кода]

През 1994/1995 г. Мураками публикува Хроника на птицата с пружина. В този роман фантастичните тенденции се смесват с реализъм. Това е първото му произведение, което съдържа елементи на физическо насилие и докосва социални проблеми, засягайки трудната тема на японските военни престъпления в Манджурия. Хроника на птицата с пружина е романът, който литературната критика най-често цитира като най-високо постижение в творчеството на Мураками. С този роман той печели литературната награда Йомиюри (Yomiuri Literary Award).

През 1997 г. публикува Метрото, публицистична книга за атентата в токийското метро през 1994 година, в която събира интервюта с оцелелите и с роднините на пострадалите, като се стреми да нарисува картина на съвременното японско общество.

Мураками превежда много от произведенията на Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Карвър, Труман Капоти и Джон Ървинг.

Скорошни произведения[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. излиза Спутник, моя любов, а през 2002-а Кафка на плажа.

Издателство Шиничоша публикува в Япония най-обемния роман на Маруками – 1Q84 – на 29 май 2009 г. 1Q84 се произнася като 'ichi kyū hachi yon', което е също като 1984, и 9 също се произнася 'kyū' на японски.

Критика и влияние[редактиране | редактиране на кода]

Романите на Мураками, често критикувани като поп-литература в контекста на японската литература, са наситени с хумор и сюрреалистична атмосфера, и в същото време се отклоняват към теми като алиенацията и самотата.[3] В неговите творби той успява да улови духовната празнота на своето поколение и да изследва негативните ефекти на доминираната от работата и работното японска менталност. Неговото писане критикува упадъка на човешките ценности и липсата на връзка между хората в японското общество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Steve Poole, Tunnel vision, The Guardian, May 27 2000 ((en))
  2. Haruki Murakami, Jazz Messenger, New York Times, July 8 2007 ((en))
  3. Endelstein, Wendy, What Haruki Murakami talks about when he talks about writing, UC Berkeley News, 15 октомври 2008, линк от 28 януари 2009 ((en))

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Чуй как пее вятърът, ISBN 4061860267
    風の歌を聴け Kaze-no uta-o kike (1979)
  • Флипер, 1973, ISBN 4061168622
    1973年のピンボール 1973 Nen-no pinbōru (1980)
  • Преследване на дива овца, превод Емилия Масларова, изд. Колибри (2008), ISBN 9789545296543
    羊をめぐる冒険 Hitsuji o meguru bōken (1982)
  • Страна на чудесата за непукисти и краят на света, превод Емилия Масларова, изд. Колибри (2010), ISBN 9789545297915
    世界の終わりとハードボイルド・ワンダーランド Sekai no owari to hādoboirudo wandārando (1985)
  • Норвежка гора, превод Людмил Люцканов, изд. Колибри (2005), ISBN 9789545293382
    ノルウェイの森 Noruei-no mori (1987)
  • Танцувай, танцувай, танцувай, превод Емилия Масларова, изд. Колибри (2009), ISBN 9789545297076
    ダンス・ダンス・ダンス Dansu dansu dansu (1988)
  • На юг от границата, на запад от слънцето, превод Людмил Люцканов, изд. Колибри (2008), ISBN 9789545295751
    国境の南、太陽の西 Kokkyō-no minami, taiyō-no nishi (1992)
  • Слонът изчезва, ISBN 0679420576
    象の消失 Zō-no shōshitsu (1993)
  • Хроника на птицата с пружина, превод Емилия Масларова, изд. Колибри (2007), ISBN 9789545295126
    ねじまき鳥クロニクル Nejimaki dori kuronikuru (1994/5)
  • Метро, ISBN 0375725806
    アンダーグラウンド Andāguraundo (1997/8)
  • Спутник, моя любов, превод Людмил Люцканов, изд. Колибри (2005), ISBN 9789545294075
    スプートニクの恋人 Supuutoniku-no koibito (1999)
  • След земетресението, ISBN 0375713271
    神の子どもたちはみな踊る Kami-no kodomotachi-wa mina odoru (2000)
  • Кафка на плажа, превод Людмил Люцканов, изд. Колибри (2006), ISBN 9789545294709
    海辺のカフカ Umibe-no Kafuka (2002)
  • След мръкване, превод Владимир Германов, изд. Колибри (2006), ISBN 9789545299490
    アフターダーク Afutādāku (2004)
  • Сляпа върба, спяща жена, ISBN 1400044618
    めくらやなぎと、眠る女 Mekurayanagi to, nemuru onna (2006)
  • 1Q84, превод Венцислав К. Венков, изд. Колибри (2012), ISBN 9786191500079, ISBN 9786191500086, ISBN 9786191500093
    Ichi-kyū-hachi-yon (2009-2010)
  • Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване, превод Дора Барова, изд. Колибри (2014), ISBN 9786191503803
    色彩を持たない多崎つくると、彼の巡礼の年 Shikisai o motanai Tazaki Tsukuru to, kare no junrei no toshi (2013)
  • Мъже без жени, превод Дора Барова, изд. Колибри (2015), ISBN 9786191507115
    女のいない男たち Onna no inai otokotachi (2014)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]