Харуо Сато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харуо Сато
佐藤 春夫
Харуо Сато, 1952 г.
Харуо Сато, 1952 г.
Роден9 април 1892 г.
Починал6 май 1964 г. (72 г.)
Токио, Япония
Професияписател, поет, преводач, литературен критик
Националност Япония
Активен период1909 – 1964
Жанрдрама, поезия, научна фантастика
Течениеестетизъм
НаградиОрден за заслуги към културата, Япония
ДецаХоя, Масая Сато
Уебсайт
Харуо Сато в Общомедия

Харуо Сато (на японски: 佐藤 春 夫 Satō Haruo) е японски литературен критик, преводач, поет и писател на произведения в жанра драма, поезия, научна фантастика и биография.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Харуо Сато е роден на 9 април 1892 г. в Шингю, префектура Вакаяма, Япония, в семейство на литератори. Завършва гимназия през 1910 г. Учи в литературния отдел на университета Кейо в Токио, където преподавател му е Кафуу Нагай, но по-късно през есента на 1913 г. отпада.

Докато е в университета прави поетичния си дебют в списанията „Subaru“ и „Mita Bungaku“. Първоначално пише поезия в стил вака и в по-съвременен, след 1913 г. се насочва главно към прозата.

През 1917 г. се премества в Йокохама и живее в провинцията до 1920 г. През 1918 г. постига успех с приказната си история „Къщата на едно испанско куче“. През 1921 г. издава сборник с лирични стихове и е широко признат за романист и поет.

През 1931 г. издава литературно списание и става негов главен редактор, но след известно време е закрито. След Тихоокеанската война от 1946 г. помага при издаването на редица литературни списания и всяка следваща година пътува до цялата страна.

Харуо Сато работи от късната ера на периода Мейджи, периода Тайшо, и до средата на периода Шова. Развива теми за любов, романтика, меланхолия и депресия. Свързва се с литературните движения на интелектуализма и естетизма. В началото на кариерата си приема анархистки идеологии, а към края на кариерата си се насочва повече към теориите на традиционната японска красота.

През 1953 г. е удостоен с наградата за литература „Йомиури“ за поезия, а през 1955 г. печели наградата „Йомиури“ за роман.

През 1948 г. става член на Японската академия на изкуствата. През 1960 г. е удостоен с Ордена за заслуги към културата на Япония. Същата година е обявен за почетен гражданин на Шингю.

Бил е ментор на Масуджи Ибусе и Дадзай Осаму.

Харуо Сато умира от инфаркт на миокарда, по време на радиозапис в къщи, на 6 май 1964 г. в Токио.

През 1989 г. в град Шингю е открит в негова чест Мемориален музей.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Мемориален музей на Харуо Сато в Шингю
частична библиография
  • 西班牙犬の家, Supein inu no ie (1918)
    Къщата на едно испанско куче“ в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Христо Кънев
  • 指紋, Shimon (1918)
  • 月かげ, Tsukikage (1918)
  • 田園の憂鬱, Den'en no yūutsu (1919)
  • Tokai no yūutsu (1922)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1930 Kokoro ogoreru onna
  • 1943 Ai no sekai: Yamaneko Tomi no hanashi
  • 1967 Chieko-sho
  • 1986 Noyuki yamayuki umibe yuki

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „佐藤春夫“ в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​