Харуо Сато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харуо Сато
佐藤 春夫
Харуо Сато, 1952 г.
Харуо Сато, 1952 г.
Роден 9 април 1892 г.
Починал 6 май 1964 г. (72 г.)
Токио, Япония
Професия писател, поет, преводач, литературен критик
Националност Флаг на Япония Япония
Активен период 1909 – 1964
Жанр драма, поезия, научна фантастика
Течение естетизъм
Награди Орден за заслуги към културата, Япония
Деца Хоя, Масая Сато
Харуо Сато в Общомедия

Харуо Сато (на японски: 佐藤 春 夫 Satō Haruo) е японски литературен критик, преводач, поет и писател на произведения в жанра драма, поезия, научна фантастика и биография.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Харуо Сато е роден на 9 април 1892 г. в Шингю, префектура Вакаяма, Япония, в семейство на литератори. Завършва гимназия през 1910 г. Учи в литературния отдел на университета Кейо в Токио, където преподавател му е Кафуу Нагай, но по-късно през есента на 1913 г. отпада.

Докато е в университета прави поетичния си дебют в списанията „Subaru“ и „Mita Bungaku“. Първоначално пише поезия в стил вака и в по-съвременен, след 1913 г. се насочва главно към прозата.

През 1917 г. се премества в Йокохама и живее в провинцията до 1920 г. През 1918 г. постига успех с приказната си история „Къщата на едно испанско куче“. През 1921 г. издава сборник с лирични стихове и е широко признат за романист и поет.

През 1931 г. издава литературно списание и става негов главен редактор, но след известно време е закрито. След Тихоокеанската война от 1946 г. помага при издаването на редица литературни списания и всяка следваща година пътува до цялата страна.

Харуо Сато работи от късната ера на периода Мейджи, периода Тайшо, и до средата на периода Шова. Развива теми за любов, романтика, меланхолия и депресия. Свързва се с литературните движения на интелектуализма и естетизма. В началото на кариерата си приема анархистки идеологии, а към края на кариерата си се насочва повече към теориите на традиционната японска красота.

През 1953 г. е удостоен с наградата за литература „Йомиури“ за поезия, а през 1955 г. печели наградата „Йомиури“ за роман.

През 1948 г. става член на Японската академия на изкуствата. През 1960 г. е удостоен с Ордена за заслуги към културата на Япония. Същата година е обявен за почетен гражданин на Шингю.

Бил е ментор на Масуджи Ибусе и Дадзай Осаму.

Харуо Сато умира от инфаркт на миокарда, по време на радиозапис в къщи, на 6 май 1964 г. в Токио.

През 1989 г. в град Шингю е открит в негова чест Мемориален музей.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Мемориален музей на Харуо Сато в Шингю
частична библиография
  • 西班牙犬の家, Supein inu no ie (1918)
    Къщата на едно испанско куче“ в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Христо Кънев
  • 指紋, Shimon (1918)
  • 月かげ, Tsukikage (1918)
  • 田園の憂鬱, Den'en no yūutsu (1919)
  • Tokai no yūutsu (1922)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1930 Kokoro ogoreru onna
  • 1943 Ai no sekai: Yamaneko Tomi no hanashi
  • 1967 Chieko-sho
  • 1986 Noyuki yamayuki umibe yuki

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „佐藤春夫“ в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.