Хасаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хасаново
Μεσοχώρι
— село —
Хасаново в 1916 г.
Хасаново в 1916 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 642 m
Население (2001) 518 души

Хасаново, още Хасаново село или Асаново или Асаново село или Сан село (на гръцки: Μεσοχώρι, Месохори, катаревуса: Μεσοχώριον, Месохорион, до 1927 година Χασάνοβο, Хасаново,[1] на турски: Hasan Oba, Хасан Оба) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 514 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 17 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) между Асанов и Мечов рид на Нидже в близост до река Сакулева (Сакулевас) в Леринското поле, на два киломера от границата със Северна Македония. Землището на селото е 16 квадратни километра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Хасан Оба е чисто турско село. В 1836 года чумна епидемия опустошава селото и турското му население започва да го напуска. Беговете Хасан бег, на когото е кръстено селото и Мечо бег продали голяма част от землището на селото на битолчанина Никаруш, който започнал да продава имотите на българи от околните села - Градешница, Скочивир, Живойно, Гермиян, Брод, Бач. Така във втората половина на XIX век вече по-голямата част от жителите на селото са българи. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииСаново село като българско село.[2] В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото има 22 български и 15 турски къщи.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Асаново село (Assanovo-sélo)е посочено като село с 30 домакинства с 40 жители българи и 60 жители мюсюлмани.[4]

В началото на XX век и последните турци напускат Хасаново. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Асаново село има 540 жители българи и 50 жители турци мохамедани.[5] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хасаново има 600 българи екзархисти.[7]

Тахсин бей, който е каймакам на Лерин през 1906-1907 година и ръководи битка в селото с четата на Дзоле Стойчев, описва Хасаново по следния начин:

Селото Хасан Оба, което имаше хубава джамия и мюсюлманско гробище, беше приело форма на българско село. Бедните мюсюлмани, като не можеха да понесат българския зулум, се преселили в други големи села... Селото частично изгоря.[8]

В 1912 година при избухването на Балканската война един човек от Хасаново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Рзрушеният през Първата световна война мост край Хасаново.

През войната селото е окупирано от гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата война попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Месохорион.[10] В 1932 година в селото 112 българофонски семейства, от които 102 с „изявено българско съзнание“. В 1945 в селото има 859 българофони, 350 от които с „негръцко национално съзнание“, 209 с гръцко и 300 с неустановено национално съзнание. По време на Гражданската война в Гърция селото пострадва значително като 150 от жителите му емигрират в Югославия. През 50-те и 60-те години много от жителите на селото емигрират отвъд океана.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 562 души
  • 1920 – 507 души
  • 1928 – 639 души
  • 1940 – 861 души
  • 1951 – 787 души
  • 1961 – 823 души
  • 1971 – 609 души
  • 1981 – 571 души
  • 1991 – 581 души
  • 2001 – 514 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хасаново
  • Flag of Greece.svg Зисо Попхристов (Ζήσης Παπαχρήστου, Зисис Папахристу), гръцки андартски революционер от трети клас
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Маликов (1866 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Greece.svg Наум Ролос (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски революционер, сътрудник на капитан Вардас.
  • Flag of Greece.svg поп Христо (Παπαχρήστος, Папахристос), гръцки андартски революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Цветко Иванов, деец на ВМОРО, срещу когото е извършен неуспешен атентат във Вощарани от младотурците в 1911 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Цвятко Шалапанов, български революционер от ВМОРО, четник при Георги Папанчев и войвода на хасановската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χασάνοβο -- Μεσοχώρι
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  3. Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.249.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 125.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  8. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 213.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 415.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 189.
     Портал „Македония“         Портал „Македония