Хасан Рзаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хасан Рзаев
Хасан Хюсейн Оглу Рзаев
азербайджански перкусионист, композитор
Роден
Починал
2000 г. (71 г.)
Баку, Азербайджан
Научна дейност
Област Педагогика

Хасан Хюсейн Оглу Рзаев е азербайджански класически композитор и перкусионист, професор по ударни инструменти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юни 1928 г. в Азербайджанска ССР в семейство с традиции в изкуството и културата. Неговият баща Хюсейн Рзаев е театрален режисьор в столицата Баку, а майка му Франгис Ализад е оперна певица. Неговият брат Азер Рзаев е професор по цигулка.

X. Рзаев изучава ударни инструменти от ранна възраст и благодарение на баща си участва като дете-актьор в редица оперни постановки. Сред най-ранните му участия е в операта „Лейли и Меджнун“. През 1953 година завършва Азеpбайджанската държавна консерватория „Юзеир Гаджибайли“ в Баку със специалност „Ударни инструменти“ при В. Черни и като втора специалност „Композиция“ при Б. И. Зейдмън.

Развивайк активна преподавателска дейност става един от първите професори по ударни инструменти в страната, а също заема редица административни длъжности като ръководител катедра и декан на Инструментален факултет. Като композитор Рзаев развива репертоара за ударни инструменти, а също така пише оперна и симфонична музика.

Сред най-популярните му произведения са симфоничната рапсодия „Чахаргях“, а също „Скерцо“ за ксилофон и оркестър и „Концертино“ за ксилофон и оркестър.

От 1957 до 1962 г. ръководи поп групата „Ние в Баку“, през периода от 1962 до 1957 г. е главен диригент на акомпаниращия симфоничен оркестър към Държавен цирк „Баку“. Рзаев почива в Баку, Азербайджан през 2000 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Произведения:

  • Oперaта „Разведеният Гюлджемал“ (1961 г.),
  • Увертюра (1950 г.),
  • Симфония „Бабек“ (1953 г.),
  • Тройна фуга (1953 г.),
  • симфонична поема „На дългия бряг“ (1956 г.),
  • „Освобожденска картина“ по драмата на Д. Дябарл „Севил“ (1965 г.),
  • „Шаяк от арабския нефт“ (1966 г.),
  • „Елементи“ (1966 г.),
  • „Бойна приятелка“ (1967 г.),
  • Концерт за туба и оркестър (първа редакция 1956 г., втора редакция 1975 г.),
  • Скерцо за ксилофон и оркестър (1954 г.),
  • Концертино за ксилофон и оркестър (1975 г.),
  • „Посвещение“ по текст на С. Аленд (1973 г.),
  • „Гласът на майката“ по текст на Глеснер (1975 г.),
  • „Балада за каспийския нефт“ за глас и оркестър по текст на А. Асланова и К. Киркорян,
  • „Гласът на Африка“ и „Така ще е живял“ за глас и оркестър по текст на Т. Бабаев (1973 г.),
  • „Две пиеси“ за цигулка и пиано (1948 г.),
  • Сонатина за цигулка и пиано (1950 г.),
  • Сонатина за пиано (1966 г.),

както и поп музика, сборник с 26 инструментални пиеси, а също песни по текст на Н. Гянджев, Т. Муталибов, И. Сафарли и Д. Утешвой.