Хасан Тахсин Узер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хасан Тахсин.

Хасан Тахсин Узер
Hasan Tahsin Uzer
османски и турски политик

Роден
Починал
Депутат в Османския парламент:
(1920)   
Хасан Тахсин Узер в Общомедия

Хасан Тахсин бей, приел по-късно фамилията Узер, (на турски: Hasan Tahsin Uzer), е османски и турски политик.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1877 година в Солун, тогава в Османската империя, днес Гърция.[3] Баща му, хаджи Ибрахим бин Кетхуда, е търговец, от влиятелен род от село Серин, нахия Радомир, Призренска каза, а майка му, Хатидже е дъщеря на коменданта на Солунската крепост.[4] Тахсин е приятел от детинство на Мустафа Кемал Ататюрк. В 1897 година завършва политически науки.

Работи като мюдюр в Просечен и Чеч, а от 1901 година е каймакам на Разлога, Гевгели, Лерин и Касандра. Организира обезоръжителни акции в Разлога, ръководи редица битки на османски военни и полицейски части с ВМОРО, включително по време на Илинденското въстание, както и с чети на Яне Сандански, Апостол Петков и Сава Михайлов, Леонид Янков, Дзоле Стойчев и други. Участва в сражения срещу на чети на гръцката пропаганда в Леринско.[5] Говори български език.[6]

От началото на 1910 до септември 1912 година е мютесариф на Драмски санджак.[7] Валия е на Ван в 1913-1914 г. По време на Първата световна война е валия на Ерзурум в 1914-1916 година – където е награден с военно отличие за заслуги, а в 1916-1917 година е валия на Дамаск в Сирия. В 1918 година отново е в Дамаск като последен валия преди предаването на Сирия на частите на Антантата.[3][8] След поражението във войната през октомври–ноември 1918 година е валия на Айдън в Измир. По време на управлението си реорганизира административния механизъм и обръща внание на борбата срещу корупцията и отвореността на правителствените агенции към обществеността. През януари 1920 година е избран от Измир за депутат в Османския парламент. След британската окупация на града и затварянето на парламента е депортиран на Малта. На Малта пише мемоари, в които описва историята на Македония и допуснатите от османското управление грешки. След завръщането си в Турция няколко пъти е избиран за депутат във Великото национално събрание – в 1924 година от Ардахан, в 1927 година от Ерзурум и в 1933 година от Кония.

С влизането в сила на закона за фамилиите на 10 декември 1934 година приема фамилното име Узер, дадено му лично от Мустафа Кемал. На 6 септември 1935 година става началник щаб на Трета армия.

Умира в 1939 година.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г., BnF ID: 12419631f.
  2. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б в г Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 77.
  4. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 8-9.
  5. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 147-152, 162-163, 186-193, 201-213.
  6. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 169.
  7. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 283, 335-337.
  8. World Statesmen — Syria
Хайдар Хилми вански валия
(май 1913 – октомври 1914)
Мехмед Кадри
? ерзурумски валия
(ноември 1914 – август 1916)
?
Азми паша Сакали сирийски валия
(август 1916 – юли 1917)
Осман Бедри бей
Рефет бей сирийски валия
(септември 1918 – октомври 1918)
последен
Мустафа Рахми бей айдънски валия
(октомври 1918 – ноември 1918)
Етхем бей
     Портал „Македония“         Портал „Македония