Хасан Тахсин Узер
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хасан Тахсин.
| Хасан Тахсин Узер Hasan Tahsin Uzer | |
| османски и турски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 декември 1939 г.
|
| Политика | |
| Партия | Комитет за единство и прогрес |
| Депутат в Османския парламент: (1920) | |
| Хасан Тахсин Узер в Общомедия | |
Хасан Тахсин бей, приел по-късно фамилията Узер (на турски: Hasan Tahsin Uzer), е османски и турски политик.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1877 година в Солун, тогава в Османската империя, днес Гърция.[1] Баща му, хаджи Ибрахим бин Кетхуда, е търговец, от влиятелен род от село Серин, нахия Радомир, Призренска каза, а майка му, Хатидже е дъщеря на коменданта на Солунската крепост.[2] Тахсин е приятел от детинство на Мустафа Кемал Ататюрк. В 1897 година завършва политически науки.
Работи като мюдюр в Просечен и Чеч, а от 1901 година е каймакам на Енидже Вардар (1900), Разлога, Гевгели, Лерин и Касандра. Организира обезоръжителни акции в Разлога, ръководи редица битки на османски военни и полицейски части с ВМОРО, включително по време на Илинденското въстание, както и с чети на Яне Сандански, Апостол Петков и Сава Михайлов, Леонид Янков, Дзоле Стойчев и други. Участва в сражения срещу на чети на гръцката пропаганда в Леринско.[3] Говори български език.[4]
От началото на 1910 до септември 1912 година е мютесариф на Драмски санджак.[5] Валия е на Ван в 1913 – 1914 г. По време на Първата световна война е валия на Ерзурум в 1914 – 1916 година – където е награден с военно отличие за заслуги, а в 1916 – 1917 година е валия на Дамаск в Сирия. В 1918 година отново е в Дамаск като последен валия преди предаването на Сирия на частите на Антантата.[1][6] След поражението във войната през октомври–ноември 1918 година е валия на Айдън в Измир. По време на управлението си реорганизира административния механизъм и обръща внание на борбата срещу корупцията и отвореността на правителствените агенции към обществеността. През януари 1920 година е избран от Измир за депутат в Османския парламент. След британската окупация на града и затварянето на парламента е депортиран на Малта. На Малта пише мемоари, в които описва историята на Македония и допуснатите от османското управление грешки. След завръщането си в Турция няколко пъти е избиран за депутат във Великото национално събрание – в 1924 година от Ардахан, в 1927 година от Ерзурум и в 1933 година от Кония.
С влизането в сила на закона за фамилиите на 10 декември 1934 година приема фамилното име Узер, дадено му лично от Мустафа Кемал. На 6 септември 1935 година става началник-щаб на Трета армия.
Умира в 1939 година.[1] Спомените му са издадени в Турция през 1979 година под редакцията на неговия син Джелалетин Узер.[7]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Една интересна преписка; отговорът на Тахсим-бея“, публикувано във в. „Мир“, брой 9491, София, 27 февруари 1932 година в „Библиотека Струмски“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 77.
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 8 – 9.
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 147 – 152, 162 – 163, 186 – 193, 201 – 213.
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 169.
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 283, 335 – 337.
- ↑ World Statesmen – Syria
- ↑ Kobak, Özge. Tahsin Uzer- Makedonya Eşkiyalık Tarihi ve Son Osmanlı Yönetimi, 2017 // Архивиран от оригинала на 2021-05-09. Посетен на 2021-05-09.
| Хайдар Хилми | → | вански валия (май 1913 – октомври 1914) |
→ | Мехмед Кадри |
| ? | → | ерзурумски валия (ноември 1914 – август 1916) |
→ | ? |
| Азми паша Сакали | → | сирийски валия (август 1916 – юли 1917) |
→ | Осман Бедри бей |
| Рефет бей | → | сирийски валия (септември 1918 – октомври 1918) |
→ | последен |
| Мустафа Рахми бей | → | айдънски валия (октомври 1918 – ноември 1918) |
→ | Етхем бей |
