Хасан Хабиби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хасан Хабиби
Вицепрезидент на Иран
Мандат 1 септември 1989 г. – 11 септември 2001 г.
Предшественик създаване на поста
Наследник Мохамед Реза Ареф
министър на правосъдието
Мандат 9 март 1985 г. – 1 септември 1989 г.
министър на науката
Мандат 6 октомври 1979 г. – 29 октомври 1981 г.
Лични данни
Роден
Починал
Погребан Мавзолей на Имам Хомейни в Техеран
Националност Флаг на Иран Иран
Религия Шиитски ислям
Полит. партия Ислямска републиканска партия (1979 – 1987)
Професия адвокат, учител
Военна служба
Отличия Independence Ribbon Bar (I.R.Iran).svg Орден на независимостта[1]
Ribbon of Knowledge.png Орден на познанието (1-ва степен)[2]
Хасан Хабиби в Общомедия

Хасан Хабиби (на персийски: حسن حبیبی) е ирански политик, адвокат и учител, ръководител на Академията за персийски език и литература от 11 октомври 2004 г. до смъртта си през 2013 г. Първи вицепрезидент на Иран.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 януари 1937 г. в Техеран. Учи социология във Франция.[3][4] Притежава докторска степен по право и социология. Като студент посещава аятолах Рухолах Хомейни, когато последният е в изгнание.[5]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

На Хабиби му е възложено от аятолах Хомейни да изготви проект на бъдещата конституция на Иран, когато аятолаха е в изгнание в Париж.[6] Неговата версия е подложена на критика и е съществено променена. Окончателният текст на конституцията е одобрен на изборите през ноември 1979 г.

След революцията в Иран Хабиби е обявен за публичен говорител на революционния съвет.[7] Той е сред главните архитекти на първоначалния проект на конституция на Ислямска република Иран. Проектът се подлага на обсъждане пред избраните експерти и претърпява значителни промени. Една от промените е въвеждането на новата позиция на „лидер на Ислямската република“. Основана на концепцията на Хомейни, тя дава почти неограничена власт на духовенството. Променената версия е одобрена на референдум през 1979 г. На президентските избори през 1980 г. Хабиби участва в надпреварата, но получава само десет процента от гласовете срещу Аболхасан Банисадр, който взима седемдесет процента.[8] Хабиби е подкрепян от Мохамед Бехещи в изборния процес. През същата година той печели депутатско място като представител на Ислямската републиканска партия.[9]

Служи като министър на правосъдието при кабинета на Мусави. Хасан Хабиби е първи вицепрезидент на Иран в периода 1989 – 2001 г., осем години по времето на президента Али Акбар Хашеми Рафсанджани и четири години при президента Мохамад Хатами.[10] Заменен е от Мохамед Реза Ареф при вторият мандат на Хатами. Също така е ръководител на Академията за персийски език и литература[11] и член на Съвета за целесъобразност.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Хасан Хабиби умира на 31 януари 2013 г., само 2 дни след 76-ия си рожден ден. Погребан е в мавзолея на Имам Хомейни в Техеран на 1 февруари.[12] На погребението присъстват редица видни ирански политици, включително президента Махмуд Ахмадинежад.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на няколко книги, включително „Бог“ (1981), „Общество, култура, политика“ (1984), „Ислямът и кризата на нашето време“ (1984), „В огледалото на правата: Поглед на международните права, относителни права и социология“ (1988), „Общи международни права“ (2 т.) (2003).[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. اعطای نشان عالی استقلال به آقای حسن حبیبی معاون اول رئیس جمهور. // Iranian Parliament. 26 юли 1997. Посетен на 2 ноември 2016. (на персийски)
  2. fa:نشان‌های دولتی در روزهای پایانی خاتمی و احمدی‌نژاد به چه‌کسانی رسید؟. // Tasnim News Agency. 24 август 2013. Посетен на 2 ноември 2016. (на персийски)
  3. Chehabi, H. E.. .  Religion and Politics in Iran: How Theocratic Is the Islamic Republic?. // Daedalus 120 (3). Summer 1991. с. 69 – 91. Посетен на 5 август 2013.
  4. Randjbar-Daemi, Siavush. Building the Islamic State: The Draft Constitution of 1979 Reconsidered. // Iranian Studies 46 (4). 2013. DOI:10.1080/00210862.2013.784519. с. 641 – 663. Посетен на 21 август 2013.
  5. Paola Rivetti. Islamic Republic: Shaping Iran's politics through the campus. // Iran: A Revolutionary Republic in Transition. Paris, Institute for Security Studies European Union, February 2012. ISBN 978-92-9198-198-4. Посетен на 27 юли 2013.
  6. Akhavi, Shahrough. The Thought and Role of Ayatollah Hossein'ali Montazeri in the Politics of Post-1979 Iran. // Iranian Studies 41 (5). 2008. DOI:10.1080/00210860802518301. с. 645 – 666. Посетен на 19 август 2013.
  7. Rubin, Barry. Paved with Good Intentions. New York, Penguin Books, 1980. с. 284.
  8. Rouleau, Eric. Khomenei's Iran. // Foreign Affairs 59 (1). 1980. Посетен на 5 август 2013.
  9. Bahman Baktiari. Parliamentary Politics in Revolutionary Iran: The Institutionalization of Factional Politics. Gainesville, FL, University Press of Florida, 1996. с. 69.
  10. Hassan Ebrahim Habibi, Iranian scholar & former VP passes away. // PressTV, 1 февруари 2013. Посетен на 2 февруари 2013.
  11. Iranologists condemn deliberate distortion of Persian Gulf's name. // Payvand, 24 декември 2004. Посетен на 6 август 2013.
  12. Iran's former first vice president laid to rest. // Tehran Times, 1 февруари 2013. Посетен на 6 август 2013.
  13. Dr. Hassan Habibi. // Eve Literary Agency. Посетен на 2 февруари 2013.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hassan Habibi“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.