Хасково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.

Герб на Хасково
Хасково
Изглед от Камбанарията в Хасково.JPG
Панорамен изглед от камбанарията в Хасково
Общи данни
Население 76 587 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 72 336 (НСИ)
Землище 95.182 km²
Надм. височина 196 m
Пощ. код 6300
Тел. код 038
МПС код Х
ЕКАТТЕ 77195
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Хасково
Добри Беливанов
(ГЕРБ)
Хасково в Общомедия

Ха̀сково е град в Централна Южна България. Той е административен център на Община Хасково и Област Хасково. Според последните данни на НСИ, към 31 декември 2015 г. [1], Хасково е с население 72 336 души и е 12-ят по големина град в страната.

През Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия Изток. Недалеч от границите с Турция и Гърция, Хасково се е превърнал в център на международен, търговски и културен обмен. Наличието на тези показатели превръщат Хасково и региона в привлекателна дестинация за развитието на промишленост, в сферата на строителство и машиностроене за хранително-вкусовата промишленост, химическа промишленост, винопроизводство, производството на храни, напитки и тютюневи изделия, шивашка и текстилна индустрия.

В Хасково значително място заемат културата и туризма. Ежегодно в града се провеждат международните фестивали „Китна Тракия пее и танцува“, музикални дни „Недялка Симеонова“, фестивал за български хора и танци „Хайдушка софра“, национален конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ и много други.

На територията на община Хасково се намира една от най-впечатляващите тракийски гробници – Александровската гробница. А неизменна част от самия града е най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца.

Съдържание

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Хасково през нощта

Община Хасково се намира в хълмистите равнини на Югоизточна България и заема най-западната част на Хасковска област. Разположена е стратегически между Родопите и Стара планина. Намира се недалеч от границите с Турция и Гърция. През територията на Област Хасково минава най-бързият и пряк път, свързващ Европа с Азия и Близкия изток.

Територия: 740,22 кв.км.

Населени места: 36 населени места, 1 град и 35 села

Любопитен факт е, че Хасково е на почти еднаква географска ширина със село Хасково (Ташкентска област, Узбекистан), Рим (Италия), Барселона (Каталуния, Испания), Тбилиси (Грузия) и Чикаго (САЩ).

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

По-големи квартали на града:

  • ж.к."Орфей"
  • ж.к."Бадема"
  • кв."Куба"
  • кв."Хисаря"
  • кв."Република"
  • кв. „Болярово“

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Южното географско положение на Хасково и близостта му до Бяло море, от което го отделят сравнително ниските склонове на Източните Родопи, както и лесното проникване на по-топъл въздух по долината на р. Марица, обуславят преходен климат между континенталното влияние от север и средиземноморското от юг. Средногодишната температура на Източнородопското предпланинско стъпало е 12,6°С. Селските стопани недолюбват фьона през февруари, защото ранното затопляне подмамва ранноцъфтящите бадеми, кайсии, череши и др.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията около Хасково има типичен хълмист релеф. Като северно продължение на Източните Родопи географите справедливо я наричат Източнородопско предпланинско стъпало или Хасковска хълмиста област. Нейна западна рамка е височината Мечковец (860 м н.в.). Но височината е не по-малко важна за жителите на Хасково, защото е изворна област.

Поради активната вулканична дейност, бушувала през терциера, в прилежащия към Хасково район има залежи на оловно-цинкови и други цветни метали.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Оттук тръгват реките Банска, Хасковска и Харманлийска река. Бликат горещи минерални извори, тук се намират известните Хасковски минерални бани.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хасково, 1931

Хасково е град с повече от хилядагодишна история. В самия център на града се издига паметник-часовник, който е построен през 1985 г. по повод честванията около хилядагодишнината от основаването на града.

Център с богато наследство, според археолозите първото поселение на територията на днешния град е възникнало още в средата на новокаменната епоха около 5 000 години пр. н. е. От тогава до днес са запазени многобройни доказателства за дългия път и историята на града в праисторически, тракийски, римски, късно антични и средновековни археологически паметници, следи от които намираме както в града, така и в цялата област.

Към края на 8 в. на територията на днешния квартал „Хисаря“ южно от Хасково славяните изграждат ново селище, оградено с дебела крепостна стена. С разрастването му в началото на 10 в., е построена втора укрепителна стена. Така преди 10 века възниква ранно средновековен град с типичните за онова време занаяти, военен гарнизон и значително по брой население.

През 11 в. селището е унищожено до основи от византийските нашественици. Населението обаче остава тук и се заселва на другия бряг на реката и около днешния „Младежки хълм“. Хасково се възражда отново през второто българско царство при управлението на асеневци и шишмановци.

След превземането на земите, турците назовават селището Хаскьой, в по-късни времена известно като Хаскьой край Узунджа, поради популярността на един от най-големите стокови панаири – Узунджовския панаир, провеждан в рамките на империята. В средата на 19 век разцъфтяват традиционните занаяти като кожарство и кожухарство, а в града се оформят цели занаятчийски и търговски улици с над 200 работилници и търговски кантори. Едно след друго в Хасково изникват новобългарски училища.

През 1858 г. се създава съществуващото и до днес читалище „Заря“. Въпреки появата на първите индустриални предприятия в периода до войните основен поминък на населението остава земеделието. Още в началото на 20 в. Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост. 

Преминал през епохата на т.нар. ”социалистическо строителство“ и годините на демократичния преход, днес Хасково е един модерен, съвременен град, с развита инфраструктура и лека промишленост.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой на населението[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2011 година Хасково е с население 76 397 души

Хасково
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2015
население 14 191 Повишение 15 067 Повишение 26 516 Повишение 27 435 Повишение 38 812 Повишение 57 777 Повишение 75 259 Повишение 87 847 Повишение 80 773 Понижение 80 303 Понижение 76 397 Понижение 72 336
Източници:[3]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Света Богородица с Младенеца – монументът, включен в Световните рекорди на Гинес

Хасково е град на етническата и религиозна толерантност. Най-разпространената религия е православното християнство, тя се изповядва от около 78% от населението на града. Ислям изповядват около 12%, а 10% от населението изповядва други религии.

Храмове на територията на град Хасково[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е най-старата и респектираща църква в града. Много вяра, усилия и смелост дават от себе си хасковлии – обединени и борбени, за да получат разрешение за построяване на своя храм в годините на Османско владичество.
  • Храм „Свети Харалампий“ в кв. Болярово е издигнат през 1922-ра и осветен през 1926 година по инициатива на тогавашния финансов министър Петър Янев (1886 – 1925)(израснал в Болярово).
  • Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ е построена през 1861 г. от гърчеещи се българи. Тя е втората по ред в града и е известна като гръцката църква или църквата на богатите. Представлява трикорабна базилика с голяма, сравнително ниска полукръгла абсида и широк П-образен нартекс.
  • Църквата „Свети Димитър“ – На 14 юли 1896 г. се полагат основите ѝ. Строежът продължава две години и през есента на 1898, на Кръстовден (14 септември), храмът е осветен от Пловдивския митрополит Натанаил. Храмът „Свети Димитър“ е граден с ломен камък и вар.
  • Арменската църква „Сурп Степаннос“. В първите десетилетия на 20 век хасковската арменска общност постепенно се развива и укрепва. Главната им цел сега е да си създадат Богослужебно място. На едно събиране се взема решение двете стаи, намиращи се в дворно място, закупено от общността, да бъдат преустроени в параклис.
  • Параклисът „Света Петка Българска“ е разположен в южната част на парка в кв. Македонски, източно по ул. Днепър в град Хасково.
  • Параклисът „Свети Трифон“ в парк „Кенана“. През месец март 1925 г. хасковските лозари се събират в местността „Кенана“ и вземат решение да се издигне параклис в чест на Свети Трифон: светецът-лозар на българите.
  • Параклисът „Свето Възнесение Господне“ е издигнат на хълма Ямача преди повече от седемдесет години в чест на едноименния православен празник.
  • Ески джамия претендира да е една от най-старите, строени по нашите земи. Според взиданата над входа ѝ каменна плоча с арабски надпис тя датира от 1394 г.
  • Чарши джамия. Наименованието на сградата е свързано с местоположението ѝ – както в миналото, така и понастоящем – в центъра на търговското ядро на града.

На 8 септември 2003 г. в Хасково е открит Монумент „Света Богородица“ (Хасково), с който градът влиза в Световните рекорди на Гинес за най-висока статуя на Богородица с Младенеца (33 м). В основата на монумента е изграден параклис „Рождество Богородично“[4][5].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

След местните избори, проведени през 2015 г., кмет на Хасково е Добри Беливанов.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет – Хасково се състои от 41 общински съветници. През мандат 2015 – 2019 в управлението на Хасковската община участват 8 политически сили, разпределени в следната численост[6]:

Партия, Коалиция, ИК Мандати
1 „Сряда 7“ 1
7 КОАЛИЦИЯ „ЗА ХАСКОВО“ 9
13 ПП ГЕРБ 15
14 Движение за права и свободи-ДПС 7
16 „НАРОДЕН СЪЮЗ, ВМРО-БНД, БЪЛГАРСИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР (БДЦ)“ 2
18 БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ 2
22 РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК 3
23 НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „БЪЛГАРЕ“ 2
ОБЩО 41

Международни отношения[редактиране | редактиране на кода]

Хасково в бъдещето, българска пощенска картичка от началото на 20 век

Хасково е побратимен град или в сътрудничество с:[7][8][9]

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Хасковският вестник „Нива“, 1921

Икономическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Отрасловата структура на икономиката на община Хасково е разнообразна и се състои от български и международни фирми с различна големина. Тези фирми реализират своята продукция както на чуждестранни, така и на местни пазари.

Бъдещото развитие на общината е свързано и с пълноценното използване на природно-климатичните дадености в сферата на селското стопанство – полагане на усилия за развитие на перспективни пазарно ориентирани селскостопански производства, създаване на консултантски земеделски центрове и др. Историческите дадености и богатата култура на региона, в съчетание с добре развитата транспортна и туристическа инфраструктура, са благоприятен фактор за развитие на туризма. Ценен принос в това отношение имат и изградените от общината партньорски взаимоотношения с градове от Англия, Австрия, Франция, Гърция, Турция, Италия, Испания, Португалия, САЩ, Русия, Сърбия, Беларус.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През Хасково минават 3 паневропейски транспортни коридора – №4, №9 и №10. Коридор №4 свързва Западна и Централна Европа с Близкия Изток и Средиземноморието, а маршрутът му у нас е Видин – София – Кулата/София – Пловдив – Хасково – Свиленград. Коридор №9 свързва Северна Европа със Средиземно море, а у нас следва пътя Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково – Кърджали – Подкова. Коридор №10 свързва Централна Европа с Бяло и Адриатическо море, а през България минава по пътя Калотина – София – Пловдив – Хасково – Свиленград. Част от коридорите №4 и №10 на българска територия са магистралите „Тракия“ и „Марица“, като втората минава през Хасково. Освен чрез магистрала „Марица“ (Пловдив – Свиленград), градът се свързва с останалите селища от Южна България и чрез път Стара Загора – Хасково – Кърджали – Маказа. 

Автобусният транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобусният транспорт се обслужва от фирма ЕООД ”ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ” ХАСКОВО[10]. Линиите на тролебусен транспорт са 108, 308 и 408, с маршрути:

  • линия 308 (ЗММ, Автогара, Орфей, ЗММ)
  • линия 108 (Орфей, Автогара, Орфей)
  • линия 408 ЗММ – Циг.фабрика – Орфей – Автошкола – кръстовище Раковски-Дунав, Валентина – Читалище Заря – ПГМЕТ – ЗММ
  • линия 408 – ЗММ – Циг.фабрика – Орфей – Автошкола– кръстовище Раковски-Дунав – Валентина – Читалище Заря – ПГМЕТ – Циг.фабрика– Орфей – Автошкола– кръстовище Раковски-Дунав Валентина ;Читалище Заря – ПГМЕТ – ЗММ
  • линия 408 – ЗММ – Циг.фабрика – Орфей – Автошкола– кръстовище Раковски-Дунав – Валентина – Читалище Заря – ПГМЕТ – Циг.фабрика– Орфей – Автошкола– кръстовище Раковски-Дунав Валентина ;Читалище Заря – ПГМЕТ – ЗММ 

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Печатни издания[редактиране | редактиране на кода]

В Хасково се издава вестник „Хасковска Марица“.

Телевизионни канали[редактиране | редактиране на кода]

В града се излъчва една местна телевизия – eTV.

Радио канали[редактиране | редактиране на кода]

„Дарик радио“ излъчва собствена програма, от която слушателите се информират за събитията от града и региона в редовни новинарски емисии и информационни предавания.

В Хасково излъчват още радиата „Метроном“, „Веселина“, „N-Joy“, „ФМ+“, „Z-ROCK“ и др.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища[редактиране | редактиране на кода]

  • НУ „Г. С. Раковски“
  • ОУ „Любен Каравелов“
  • ОУ „Св. Св.Кирил и Методий“
  • ОУ „Шандор Петьофи“
  • ОУ " Св. Климент Охридски "
  • ОУ " Н. Й. Вапцаров"
  • ОУ " Св. Иван Рилски "
  • ОУ " Хр. Смирненски "
  • СУ " Васил Левски "
  • СУ " Св. Паисий Хилендарски "
  • СУ „Стефан Караджа“
  • ПГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров“
  • ППМГ „Акад. Боян Петканчин“
  • ПГДС " Цар Иван Асен"
  • ПГССТ „Н. Й. Вапцаров“
  • ФСГ " Атанас Буров"
  • ПГТ „Александър Паскалев“
  • ПГЛП „Райна Княгиня“
  • ПГМЕТ „Ст. и К. Марчеви“
  • ПУИ „Д-р Петър Берон“

Висши училища в Хасково[редактиране | редактиране на кода]

  • УНСС – Регионален център за дистанционно обучение – Хасково[11] – http://www.unwe.bg/cde-haskovo
  • Тракийски университет – Медицински колеж – Хасково [12]

Народно читалище „Заря“[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Заря“

Народното читалище „Заря – 1858“ в Хасково е създадено преди Освобождението – през 1858 г. от Христодул Вълчев Шишманов, Иванчо Минчев, Христо Златаров (баща на Асен Златаров) и други будни граждани. НЧ „Заря – 1858“ е първото читалище в Южна България и четвъртото по ред у нас, започва своята културна и просветителска дейност само две години след читалищата в Свищов, Лом и Шумен[13].

От 1870 г. в него работи неделно училище, изнасят се сказки, организират се забави. През 1872 г. мнозина читалищни дейци се включват в тайния революционен комитет, основан в Хасково от Васил Левски.

След Освобождението на сцената на читалището се играят първите театрални представления в Хасково.

Читалищните радетели днес отдават своята признателност на първоучителите, продължавайки тяхното дело на просветители и поддръжници на българската просвета и култура[13].

На територията на град Хасково се намират и още 14 читалища, които поддържат духа и културата в различните квартали[14].

Регионална библиотека „Христо Смирненски“[15][редактиране | редактиране на кода]

Библиотеката е създадена на 29 април 1953 г. с решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет (ОНС). Първоначалната сбирка от книги наброява 9 617 тома, предимно дарени от частни лица. В деня на откриването на библиотеката – 15 юли 1954 г. фондът вече наброява 18 600 тома литература. Библиотеката е основното книгохранилище на окръга, архив на краеведската литература и на местния печат, център за цялостно библиотечно обслужване на читателите, за библиотечно-библиографска информация и библиографии по краезнание. В началото на 2004 г. фондът на библиотеката наброява 387 496 библиотечни единици, абонираните периодични издания са 130 – една щедра инвестиция за бъдещите поколения. През последната година библиотеката е посетена от 71 958 читатели от Хасково и региона и са заети 177 086 книги, периодични издания, ноти и др.[15]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Драматичен куклен театър „Иван Димов“[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на ДКТ “Иван Димов“ е построена в 1926 г. През 2004 г. е направен основен ремонт от Община Хасково, който превръща театъра в един от най-красивите и съвременни в страната. Изцяло е подменена сценичната механизация, водопроводната и електрическа система. През 2000 г. кукленият и драматичен театър в Хасково са обединени в един общ куклено-драматичен театър под името Драматично-куклен театър „Иван Димов“ със статут на продуциращ център със собствена продукция, без актьори на щат – сформират се трупи на граждански договори по съответни проекти. От обединението на двата театъра в годините са спечелени множество награди от различни фестивали и конкурси, включително награди Аскеер и Икар. В хасковския театър работят едни от най-изявените творци в сферата на кукления и драматичния театър в страната. Неразделна част от дейността на Театъра е свързана с непрекъснати турнета в Хасковска област, а и в цялата страна. Партньори на Театъра са Народен театър “Иван Вазов“, Сатиричен театър “Алеко Константинов“, Нов драматичен театър “Сълза и смях“ и т.н., включително неправителствени организации и частни фирми.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Регионален исторически музей – Хасково (РИМ – Хасково)[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей Хасково е един от най-богатите и активни музеи в България. Първият музей в града е основан още през 1927 г при читалище „Заря“, като през 1935 г. събраните в него материали се предават на местното Археологическо дружество. През 1952 г. е създаден държавен музей. В обхвата на неговата дейност се включва не само събиране на отделни материали, но и регистрация и опазване на недвижими паметници на културата в региона. Фондовете на музея бързо нарастват и сега той притежава над 120 000 артефакта, свързани с историята и културата на областта.

Уникални колекции от праисторически, антични и средновековни материали от керамика, камък, желязо и стъкло оформят част от богатия фонд на музея. Сред най-интересните експонати са две от рядко срещаните в България чаши „Троянски тип“, датирани от I в. пр. Хр., едната от които е и символ на музея. Тук може да бъде видяна и изключително ценна колекция от антични и средновековни монети, наброяващи повече от 22 000 броя.

През 2016 г. Регионалният исторически музей[16] в Хасково откри обновената археологическа експозиция. Тя е разположена в нова модерна зала на два етажа и съхранява материални свидетелства за историята на региона от Новокаменната епоха (VII-V хил. пр. Хр.) до периода на късното Средновековие.

Под опеката на РИМ-Хасково са и две действащи къщи музеи на територията на гр. Хасково:

Паскалевата къща – Къщата на чорбаджи Паскал в Хасково е строена в средата на 19 в. – двуетажна, асиметрична, с великолепно функционално разпределение. Експозицията в Паскалевата къща е сборна колекция от предмети на хасковски заможни семейства, живели непосредствено след Освобождението, до края на ХІХ век.[17]

Кирковото училище – Известната като „Кирковото училище“ сграда в центъра на Хасково е част от голямото дарение, направено от местния банкер и търговец Яни Хростодоров в полза на община Хасково през 1926 г. На 30 октомври 2006 г. в нея е открита постоянна изложба „Хасковските будители“. В прекрасната атмосфера на възстановената стара къща, са показани снимки, документи и вещи на хасковлий, дали своя принос за духовното израстване на града.[18]

Регионът е изключително богат на паметници на културата от праисторията и особено от раннотракийската епоха (11 – 6 в. пр. Хр.). Много мегалити са регистрирани в района на Странджа-Сакар и Източните Родопи, както и много монументални каменни тракийски гробници са разкрити в областта. Най-известна сред тях е Александровската гробница, украсена със стенописи, отразяващи системата на царската идеология на траките. С помощта на японското правителство през 2009 г. беше изграден музей, в който е изложено и точно копие на самата гробница.

Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“[редактиране | редактиране на кода]

Той е разположен в непосредствена близост до могилата с оригиналната гробница. Едната част от сградата е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата, а другата част е обособен модерен научно-изследователски център с лаборатории, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация.

Централно място в експозицията заема съвършено копие на Александровската гробница. В мащаб 1:1 са пресъздадени елементите на архитектурата и стенописите в гробницата. Те пресъздават бойни и ловни сцени както и моменти от прословутите пиршества на тракийската аристокрация.

Галерии[редактиране | редактиране на кода]

Художествена галерия „Атанас Шаренков“[редактиране | редактиране на кода]

Градската художествена галерия в Хасково е основана през 1962 г. Тя е разположена в две съседни къщи – еврейска и арменска, обявени за паметници на културата и строени в началото на 20 в. Първоначално галерията стартира с няколко живописни творби, но през 1964 г., фондът е обогатен от 500 творби на местните художници Димитър Иванов (Лицо) и Петър Толчев. В днешно време фонда на галерията притежава 1668 творби (живопис, скулптура, графика и икони). В постоянната експозиция са застъпени творби на емблематични творци като Стефан Иванов, Никола Маринов, Марко Марков, Иван Лазаров, Александър Мутафов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Васил Бараков, Боян Петров, Иван Христов, Ценко Бояджиев, Александър Поплилов, Петко Абаджиев и други. От средното поколение творци, показали своето дарование в много национални и международни изложби, в галерията са застъпени автори като Светлин Русев, Димитър Киров, Атанас Пацев, Теофан Сотиров, Тодор Панайотов, Пенчо Балкански, Анастасия Панайотова, Галилей Симеонов и др. Обликът на галерията се определя и от творби на художници, живели и работили в окръга. Това са Александър Стаменов, Петър Михайлов, Христо Форев и др. Повечето от изложените в галерията творби са живописни композиции, портрети и бюстове. Те показват богатите традиции на нашето национално изкуство и народностния му дух, определят неговите високи постижения, разкриват таланта на българския народ.[19]

От 2009 г. галерията носи името на Атанас Шаренков – изтъкнат технолог и художник, роден в град Хасково. От 2011 г. галерия „Атанас Шаренков“ има филиал – галерия „ФОРУМ“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на Капитан Петко войвода
  • Паметник на Незнайния войн
  • Паметник на Хасковските възрожденци
  • Паметник на 10-ти пехотен Родопски полк
  • Паметник на Завистта
  • Паметник на Хасковските възрожденци
  • Паметник на Победата
  • Паметник на Димитър Иванов – Лицо

Сакрална архитектура[редактиране | редактиране на кода]

  • Монументът „Света Богородица“, влязъл в Световни рекорди на Гинес като най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца. Монументът е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Той е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България.
  • Камбанарията – с внушителни размери и незабравима гледка се извисява над град Хасково. Високата почти 29 метра камбанария е издигната през 2010 година в непосредствена близост до Монумент Света Богородица и бързо заема своето място в образувалия се архитектурен ансамбъл.[20]
  • Старата джамия (Ески джамия) е най-ранната джамия по българските земи. Построена е непосредствено след нахлуването на османските турци в България, през 797 г. по Хиджра / 1394–1395 г.[21] През 1968 г. Ески джамия е обявена за паметник на културата. По настоящем джамията е значително вкопана в земята (навярно поради повдигане нивото на околните улици).
  • Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Узунджово, в близост до гр, Хасково, е уникална не само с архитектурата си, а и с историята, която разказва. Създадена като християнски храм, тя е била разрушена от Османската империя и на нейно място е издигната джамия. В началото на 20 в. Турция връща имота на България и тогава започва преустройството на джамията в църква. През 2007 г. храмът е възстановен основно от община Хасково. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани. През миналия век църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в село Узунджово е обявена за паметник на културата.

Александровската гробница[редактиране | редактиране на кода]

На 17 декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука“ край Александрово екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникална тракийска гробница от 4 век пр. Хр. с изключителни високохудожествени стенописи.

Постройката, играла ролята на храм и мавзолей, е един от най-забележителните паметници на тракийската култура. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име е неизвестно. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити досега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса.

Паркове и зоопаркове[редактиране | редактиране на кода]

Парк Кенана[редактиране | редактиране на кода]

„Кенана“ е най-големият парк на територията на община Хасково (236,6 ха), намира се североизточно от града. Основната му част е залесена. Тук са разпространени множество дървесни видове. Интересни в дендрологично отношение са „малкият и голям партер“, розариумът, дендрариумът и „сухата река“. През парка минава широка пешеходна алея, дълга 2,5 км. Тя води до центъра на парковата композиция – изкуствено езеро и ресторант.

В парка са разположени множество заведения, хотели, басейни, лятното кино, детски кът и спортни съоръжения. Тук са разположени тенискортовете, чиято база от 8 оборудвани игрища и професионални треньори е много добра за тенис и скуош. Тук нашият съгражданин Григор Димитров е започнал своята кариера на световен шампион на Уимбълдън в юноша възраст. На „Кенана“ се намира и зоопаркът на град Хасково, разполагащ с терен от 9 дка и огромен брой различни животински видове, както и язовир „Сивата вода“.

Зоопарк – Хасково[редактиране | редактиране на кода]

Зоопарк „Кенана“ е основан през 1958 г. с кътове за мечка, елени и сърни в чертите на едноименния лесопарк. През годините зоопарка нараства и в момента заема площ от над 30 дка, в които са разположени множество кътове за различни животински видове.

Зоопаркът е отворен за посещения всеки ден от 9:00 до 19:00 часа. Входът е безплатен, а посетителите могат да се насладят на 26 вида животни. Вниманието на посетителите мигновено бива привлечено от животинския цар – мъжкият лъв на име Борис. В близост до него са двете лъвици – Петя и Краси, а любителите на големите котки могат да се насладят и на най-новата придобивка на зоопарка – двойка женски рисове. За любителите на по-кротките животни и децата любима атракция са женският павиан Ася, сърните и двойката лами. Любителите на птици също няма да останат разочаровани – паркът разполага с широка колекция от лебеди, пауни, щрауси, патици, грабливи птици и гълъби.[20]

Парк Ямача[редактиране | редактиране на кода]

Парк „Ямача“ е създаден в периода 1958–1970 г. Определените за парк 500 дка се намират в южната част на Хасково, на едно от първите възвишения на Източните Родопи. В началото на парка се намира Монументът „Света Богородица“, влязъл в „Рекордите на Гинес“ като най-високата статуя на Света Богородица и Младенеца в света, както и параклисът към него. Във вътрешността на парка има и втори параклис – „Св. Възнесение“. Непосредствено до Монумента се издига новопостроената камбанария. Камбанарията е висока 29 м и има площадки на три последователни нива, които позволяват на жителите на града и туристите да се полюбуват на красивите градски пейзажи.

В парка се намира и един от историческите паметници на града. Тук е построен хасковският стадион, отделен е и детски кът. От централната част на „Ямача“ се открива чудесна гледка към целия град и околностите. Площите на парка са богато залесени. „Ямача“ е изключително богат на гористи местности. Той е притегателна точка за всички граждани и гости на града, които искат да се наслядат на красива природа и впечтляваща гледка. Местността и спортните съоръженията тук предразполагат към спорт и разходка. Парк „Ямача“ е едно красиво творение, изградено с усилията на цялата хасковска общественост.[20]

Други зелени площи[редактиране | редактиране на кода]

Паркът до Езиковата гимназия е завършен през 2002 година. Той се простира в продължение на почти километър от ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров[1] до улица „Дунав“. Разполага с детски кът, пешеходна алея, места за почивка.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Културно-спортен комплекс „Спартак“[редактиране | редактиране на кода]

Културно-спортен комплекс „Спартак“ е съоръжение с капацитет от 3500 амфитеатрално разположени зрителски места и покрито сценично пространство от над 300 кв. м. То дава възможност за удовлетворяване предпочитанията на публиката към различни по своя характер културни и спортни прояви. Модерното осветление, зеленина, просторната сцена със съвременен дизайн, нова инсталация, гримьорни и хотелска част промениха изцяло облика на културно-спортен комплекс „Спартак“. 

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

„Хасковски възрожденци“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Populstat
  2. http://haskovo-online.com/content/view/20/4/lang,bg/
  3. „pop-stat.mashke.org“
  4. Хасковската Богородица влезе в „Гинес“
  5. 32-метрова Богородица в Хасково кандидат за 'Гинес'
  6. http://obs.haskovo.bg/
  7. Списък на побратимени градове
  8. Международно сътрудничество
  9. Хасково план 2007 – 2013
  10. http://trolei.haskovo.bg/article/2/za-nas
  11. http://www.unwe.bg/cde-haskovo
  12. http://uni-sz.bg/truni8/
  13. а б http://chitalistezaria1858haskovo.weebly.com/
  14. http://www.haskovo.bg/article/7858/chitalishta-v-obshtina-haskovo
  15. а б http://www.library-haskovo.org/
  16. http://fix.haskovomuseum.com/
  17. Паскалевата къща
  18. Кирково училище
  19. http://www.galleryhaskovo.com/bg/informacia-za-galeriata.html
  20. а б в http://www.haskovo-bulgaria.com/bg/page_134_89.html
  21. http://ktp.isam.org.tr/pdfdrg/G00005%5C2010_2/2010_2_MIKOVL.pdf

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]