Направо към съдържанието

Хасково (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.
Област Хасково
Haskovo
oбласт
Област Хасково на картата на България
Област Хасково на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮжен централен район за планиране
Областен центърХасково
Площ5543 km²
Население207 356 души (31 декември 2024 г.)
Общини11
БВП (2021)2 179 000 000 лв.[1]
МПС кодX
Официален сайтhs.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Хасково в Общомедия

Област Хасково (също и Хасковска област) е област в България, която е разположена в южната част на страната. Граничи с Република Гърция и Република Турция на юг, област Ямбол на изток, област Стара Загора на север, област Пловдив на запад и област Кърджали на югозапад.

На територията на област Хасково се намира ГКПП Капитан Андреево , ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион и ГКПП Ивайловград - Кипринос. Областта заема около 5% от територията на страната с площ от 5543 км2 – части от Източните Родопи и Горнотракийската низина, както и част от поречието на река Марица. Административен център на областта е град Хасково, а населението ѝ по данни от преброяване 2021 наброява 211 565 души.[2]

Пощенските кодове на населените места в област Хасково са от 6300 (за град Хасково) до 6599. МПС-кодът ѝ е Х.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първите селища по тези земи били организирани от тракийските племена през късната бронзова епоха. Археологически разкопки показват останки на укрепени селища, които датират от 5 век пр. Хр. от епохата на тракийското царство. През 1 век районът е бил под контрола на Римската империя. В края на 4 век, след разделянето на собствеността на земята на Римската империя, областта преминава в Източната Римска империя. През 8 век областта е завладяна от Първа българска държава и бил построен град Хасково; град, който трябвало да има фортификационни функции и едновременно да подсигурява основния път, който минава през областта. Градът е бил част от защитните крепости на империята.

Списък на населените места в Област Хасково

[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Димитровград

[редактиране | редактиране на кода]

Бодрово, Брод, Бряст, Великан, Воден, Върбица, Голямо Асеново, Горски извор, Димитровград, Длъгнево, Добрич, Долно Белево, Здравец, Златополе, Каснаково, Крепост, Крум, Малко Асеново, Меричлери, Радиево, Райново, Светлина, Скобелево, Сталево, Странско, Черногорово, Ябълково

Община Ивайловград

[редактиране | редактиране на кода]

Бели дол, Белополци, Белополяне, Ботурче, Брусино, Бубино, Бялградец, Ветрушка, Вис, Глумово, Горно Луково, Горноселци, Горско, Гугутка, Долно Луково, Долноселци, Драбишна, Железари, Железино, Ивайловград, Казак, Камилски дол, Карловско, Кобилино, Кондово, Конници, Костилково, Ламбух, Ленско, Мандрица, Меден бук, Нова ливада, Одринци, Орешино, Пашкул, Плевун, Планинец, Покрован, Попско, Пъстроок, Розино, Сборино, Свирачи, Сив кладенец, Славеево, Соколенци, Хухла, Черни рид, Черничино, Чучулига

Община Любимец

[редактиране | редактиране на кода]

Белица, Васково, Вълче поле, Георги Добрево, Дъбовец, Йерусалимово, Лозен, Любимец, Малко градище, Оряхово

Община Маджарово

[редактиране | редактиране на кода]

Бориславци, Габерово, Голяма долина, Горни Главанак, Горно поле, Долни Главанак, Долно Съдиево, Ефрем, Златоустово, Маджарово, Малки Воден, Малко Брягово, Малко Попово, Румелия, Ръженово, Селска поляна, Сеноклас, Тополово

Община Минерални бани

[редактиране | редактиране на кода]

Ангел войвода, Боян Ботево, Брястово, Винево, Караманци, Колец, Минерални бани, Сираково, Спахиево, Сусам, Сърница, Татарево

Община Свиленград

[редактиране | редактиране на кода]

Варник, Генералово, Дервишка могила, Димитровче, Капитан Андреево, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Мезек, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Свиленград, Сива река, Сладун, Студена, Чернодъб, Щит

Община Симеоновград

[редактиране | редактиране на кода]

Дряново, Калугерово, Константиново, Симеоновград, Навъсен, Пясъчево, Свирково, Троян, Тянево

Община Стамболово

[редактиране | редактиране на кода]

Балкан, Бял кладенец, Воденци, Войводенец, Гледка, Голобрадово, Голям извор, Долно Ботево, Долно поле, Долно Черковище, Жълти бряг, Зимовина, Кладенец, Кралево, Лясковец, Маджари, Малък извор, Поповец, Пчелари, Пътниково, Рабово, Светослав, Силен, Стамболово, Тънково, Царева поляна

Община Тополовград

[редактиране | редактиране на кода]

Българска поляна, Владимирово, Доброселец, Капитан Петко Войвода, Каменна река, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Светлина, Синапово, Срем, Тополовград, Устрем, Филипово, Хлябово, Чукарово

Община Харманли

[редактиране | редактиране на кода]

Бисер, Богомил, Болярски извор, Браница, Българин, Върбово, Доситеево, Дрипчево, Иваново, Изворово, Коларово, Лешниково, Надежден, Овчарово, Орешец, Остър камък, Поляново, Преславец, Рогозиново, Славяново, Смирненци, Харманли, Черепово, Черна могила, Шишманово

Община Хасково

[редактиране | редактиране на кода]

Александрово, Брягово, Войводово, Въгларово, Гарваново, Големанци, Горно Войводино, Гълъбец, Динево, Долно Войводино, Долно Големанци, Елена, Зорница, Клокотница, Книжовник, Козлец, Конуш, Корен, Криво поле, Любеново, Малево, Манастир, Мандра, Маслиново, Момино, Николово, Нова Надежда, Орлово, Подкрепа, Родопи, Стамболийски, Стойково, Текето, Тракиец, Узунджово, Хасково, Широка поляна

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението

[редактиране | редактиране на кода]
Списък на общините в Област Хасково с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[3].
Област
Община		 Площ
km2		 Население
31.12.1934		 Население
31.12.1946		 Население
1.12.1956		 Население
1.12.1965		 Население
2.12.1975		 Население
4.12.1985		 Население
4.12.1992		 Население
1.3.2001		 Население
1.2.2011		 Население
7.9.2021		 Брой
общини		 Градове Села Общо
Област Хасково 5533,292263 853283 619321 284331 744330 132335 081306 058277 478246 238211 565 1110251261
Община Димитровград567,60341 06545 55571 66076 16875 49478 84172 81864 85253 55744 632 22527
Община Ивайловград814,13716 38818 53818 39615 72813 19312 27110 555810764265161 15051
Община Любимец344,27114 55316 03317 35116 14514 23713 47112 60411 53610 2148940 1910
Община Маджарово247,2246053641568178045566651164078215716651484 11819
Община Минерални бани214,666950910 22697328289835079847583683858995520 –1212
Община Свиленград700,31529 31132 16932 39730 55726 99627 15926 70425 37523 00420 764 12324
Община Симеоновград222,94113 27714 59313 94914 47613 92112 86811 94910 63887557700 189
Община Стамболово276,83711 89311 61611 63011 73912 51311 9577662583359345458 –2626
Община Тополовград710,87728 82531 38032 23828 02023 91021 14519 07515 41411 6818941 12021
Община Харманли694,62532 17734 32235 58734 28833 99133 04631 02927 54724 94721 623 12425
Община Хасково739,79660 80262 77271 52788 289101 861111 223102 00199 18194 15681 342 13637

Прираст на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]
Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 8,6‰ 15,0‰ -6,4‰
2001 8,4‰ 15,2‰ -6,8‰
2002 7,8‰ 16,0‰ -8,3‰
2003 7,8‰ 14,4‰ -6,6‰
2004 8,5‰ 15,1‰ -6,6‰
2005 8,5‰ 15,7‰ -7,2‰
2006 8,8‰ 15,5‰ -6,7‰
2007 9,0‰ 15,6‰ -6,6‰
2008 8,8‰ 15,5‰ -6,7‰
2009 9,6‰ 15,1‰ -5,5‰
2010 9,4‰ 15,7‰ -6,3‰
2011 9,1‰ 15,7‰ -6,6‰
2012 9,0‰ 15,7‰ -6,7‰
2013 8,7‰ 15,5‰ -6,8‰
2014 8,6‰ 16,6‰ -8,0‰
2015 9,1‰ 17,0‰ -7,9‰
2016 8,7‰ 16,4‰ -7,7‰
2017 8,7‰ 17,0‰ -8,3‰
2018 7,9‰ 16,4‰ -8,5‰
2019 8,0‰ 16,7‰ -8,7‰
2020 7,4‰ 19,7‰ -12,3‰
2021 7,6‰ 23,1‰ -15,5‰
2022 7,8‰ 20,3‰ -12,5‰
2023 7,8‰ 16,8‰ -9,0‰
2024 7,4‰ 16,4‰ -9,0‰

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

ЧисленостДял (в %)
2001201120012011
Общо277 478246 238100.00100.00
Българи224 757180 54180.9973.31
Турци31 26628 44411.2611.55
Цигани17 08915 8896.156.45
ДругиРуснаци4768910.170.36
Арменци3380.12
Власи21под 0.01
Македонци20под 0.01
Гърци780.02
Украинци510.01
Евреи17под 0.01
Румънци12под 0.01
Други1300.04
Не се самоопределят230216170.820.65
Неотговорили92118 8560.337.65

Общини

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ОбщинаЧисленостДял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили		БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили
Общо246 238180 54128 44415 889891161718 85673.3111.556.450.360.657.65
Димитровград53 55745 3937803370168265358184.751.456.290.310.496.68
Ивайловград642647394125437123106173.746.410.840.571.9116.51
Любимец10 21482381241606242819480.651.2115.720.230.271.89
Маджарово1665873498224626252.4329.901.320.240.3615.73
Минерални бани58992310303219762532939.1551.393.330.100.425.57
Свиленград23 00419 06931617006270178782.891.377.390.260.307.76
Симеоновград87556194511480134797070.740.5816.900.140.5311.07
Стамболово5934132039314749819222.2466.247.980.150.133.23
Тополовград11 68110 04927982413055286.020.238.400.350.254.72
Харманли24 94718 3932383214567129183073.729.558.590.260.517.33
Хасково94 15663 96316 8903859460886809867.9317.934.090.480.948.60

Езици

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден езикЧисленостДял (в %)
Общо277 478100.00
Български224 74180.99
Турски31 56011.37
Цигански17 1336.17
Други12380.44
Не се самоопределят18850.67
Непоказано9210.33

Вероизповедания

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

ЧисленостДял (в %)
2001201120012011
Общо277 478246 238100.00100.00
Православие227 593152 39282.0261.88
Католицизъм4267470.150.30
Протестантство184615380.660.62
Ислям33 78023 31412.179.46
Друго9123240.320.13
Нямат–6761–2.74
Не се самоопределят12 00011 1384.324.52
Непоказано92150 0240.3320.31

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [9]

[редактиране | редактиране на кода]
КомпанияОборот (млн.лв.)Печалба (млн.лв.)
1.Неохим АД289,24,5
2.Принцес Свиленград ЕАД140,42,7
3.Евро Ферт АД131,71,7
4.Голд-Оил ООД43,90,7
5.Болагро ООД37,22,4
6.Фулда-България ООД35,41,0
7.ТЕЦ Марица 3 АД29,917,4
8.Вулкан цимент АД27,9– 3,3
9.Аякс-1 ЕООД27,84,2
10.Лотос ООД27,70,2

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.nsi.bg
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 10 февруари 2021
  4. 1 2 „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 август 2017. (на английски)
  5. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 19 август 2017.
  6. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 19 август 2017.
  7. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 15 юли 2018. Посетен на 19 август 2017.
  8. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 август 2017. (на английски)
  9. ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. Мениджър. с. 323, 340 стр.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хасково_(област)&oldid=12652531“.