Хасо фон Боймер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хасо фон Боймер
германски офицер

Званиелейтенант-полковник
Служи на Нацистка Германия
Род войскиВермахт
Битки/войниВтора световна война

Дата и място на раждане
Грос Лихтерфелде, Германска империя
Дата и място на смърт
5 март 1945 г. (40 г.)
Хасо фон Боймер в Общомедия

Хасо фон Боймер (на немски: Hasso von Boehmer) е германски лейтенант-полковник, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хасо фон Боймер е част от 9-и Пехотен полк от Потсдам, откъдето са и много други заговорници. Всички заедно, съставят повечето заговорници за опита за убийство на германския диктатор Адолф Хитлер и държавен преврат от всеки друг полк във Вермахта.

В деня на опита в Източна Прусия Хасо фон Боймер приема всички съобщения, които са пратени до него от Берлин. След като новината се разпространява, че Хитлер е оцелял, фон Боймер е арестуван същия ден и е отведен в затвора на „Лефтер Щрасе“ в Берлин.[1] Поради болест, той се озовава в клиниката в концентрационния лагер в Захсенхаузен.

На 5 март 1945 г. германската Народна съдебна палата (Volksgerichtshof) го осъжда на смърт за участие в заговора от 20 юли 1944 г. Екзекутиран е същия ден в затвора Пльоцензе в Берлин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stefan Breuer: Carl Schmitt im Kontext: Intellektuellenpolitik in der Weimarer Republik. De Gruyter, Berlin, 2012, ISBN 978-3-05-005943-3, S. 234.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hasso von Boehmer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​