Хатлонска област

Хатлонска област
*Вилояти Хатлон*
	Хатлонска област Вилояти Хатлон
Страна	Таджикистан
Адм. център	Бохтар (Кургантюбе)
Площ	24 600 km²
Население	3 048 200 души (2019); 124 души/km²
Райони	21 + 4
Областен управител	Далватшо Гулмахмадов
	Хатлонска област в Общомедия

Хатлонска област (на таджикски: Вилояти Хатлон) е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 24 600 km² (4-то място по големина в Таджикистан, 17,4% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 3 048 200 души (най-голяма по население в Таджикистан, 34,85% от нейното население). Административен център град Бохтар (бивш Кургаттепа). Разстояние от Душанбе до Бохтар 99 km.

Историческа справка

Най-старият град в Хатлонска област е Бохтар (бивш Кургаттепа), основан през първата половина на 17 век, а по други източници градът е съществувал още през 7 век. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1934 г. Куляб, 1956 г. Леваканд (бивш Калининабад), 1960 г. Нурек.

На 27 октомври 1939 г. е образувана Кулябска област, а на 7 януари 1944 г. – Кургантюбинска област. На 23 януари 1947 г. Кургантюбинска, а на 28 август 1955 г. и Кулябска област са закрити и териториите им са присъединени към районите с републиканско подчинение. На 29 декември 1973 г. Кулябска, а на 4 април 1977 г. и Кургантюбинска област отново са възстановени в старите си граници. На 8 септември 1988 г. двете области са обединени в една област под името Хатлонска^[1]. На 24 януари 1990 г. територията на Хатлонска област е разформирована и за трети път са възстановени двете стари области Кулябска и Кургантюбинска^[2]. На 2 декември 1992 г. двете области за пореден път са закрити и за втори път е образувана Хатлонска област с административен център град Бохтар (бивш Кургаттепа)^[3].

Географска характеристика

Хатлонска област заема наютозападната част на Таджикистан. На юг граничи с Афганистан, на запад – с Узбекистан, а на север – с районите с републиканско подчинение е на изток – с Горнобадахшанска автономна област. В тези си граници заема площ от 24 600 km² (4-то място по големина в Таджикистан, 17,4% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 300 km, ширина от север на юг 100 km.

Областта е разположена в южната периферия на планинската система Хисаро-Алай. Н източната ѝ част от север на юг се простира хребета Хазратишох с височина до 4088 m, най-високата точка на областта. В средната част е разположен Вахшкия хребет (до 3147 m), а на запад, по границата с Узбекистан – хребета Бабатаг. Между последните два се простират плодородните Вахшка и Кафирниганска долини.

Климатът е континентален със средна януарска температура от -2 °C на североизток до 3 °C на югозапад, средна юлска температура съответно 23 °C и 31 °C. Годишната сума на валежите варира от 250 mm на югозапад до 500 – 1000 mm по западните склонове на хребета Хазратишох. Главна река е най-горното течение на Амударя с двете съставящи я реки Пяндж (лява) и Вахш (дясна) и десният ѝ приток Кафирниган. Изградени са две големи водохранилища Муминабадско и Селбурско, восиге на които се използват за напояване. Почвите са основно сиви, а рестителността е предимно пустинна на югозапад, степна и планинско-степна на североизток. По долините на реките има малки галерийни гори.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Хатлонска област е наброявало 3 048 200 души^[4]. (34,85% от населението на Таджикистан). Гъстота 123,91 души/km². Градско население 8,68%. Етнически състав: таджики 81,77%, узбеки 12,97%, туркмени 0,52% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Хатлонска област се дели на 21 административни района, 4 града, всичките с областно подчинение и 21 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Хатлонска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население^[4] (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Бохтар (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Бохтар	26	110 800	гр. Бохтар	110 800	-
2. Куляб	35	105 500	гр. Куляб	105 500	171
3. Леваканд	?	17 300	гр. Леваканд	17 300	15
4. Нурек	618	30 900	гр. Нурек	30 900	106
Административен район
1. Абдурахман Джами	600	153 000	сгт Куйбишевск	12 700	7
2. Балджувонски	321	27 200	с. Балджувон	900	115
3. Вахшки	1101	176 800	сгт Вахш	14 100	17	Кировски
4. Восейски	3631	194 300	сгт Хулбук	22 700	150
5. Дангарински	2010	136 100	сгт Дангара	25 000	74
6. Джайхун	1700	123 100	сгт Дусти	16 500	64
7. Джалолидин Балхи	905	181 900	сгт Балх	17 500	38	Орзу
8. Дусти	1834	104 200	с. Джиликул	?	47	Гаравути
9. Кубодийонски	1834	169 800	с. Кубодийон	5200	83
10. Кушонийон	1101	220 200	сгт Исмоили Сомони	7800	10	Бохтарион, Бустонкала
11. Муминабадски	2387	84 800	сгт Муминабад	13 000	211
12. Носир Хусрава	800	34 000	с. Бахори	?	?
13. Пархарски	1183	151 800	сгт Пархар	22 900	165
14. Пянджки	881	104 900	сгт Пяндж	7917	110
15. Темурмаликски	1700	63 800	сгт Советски	9900	171
16. Хамадони	500	137 900	сгт Московски	22 000	147
17. Ховалингски	1700	53 100	с. Ховалинг	?	239
18. Хуросонски	900	105 600	сгт Обикиик	8500	40
19. Шаартузки	2380	114 100	сгт Шаартуз	1580	112
20. Шамсидин Шохин	228	50 200	с. Шуроабад	?	200
21. Явански	976	210 400	сгт Яван	33 200	88	Хайотинав

Източници

↑ Указ Президиума Верховного Совета Таджикской ССР „Об упразднении Кулябской и Курган-Тюбинской областей и образовании в составе Таджикской ССР Хатлонской области“ от 8 сентября 1988 года // Коммунист Таджикистана. – № 209 (17552). – 09.09.1988. – С. 1.
↑ Указ Президиума Верховного Совета Таджикской ССР „Об упразднении Хатлонской области и образовании в составе Таджикской ССР Кулябской и Курган-Тюбинской областей“ от 24 января 1990 года // Коммунист Таджикистана. – № 21 (17964). – 25.01.1990. – С. 1.
↑ Административно-территориальное деление республик, входивших в состав СССР // Российская империя. История государства Российского
1 2 Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан. // Архивиран от оригинала на 2 юли 2015. Посетен на 15 май 2016.

Административно деление на Таджикистан
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе

[1] Указ Президиума Верховного Совета Таджикской ССР „Об упразднении Кулябской и Курган-Тюбинской областей и образовании в составе Таджикской ССР Хатлонской области“ от 8 сентября 1988 года // Коммунист Таджикистана. – № 209 (17552). – 09.09.1988. – С. 1.

[2] Указ Президиума Верховного Совета Таджикской ССР „Об упразднении Хатлонской области и образовании в составе Таджикской ССР Кулябской и Курган-Тюбинской областей“ от 24 января 1990 года // Коммунист Таджикистана. – № 21 (17964). – 25.01.1990. – С. 1.

[3] Административно-территориальное деление республик, входивших в состав СССР // Российская империя. История государства Российского

[население_2015-4] 1 2 Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан. // Архивиран от оригинала на 2 юли 2015. Посетен на 15 май 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]