Хафсиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хафсиди
الحفصيون
 
1229 — 1574  
Знаме

Местоположение на Хафсиди

Хафсидски владения в периода 1300 – 1500 г.
Столица Тунис
Официален език берберски езици
Религия сунитски ислям
Форма на управление Халифат
Днес част от Flag of Tunisia.svg Тунис
Flag of Algeria.svg Алжир
Flag of Libya.svg Либия
редактиране

Хафсидите са управляващата династия в Ифрикия (днешен Тунис и части от съседните страни) в периода 1229 – 1574 години.

Хафсидите се откъсват от властта на Алмохадите при Абу Закария (1229 – 1249), който основава собствена династия в Ифрикия със столица Тунис. При управлението на династията, в Ифрикия пристигат много бежанци от Кастилия и Арагон. Наследникът от Закария – Мохамед I ал-Мустансир (1249 – 1277) се сдобива титлата халиф.

През XIV век в управлението настъпва временна криза. Хафсидите подчиняват от Абдалвадидите Тлемсен, но между 1347 и 1357 година е на два пъти завоюван от Маринидите от Мароко. Въпреки това Маринидите не успяват да се наложат над бедуините и благодарение на тях, Хафсидите опазват властта си. По това време върлува и черната смърт, намалявайки населението на Ифрикия, което допълнително усложнява положението с властта. При Абд ал-Азиз II (1394 – 1434) се разраства пиратството над християнски кораби по северноафриканското крайбрежие, което предизвиква отговор от страна на Арагон и Венеция, които изпращат флотилии за нападения над крайбрежните градове на Тунис по онова време.

Утман (1435 – 1488) връща доверието на контрагентите и керванната търговия Hafsidy в Сахара и с Египет се разраства, както и морската търговия с Венеция и Арагон. От това време бедуините и по-големите градове под властта на Хафсидите се сдобиват със самостоятелност и де факто накрая на управлението на династията под властта ѝ остават само градовете Тунис и Константина (в днешен Алжир).

В XVI век Хафсидите са въвлечени в битката за Тунис между Испания и берберските пирати, подкрепяни от Османската империя. Пиратите начело с Хайредин Барбароса печелят битката и през 1574 г. настъпва края на управлението на Хафсидите, признали ограничения сюзеренитет на Испания над своята територия с цел да отхвърлят властта на Цариград.

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ulrich Haarmann: Geschichte der Arabischen Welt. Herausgegeben von Heinz Halm. 4. überarbeitete und erweiterte Auflage. C. H. Beck, München 2001, ISBN 3-406-47486-1 (Beck's historische Bibliothek).
  • Stephan Ronart, Nandy Ronart: Lexikon der Arabischen Welt. Ein historisch-politisches Nachschlagewerk. Artemis Verlag, Zürich u. a. 1972, ISBN 3-7608-0138-2.