Хвостохранилища в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Хвостохранилищата в България са съоръжение използвано за съхраняване на странични продукти от минни операции след отделянето на рудата от скалата. Хвостохранилищата са проектирани за постоянно съхранение, което означава „да останат там завинаги“. Общият брой хвостохранилища в България е 33, като 21 от тях са спрени от експлоатация и частично рекултивирани.

Действащи хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

Нерекултивирани хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

Рекултивирани хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Към ТЕЦ-овете и някои от кариерите за добив на инертни материали също са направени хвостохранилища.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

1 май 1966 г. В 11,25 ч над 500 000 куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета скъсват стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“[22] и заливат близкото с. Згориград, минават през прохода Вратцата и стигат до централния площад на Враца. Това е една от най-зловещите трагедии в най-новата ни история. Официално жертвите са обявени за 107, но според неофициални оценки те са над 500 души.[23][24][25]

Източници[редактиране | редактиране на кода]