Хвостохранилища в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хвостохранилищата в България са съоръжение използвано за съхраняване на странични продукти от минни операции след отделянето на рудата от скалата. Хвостохранилищата са проектирани за постоянно съхранение, което означава „да останат там завинаги“. Общият брой хвостохранилища в България е 33, като 21 от тях са спрени от експлоатация и частично рекултивирани.

Действащи хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бенковски 2“, „Елаците Мед“ (42°38′13.72″ с. ш. 24°02′09.38″ и. д. / 42.637147° с. ш. 24.03594° и. д.)[1]
  • „Челопеч“, „Челопеч Майнинг“, собственост на „Дънди Прешъс Металс“ [1]
  • „Люляковица“, „Асарел Медет“ [2]
  • „Калето“ [3]
  • "Пирдоп " , „Арубис България“ [4]
  • „Рудозем 2“, „Горубсо РОФ“ [5]
  • „Ерма река“, „Минстрой Холдинг“ [6]
  • „Лъки 2“, „Елаците Мед“ [7]
  • „Кърджали 2“, „Горубсо Кърджали“ [8]
  • „Сеново“, „Каолин“ АД [9]
  • „Ветово“, „Каолин“ АД [10]
  • „Каолиново“, „Каолин“ АД [11]
  • „Одърци“, „Евроманган“ [12]
  • „Хемус М“

Нерекултивирани хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

  • „Медет“, „МБС“, най-голямото хвостохранилище на Балканите [13]
  • „Бухово“, старо ураново хвостохранилище [14]
  • Депо за металургична шлака „Кремиковци“ [15]
  • „Бенковски 1“, „Елаците Мед“ [16]
  • „Лъки 1“, „Елаците Мед“
  • „Осогово“, „МОК Осогово“ [17]
  • „Гюешево 1“ [18]
  • „Гюешево 2“ [19]
  • „Гюешево 3“

Рекултивирани хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

  • Хвостохранилище „Елешница“ [20]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Към ТЕЦ-овете и някои от кариерите за добив на инертни материали също са направени хвостохранилища.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

1 май 1966 г. В 11,25 ч над 500 000 куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета скъсват стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“ [21] и заливат близкото с. Згориград, минават през прохода Вратцата и стигат до централния площад на Враца. Това е една от най-зловещите трагедии в най-новата ни история. Официално жертвите са обявени за 107, но според неофициални оценки те са над 500 души. [2][3][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]