Хвостохранилища в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хвостохранилищата в България са съоръжения, използвани за съхраняване на странични продукти от минни операции след отделянето на рудата от скалата.

Те са проектирани за постоянно съхранение, което означава „да останат там завинаги“. Общият брой хвостохранилища в България е 33, като 21 от тях са спрени от експлоатация (запълване) и частично рекултивирани.

Действащи хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

Нерекултивирани хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

Рекултивирани хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

Други хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]

Към ТЕЦ-овете и някои от кариерите за добив на инертни материали също са направени хвостохранилища.

Инциденти[редактиране | редактиране на кода]

На 1 май 1966 г. в 11.25 ч. над 500 000 куб. метра маса от вода, кал, камъни и дървета с отровни утайки от тежки метали, цианиди скъсва дигата на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“[22] и заливат близкото с. Згориград, минават през прохода Вратцата, заливат югозападните квартали и центъра на Враца и стигат до

Това е сред най-зловещите трагедии в най-новата история на страната. Официално са обявени 107 жертви, но според неофициални оценки те са над 500 души[23][24][25].

Източници[редактиране | редактиране на кода]