Хвостохранилища в България
Хвостохранилищата в България са съоръжения, използвани за съхраняване на странични продукти от минни операции след отделянето на рудата от скалата.
Те са проектирани за постоянно съхранение, което означава „да останат там завинаги“. Общият брой хвостохранилища в България е 33, като 21 от тях са спрени от експлоатация (запълване) и частично рекултивирани.
Действащи хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Координати |
|---|---|
| „Бенковски 2“, „Елаците Мед“[1] | |
| „Ветово“, „Каолин“ АД[2] | |
| „Ерма река“, „Минстрой Холдинг“[3] | |
| „Калкас“, „ТЕЦ Перник“[3] | |
| „Калето“[4] | |
| „Каолиново“, „Каолин“ АД[5] | |
| „Кърджали 2“, „Горубсо Кърджали“[6] | |
| „Лъки 2“, „Елаците Мед“[7] | |
| „Люляковица“, „Асарел Медет“[8] | |
| „Одърци“, „Евроманган“[9] | |
| „Пирдоп“, „Арубис България“[10] | |
| „Рудозем 2“, „Горубсо РОФ“[11] | |
| „Сеново“, „Каолин“ АД[12] | |
| „Хемус М“ | |
| „Челопеч“, „Челопеч Майнинг“, собственост на „Дънди Прешъс Металс“[13] |
Нерекултивирани хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Координати |
|---|---|
| „Бенковски 1“, „Елаците Мед“[14] | |
| „Бухово“, старо ураново хвостохранилище[15] | |
| „Гюешево 1“[16] | |
| „Гюешево 2“[17] | |
| „Гюешево 3“ | |
| Депо за металургична шлака „Кремиковци“[18] | |
| „Лъки 1“, „Елаците Мед“ | |
| „Медет“, „МБС“, най-голямото хвостохранилище на Балканите[19] | |
| „Осогово“, „МОК Осогово“[20] |
Рекултивирани хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Координати |
|---|---|
| „Елешница“[21] |
Други хвостохранилища[редактиране | редактиране на кода]
Към ТЕЦ-овете и някои от кариерите за добив на инертни материали също са направени хвостохранилища.
Инциденти[редактиране | редактиране на кода]
На 1 май 1966 г. в 11.25 ч. над 500 хил. куб. метра маса от вода, кал, камъни и дървета, смесена с отровни утайки от тежки метали и цианиди скъсва дигата на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“[22] и заливат близкото село Згориград, минават през прохода Вратцата, заливат югозападните квартали и центъра на Враца. Това е сред най-зловещите трагедии в най-новата история на страната. Официално са обявени 107 жертви, но според неофициални оценки те са над 500 души.[23][24][25]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Бенковски 2“ в Wikimapia
- ↑ „Ветово“ в Wikimapia
- ↑ а б „Ерма река“ в Wikimapia
- ↑ „Калето“ в Wikimapia
- ↑ „Каолиново“ в Wikimapia
- ↑ „Кърджали 2“ в Wikimapia
- ↑ „Лъки 2“ в Wikimapia
- ↑ „Люляковица“ в Wikimapia
- ↑ „Одърци“ в Wikimapia
- ↑ „Пирдоп“ в Wikimapia
- ↑ „Рудозем 2“ в Wikimapia
- ↑ „Сеново“ в Wikimapia
- ↑ „Челопеч“ в Wikimapia
- ↑ „Бенковски 1“ в Wikimapia
- ↑ „Бухово“ в Wikimapia
- ↑ „Гюешево 1“ в Wikimapia
- ↑ „Гюешево 2“ в Wikimapia
- ↑ „Кремиковци“ в Wikimapia
- ↑ „„Медет“, „МБС“ в Wikimapia
- ↑ „Осогово“ в Wikimapia
- ↑ „Елешница“ в Wikimapia
- ↑ „Мир“ в Wikimapia
- ↑ Спомени от народната република: Трагедията във Враца през 1966 г., „offnews“
- ↑ Първомайската трагедия във Враца през 1966 г.
- ↑ Скъсана стена на хвостохранилище погребва над 500 души във Враца и Згориград